Решение № 12014 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), срещу Решение 742 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело 6074/ 2022 г. по описа на Административен съд- София град. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост и неправилност - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на СДВР по реда на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ). Моли да се отмени обжалваното решение, в частта с която е уважена исковата претенция за причинени неимуществени вреди от административен акт в размер на 2000 лв., като вместо него бъде отхвърлена молбата на ищцата, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски. Ответникът- И. Йорданова с [ЕГН] от гр. София чрез адв. М. Кирянов оспорва касационната жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваното съдебно решение. Счита за правилен извода на АССГ, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на СДВР по реда на чл.1 от ЗОДОВ и обезщетението е справедливо определено. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на И. Йорданова от гр. София, с която срещу СДВР е предявен иск за присъждане на неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-4332-000168 от 12.01.2022 г., издадена от И. Йорданова на длъжност полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, с която заповед е приложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДВП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Цитираната заповед е обжалвана в преклузивния срок пред административен съд и с Решение 4120 от 20.06.2022 г. по адм. дело 1215 от 2022 г. по описа на АССГ е отменена изцяло като незаконосъобразна. С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ СДВР, да заплати на И. Йорданова сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 04.07.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, за периода през който е била прекратено регистрацията на собствения й автомобил, като в останалата част до пълния претендиран размер за сумата от 3000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Присъдил е и сторените в исковото производство съдебни разноски в размер на 230 лв., след като е съобразил размера на уважената чст от иска и е направил прихващане. От представените по делото доказателства, както и допуснатите свидетелски показания, съдът е приел иска за частично основателен, като отчитайки определени показатели и критерии и съобразявайки конкретните обстоятелства по делото е определил справедлив размер на обезщетението по своя преценка. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е обосновал извод, че са налице предпоставките за реализиране на отговорността на СДВР по чл.1 от ЗОДОВ, а именно 1.незаконосъобразен административен акт; 2.вреда от такъв административен акт; 3.причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АССГ. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. В случая е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-4332-000168 от 12.01.2022 г. , издадена от И. Йорданова на длъжност полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, с която заповед е приложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДВП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в преживени неудобства, притеснения и емоционален дискомфорт. Ищцата е претърпяла реална вреда, като в резултат на противоправната дерегистрация, е била в невъзможност да упражнява правото си на собственик в пълен обем за времето, през което не е могла да ползва автомобила си. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че полученият душевен дискомфорт е състояние, което следва да се установи с необходимите медицински удостоверения. Законодателят не е въвел задължително изискване за представянето на писмени доказателства за обосноваване на иска за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав споделя доводите от съдебния акт и намира, че обезщетението правилно е определено в размер от 2000 лева. Първоинстанционният съд е изложил точни и подробни мотиви, като е обсъдил вида и характера на засягането и обстоятелствата свързани с него. Обосновани и правилни са изводите на решаващия съд, че твърденията на ищцата за преживени затруднения и неудобства във връзка с незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка са доказани. Изложените в тази връзка мотиви от административния съд са правилни и се споделят от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се преповтарят. Административният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характерът на породените негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. В случая, обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност в период от шест месеца. Съдебното решение в обжалваната част, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева пред настоящата съдебна инстанция, което е заплатено напълно и в брой, съгласно представените по делото доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд - Трето отделение,