Решение № 9379 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15677/2008 г.

Решение № 9379 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15677/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, гр. София, против решение по адм. д. № 3278/2008 г. по описа на Ас София- град. Иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че административния акт е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 229, ал. 1 от АПК. Дисциплинарно-наказващият орган се е запознал с писмените обяснения и възражения на служителя и се е подписал върху същите. Обясненията са дадени в хода на проверката, има резолюция върху тях и представлява приемане на обясненията. По същество се навеждат доводи за необоснованост на решението като несъответстващо на доказателствата по делото. Ответната страна Деньо Маринов Терзийски оспорва касационната жалба като неоснователна. Обясненията са дадени пред разследващата комисия, а не пред наказващия орган. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на Деньо Терзийски срещу заповед № 757/ 22.04.2008 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца" за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. За да уважи жалбата съдът е приел, че дисциплинарнонаказващият орган не е изслушал обясненията на служителя, нито е приел писмени обяснения- нарушение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР. Решението е необосновано и незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на заповед № 433/10.02.2008 г. на директора на ГД "Гранична полиция" е започнала проверка срещу комисар Деньо Маринов Терзийски за допуснато нарушение на служебната дисциплина с назначена нарочна за целта комисия. Съдът е установил и обсъдил, че за резултата от проверката е изготвена справка № 10877/ 15.04.2008 г., а служителят е дал писмени обяснения вх. № 7051/12.03.2007 г. и допълнителни писмени обяснения и възражения вх. № 10859/ 15.04.2008 г. След допълнителните възражения е изготвена справка № 10877/15.04.2008 г. . Съдът е приел, че въз основа на справката и обясненията е издадена и заповедта на наказващия орган. От тази установена фактическа обстановка обаче съдът е направил правни изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото не са взети писмени обяснения, което нарушава правото на защита. Съдът се е мотивирал с липсата на съставен протокол за изслушване, а резолюцията, с която се приемат обясненията не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 13-1015/ 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР - липсва длъжност и име на органа поставил резолюцията, поради което не е налице удостоверяване по несъмнен начин, че административният орган е запознат с писмените обяснения. Не всяко нарушение на процесуалните правила е съществено и има за правна последица незаконосъобразност на административния орган. Съществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК ще са налице, когато създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, а те са от значение за административното производство. Съществено нарушение е само това, когато са нарушени права на страните или то е повлияло на съдържанието на властническото волеизявление, т. е. ако не беше допуснато правният резултат щеше да е друг. Безспорно служителят не е изслушан, но това изискване не е императивно, когато са приети писмени обяснения - чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР (редакция Обн. - ДВ, бр. 47 от 2006 г.). В случая правният проблем е дали липсата на поставена до резолюциите длъжност и име на лицето, което ги е подписало, е такова нарушение, че има за последица неспазване на задължение от административнонаказващия орган да приеме писмени обяснения преди да го накаже, след като не е изслушало устно служителя. Няма спор по делото, че върху писмените обяснения от 12.03.2008 г. и 15.04.2008 г. има поставена резолюция "запознах се" и е положен подпис. И двете резолюции имат една и съща дата- 22.04.2008 г. На нея е издадена и заповед № 757/ 22.04.2008 г., в обстоятелствената част на която са обсъждани посочените писмени обяснения и възражения. Следователно има данни по делото, че дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения, преди да наложи дисциплинарното наказание при спазване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, запознал се е с тях и ги е посочил в оспорената заповед. Жалбоподателят не е и оспорил подписите поставени под резолюциите. Като е приел, че не са спазени процесуалните изисквания на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗМВР, Върховният административен съд, III отделение