Решение № 3746 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2014 г.

Решение № 3746 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадени от "Римски път-2018" ЕООД гр. Попово, чрез процесуалния представител адв. Светослав Мандиков. Касаторът обжалва решението, постановено по адм. дело № 916/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Поддържа, че решението е неправилно като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат подробно развити съображения в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Василева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Римски път -2018" АД гр. Попово против ревизионен акт /РА/ № 041202776/30.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 408/9.09.2013 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който РА в частта по ЗДДС е определен допълнително ДДС за д. п. м. 12.2009 г. в размер на 7600 лв. и са начислени лихви за просрочие и в частта по ЗКПО е определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 5474,71 лв. и са определени лихви за просрочие. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания пред него РА, за данъчен период м. 01.2012 г. незаконосъобразно на дружеството е начислен ДДС и лихви върху извършени строително-монтажни работи, тъй като в периода не е настъпило данъчно събитие, а за данъчен период м. 04.2011 г. законосъобразно са определени задължения за внасяне поради установено неправилно приспадане на данък за възстановяване и невнасяне на същия. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Обсъдени са и са събрани всички относими за спора писмени доказателства и доказателствени средства, в т. ч. и заключение на съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, на страните са дадени указания относно нея, относно подлежащите на доказване факти и относно отделените от съда спорни и безспорни обстоятелства. Обжалваното решение е и обосновано, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Досежно наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от приходните органи при провеждане на ревизията и при издаване, вкл. връчване на приключващите ревизия актове, съдът е изложил мотиви за неоснователност на оплакванията, които се възприемат от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съдържа нормативно изискуемите реквизити, в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита или до съществено нарушаване на императивни процесуални правила. Доколкото, макар и след изтичане на инструктивните срокове за връчване на РД, ревизионният доклад е връчен от надлежно оправомощен представител на дружеството и доколкото жалбата срещу РА е подадена своевременно от ревизираното лице, се приема, че не е нарушено правото и възможността му за защита, тъй като, както в хода на своевременно проведеното обжалване по административен ред, така и в хода на съдебното обжалване, пред инстанции по съществото на спора, жалбоподателят е имал процесуална възможност да развие съображенията си срещу констатациите в ревизионния доклад, както и да инициира събиране на доказателства във връзка с тях. Обратно на твърденията на жалбоподателя, горестоящият административен орган - директор на "ОДОП" Велико Търново, е обсъдил всички наведени възражения от лицето, адресат на ревизионния акт. В частта на РА по ЗДДС органът по приходите е начислил за данъчен период м. 12.2009 г. допълнителен размер на ДДС от 7600 лв. във връзка с извършена продажба на имот по фактура № 23/17.12.2009 г., по която РЛ е издател и продавач, а получател и купувач е физическото лице Марина Николаева Иванова. Установената фактическа обстановка в тази част на РА е безспорно установена. Предмет на продажбата е урегулиран парцел - земя в строителните граници на гр. Велико Търново, закупен през м. декември 2006 г. от "Зърнени храни" ЕООД, за която продажба е издадена опростена фактура, по която не е изведен и начислен данък. При продажбата пред м. декември 2009 г. е издадена фактура, в която е посочена нулева ставка на данъка /ДДС/ на основание чл. 50 ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част първоинстанционният съд приема, че не са налице основания по чл. 50 ЗДДС доставката да се приеме за освободена, нито са налице основания по чл. 45 ЗДДС. Съдът законосъобразно приема, че макар и доставката по процесната фактура от м. 12.2009 г. да е на земя, то по смисъла на чл. 45, ал. 5 вр. с ал. 1 ЗДДС не се счита за освободена, тъй като касае прехвърляне на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Законосъобразни са и изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 вр. с § 11 ПЗР ЗДДС вр. с чл. 65, ал. 1 ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 50, ал. 1 вр. с § 11 ПЗР ЗДДС - освободени доставки на стоки и услуги са тези, за които не е било упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 ЗДДС отм. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗДДС отм. гласи, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 64 или чл. 68, когато стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по см. на чл. 33. Последната разпоредба от своя страна определя като освободени доставки тези с предмет, изброен в чл. 34 - 52б, между които са и доставките, свързани със земя, вкл. земеделска и тази в строителните граници на населените места - чл. 34, ал. 2 ЗДДС отм. При тълкуване на посочените разпоредби съдът е достигнал до законосъобразния извод, че освободена доставка по см. на чл. 50 вр. с § 11 ПЗР ЗДДС е налице само когато при придобиване на стока или услуга при действието на ЗДДС отм. е начислен данък /ДДС/, за който обаче е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 ЗДДС отм. В процесния случай за доставката на стока /земя - УПИ/ през 2006 г. не е бил начислен данък, което е безспорно и видно от издадената опростена фактура. Правилен е изводът на съда, че в този случай не са налице предпоставките на чл. 50, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание общата разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, поради това че не е налице и изключението по чл. 45 ЗДДС, РЛ е било длъжно да начисли ДДС при издаване на фактурата от 17.12.2009 г. Невнасянето на дължимия данък е основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г., така както е процедирано от приходните органи. Поради липса в случая на предпоставките по чл. 65, ал. 1 ЗДДС отм. позоваването от страна на ревизираното лице на писмо от 4.09.2007 г. на НАП относно данъчното третиране на доставки, свързани със земя, е ирелевантно. Решението на АСВТ в тази част на РА е правилно и следва да се остави в сила. Относно начислените с РА в частта по ЗКПО данъчни задължения за 2008 г. - допълнително определен корпоративен данък в размер на 5474,71 лв. и съответните лихви за забава върху него, в която част също е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, решението на АС Велико Търново се явява правилно и следва да се остави в сила. Определеният допълнителен корпоративен данък е в резултат на преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2008 г., в посока увеличение, със сумата 54747,10 лв., представляващи отчетени разходи за бракувани строителни материали, на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО. Съгласно тази разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, както и от липси и брак на материални запаси, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. На основание протокол за брак от 10.12.2008 г., РЛ е осчетоводило като брак строителни материали на стойност 54 747,10 лв. като в протокола за брак е отразено, че погиването на материалите е вследствие на пожар, вследствие на който са изгорели строителните материали, намиращи се на строеж, в павилион за съхранение, на обект - строяща се сграда в УПИ III, кв. 3731 на гр. Велико Търново. Представено е удостоверение от служба ПБС гр. Велико Търново за възникнал пожар на 11.12.2008 г. в същата новострояща се сграда. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че в доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи основания за начисляване на счетоводен разход в размер на 54 747,10в резултат на липси на строителни материали, дължащи се на непреодолима сила, вкл. и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие, в случая - пожар и погиването на активите, за които са начислени извънредни разходи. Съдът е приел за недоказано, при условията на пълно доказване твърдението на РЛ, че строителни материали на посочената стойност, във вида и количествата, описани в протокола за брак от 10.12.2008 г., са погинали в резултат на непреодолима сила -пожар, настъпил на 11.12.2008 г. Решението е обосновано. На първо място съдът е съобразил явното разминаване между датите в двата документа - протокол за брак и удостоверението за пожара, който се явява предхождащ бракуването на материалите, между удостовереното наличие на пожар в новостроящата се сграда в УПИ III и отразеното в протокола за брак обстоятелство, че строителните материали не са се намирали в новостроящата се сграда, а в павилион за съхранение на материали в района около нея. Предвид официално удостоверените е неопровергани по друг начин данни за пожара, остава недоказано твърдението на РЛ за продължителност на пожара от няколко дни или за допусната техническа грешка в датата на пожара при издаване на удостоверението. Съобразено е също, че въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания на св. Мартинов и Коспартов се установява превоз на строителни материали от гр. Китен до гр. Велико Търново, в имота на новостроящата се сграда, но не се установява именно конкретните количества строителни материали да са били продадени от фирмите, представлявани от св. Мартинова, да са транспортирани през м. март 2008 г. до обекта в гр. Велико Търново, да са съхранявани в него към м. 12.2008 г. и съответно именно същите материали да са погинали във възникналия пожар. Въз основа на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не може да се направи ползващия ревизираното лице извод за наличие на счетоводни записвания, въз основа на които да е установим обекта, за който са били предназначени закупените строителни материали и съответно съхраняването им този обект, не е била заведена сметка "Материали", не са били отчитани такива по обекти и видове към м. 12.2008 г. При съобразяване на правилно разпределената доказателствена тежест, при преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до обоснования извод за недоказаност на причинно-следствена връзка между настъпило събитие - пожар на 11.12.2008 г. и погиване на активи на РЛ, представляващи строителни материали, описани по вид и количество в протокол за брак от 10.12.2008 г. По тези причини законосъобразен е и изводът на съда за наличие на основания за увеличение на декларирания от РЛ финансов резултат за 2008 г. в посока увеличение, със разходите за липсващи материални запаса, поради липса на предпоставки за прилагане на изключението по чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО - погиване и бракуване на материалите в резултат на непреодолима сила. Не са основателни наведените от касатора оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното от него решение. Касационният съд споделя изводите на АС Велико Търново, намира решението за правилно, поради което приема, че същото следва да се остави в сила и в тази си част по ЗКПО. При този изход на спора, с оглед неоснователността на касационната жалба, искането на касатора за присъждане на разноски в касационното производство е неоснователно. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е неоснователно и искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като такова е присъдено от първата съдебна инстанция в максимално допустимия еднократен размер за фазата на съдебното оспорване. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение