Решение № 6768 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11268/2018 г.

Решение № 6768 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11268/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Ф. Мустан, Р. А. и М. А., тримата от [населено място], [община] от [населено място], против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Б.), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно вида и размера на определеното парично обезщетение за отчуждената част от съсобствения им недвижим имот, с идентификатор 17573.13.16 по КККР на землището на с. Г., община Ш., представляващ земеделска територия - нива. С определение № 11236 от 25.09.2018 г. по адм. дело № 11354/2018 г. на Върховен административен съд, второ отделение, към производството по настоящето дело е присъединено за съвместно разглеждане адм. дело № 11354/2018 г. на ВАС, образувано по жалба на С. М., от [населено място], срещу същото решение № 527/26.07.2018 г. на МС на РБ, в частта относно вида и размера на обезщетението за отчуждената част от същия недвижим имот- № 17573.13.16 по КККР землището на с. Г.. В двете жалби се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, както по отношение определения вид обезщетение - парично, вместо имотно, така и по отношение размера на паричното обезщетение, което е силно занижено спрямо действителните пазарни цени. Прави се искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза. Ответникът: Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ботева, оспорва жалбите, като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Заинтересованите страни: министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалните им представители, оспорват жалбите, като неоснователни. По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от в. л. инж. Т. Д.. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС, отчуждаването на имоти-частна собственост, какъвто е процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на МС, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от МС, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложение към т. 1, неразделна негова част, в т. 32. Спазени са и административнопроизводствените правила по чл. 34, 34 а, 34 б, ал. 2 ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че четиримата оспорващи са съсобственици по наследство останало от Ф. А. /Х. М./, на процесния имот, засегнат частично за АМ Хемус, както следва: 7 527 кв. м. от нива с идентификатор 17573.13.16 по КККР на землището на с. Г., община-Ш., цялата от 24 998 кв. м., представляваща земеделска земя, в неурбанизирана територия. Обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със Заповед №РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Г. няма подходящи пазарни аналози, съгласно § 1 а, т. 2 от ДР на ЗДС / виж Доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, стр. 84, стр. 92-93/. Видно от Приложение 3. 4 към доклада /стр. 108/, касаещо имотите в землището на с. Г., община-Ш., процесният имот е отразени в таблица под № ЗЗ със съответна оценка. Оценката на нивата по и по-конкретно частта от нея, която се отчуждава, възлиза на 3033 лв. /цена на 1 дка=403 лв. /, на основание Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /обн. д. в. бр. 64/1998 г. /, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. За проверка на тази стойност и по искане на оспорващите съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от вещо лице-оценител на недвижими имоти, като му е поставил задачи на които да отговори с определение на съда от 27.09.2018 г. Видно от изготвеното и прието от съда заключение на в. л. инж. Т. Д., за определяне паричното обезщетение на отчуждения имот, собственост на оспорващите, е приложима Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 3 ЗДС, тъй като за землището на с. Г. няма подходящи пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1 а, т. 2 ДР на ЗДС. Вещото лице е описало подробно установените сделки за такива имоти, за относимия период, като от всички пет сделки само една отговаря на изискванията на закона за пазарен аналог. Една сделка не е достатъчна, за осредняване на пазарната цена, съгласно § 1а, т. 2, изр. 3 ДР на ЗДС, поради което и на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС с оглед характера на имота като земеделски, оценката е извършена от вещото лице по цитираната Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. При това оценяване и след прибавяне на съответните корекционни коефициенти в общ размер на 1, 30 към основната цена на декар, равностойното парично обезщетение за отчуждените 7, 527 дка възлиза по заключението на СТЕ на 3 033 лева, колкото е и по оценката на административния орган. Заключението е оспорено от жалбоподателя Ф. Мустан с писмено становище от 22.04.2019 г., с искане за допълнителна задача за извършване на оценка съобразно достигнатите пазарни цени при провеждане на търгове в региона с такива имоти, както и за наличието на земеделски земи от държавния поземлен фонд в землището на с. Г. и съседните му, позволяващи имотно обезщетение. Искането за допълнителна експертиза не е уважено, тъй като извършването на оценка по друг метод, извън посочените от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗДС е недопустимо. По делото липсват доказателства за други сделки в периода 23.03.2017 г. - 23.03.2018 г., относим за случая съгласно § 1а, т. 2, изр. 1 ДР ЗДС. К. неотносим към оценката е и представеният от Ф. Мустан договор за продажба на ПИ 17573.40.77, от 10.05.2013 г., тъй като е извън относимия за случая период. Неоснователно е и искането за установяване наличието на други земеделски имоти от ДПФ в землището на с. Г. по чл. 42 а ЗДС предвид на това, че редът по който е извършено отчуждаването на процесния имот е този по чл. 32 - чл. 38, ал. 1 ЗДС, приложим за отчуждаване на частни имоти срещу равностойно парично обезщетение. Поради това неоснователно е оплакването за вида на определеното парично, вместо имотно, обезщетение. Право на органа е да определи по кой ред да бъде обезщетен правоимащия собственик на имот, подлежащ на принудително отчуждаване, а не задължение. В случая органът е избрал реда по чл. 32, ал. 2 и сл. ЗДС, предвиждащ парично обезщетение. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът се ограничава в проверката дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за неговата законосъобразност - чл. 168 АПК. В случая, при извършената проверка на оспореният акт, се установява, че органът е разполагал с правото да избере този начин на парично обезщетение, както и че това обезщетение като вид и размер съответства на материалния закон. Предвид изложеното оспореното решение на МС, в частта на определеното парично обезщетение за имота, се явява законосъобразно, а жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение