Решение № 12842 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Метасилвър ЕООД, гр. Ямбол, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 72 от 15.04.2021г., постановено по адм. дело 59/2021 г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-47- 0052235/12.02.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че първоинстанционният съд е игнорирал изложените от него подробни доводи досежно несъразмерността на срока на налагане на ПАМ. В подкрепа на тезата си развива подробни аргументи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален предстватил, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първостепенният съд е приел, че при извършена проверка на 06.02.2021г. в търговски обект сребърна бижутерия, находящ се в гр.Ямбол, ул. "Търговска" 4, стопанисван от "Метасилвър" ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н- 18 не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Този извод е формиран след извършена от проверяващите контролна покупка на стойност 6 лв. заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издаден от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Счел е, че при издаването й не е нарушен материалния закон, нито е накърнена неговата цел. Крайното му заключение е обосновано с преценката, че изложените в заповедта мотиви обосновават продължителността на срока на налагане на ПАМ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При преценката на законосъобразността на обжалваната заповед първоинстанционният съд обосновано е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, извършването на което е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена сумата от 6 лв. и за полученото плащане не е издаден касов бон. При тези релевантни факти законосъобразно административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Същата разпоредба сочи, че конкретната преценка за продължителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, като нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерни с преследваната цел. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените в заповедта мотиви обосновават продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Наред с констатираното при проверката нарушение при извършването на контролната покупка, органът се е позовал и на констатираната в обекта касова разлика в размер на 80 лв. между наличните парични средства и маркираните във ФУ, което е индиция за наличието и на други неотчетени приходи от дружеството. Съобразено е още и местоположението на конкретния обект и необходимостта от време за създаването на нова, законосъобразна организация на дейността на търговеца. Поради това обоснован е изводът на решаващия състав, че определеният 14 - дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Като е приел, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ не е в колизия с чл. 6, ал. 5 АПК и е отхвърлил предявената жалба, пръвоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение