Решение № 1739 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015 г.

Решение № 1739 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 и 9 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Сливен, подадена чрез представителя на комисията Росица Колева, против решение № 181 от 18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 339/2015 г. на Сливенски административен съд, в частта, с която първоинстанционният съд не е уважил искането на комисията за присъждане на разноски. С жалбата и с писмено становище се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и противоречащо на съдебната практика. Жалбоподателят се позовава на чл. 32, т. 3 от ГПК и развива тезата, че е представляван от лице, което като чл. на ОИК - Сливен е длъжностно лице - служител по смисъла на чл. 83, ал. 6 от Изборния кодекс, който е с юридическо образование. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната му част и претендира присъждане на направените разноски за осъществено процесуално представителство. Ответникът - ПП "Българска социалистическа партия", гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Теодора Дончева Стоянова, Анка Тодорова Друмева и ПП "Национален фронт за спасение на България" не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото ОИК-Сливен е представлявана от чл. на комисията с юридическо образование, който не е служител или юрисконсулт по смисъла на чл. 32, т. 3 от ГПК, за да е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според участващия по делото прокурор от представителя на ОИК-Сливен не е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което не е възможно да се определи размерът на претендираните разноски, а представянето на такъв списък е задължителна предпоставка за присъждането им. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 181 от 18.11.2015 г. Сливенският административен съд потвърждава решение № 670 - МИ/02.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Сливен, с което е обявила за избран за кмет на кметство с. Старо село, община Сливен - Теодора Дончева Стоянова. В мотивите на съдебното решение е отразено, че не следва да бъде уважена заявената от ОИК - Сливен претенция за заплащане на разноски като юрисконсултско възнаграждение, доколкото такова възнаграждение се присъжда само, ако страната е била защитавана в процеса от юрисконсулт. Съдът е посочил, че процесния случай ответникът е представляван в съдебното производство от свой упълномощен чл. в качеството му на такъв, а не като юрисконсулт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Не е спорно обстоятелството, че в първоинстанционното производство ОИК - Сливен е представлявана от един от членовете си, който е с юридическо образование и с представено пълномощно. Съобразно нормата на чл. 76, ал. 2 от ИК от ОИК се представлява от своя председател, а в отделни случаи - от определен с решение на комисията заместник-председател, секретар или член. Според текста на чл. 17, ал. 1 от АПК, колективните административни органи, каквато е ОИК, се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа, а в ал. 3 е регламентирано, че пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на ГПК. От приложеното към първоинстанционното дело пълномощно е видно, че председателят на Общинска избирателна комисия - Сливен Росица Василева Тодорова е упълномощила Росица Колева Колева, която е чл. на ОИК - Сливен и е с юридическо образование, да представлява ОИК - Сливен по дела, по които е страна до пълното им приключване във всички инстанции, с право да изразява становище по предмета на спора, като предявява искания, да признава искания на противната страна, да се отказва от искания, да ги намалява или увеличава, да подписва споразумения, да получава документация от всякакъв вид по делата, да предявява искови молби и жалби, да представлява ОИК - Сливен пред органите на досъдебното производство. Представителството по пълномощие пред съд е уредено в разпоредбата на чл. 32 от ГПК и касаторът се позовава на т. 3 от визираната норма. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, в конкретния случай не е осъществена процесуална защита от юрисконсулт и спорният въпрос е дали се касае за процесуално представителство от служител с юридическо образование. Следва да се има предвид обстоятелството, че ОИК не е учреждение или предприятие, не е юридическо лице (за разлика от ЦИК), а още по-малко е едноличен търговец. ОИК се назначава от ЦИК и има конкретни правомощия, регламентирани в чл. 87 от ИК. ОИК е колективен административен орган, като е препоръчително членовете й да са юристи - чл. 80, ал. 2 от ИК. ОИК е носител на административни правомощия по силата на ИК и актовете й, вкл. и атакувания акт, са решения на колективния орган. С оглед статута на ОИК, тя няма щатна длъжност юрисконсулт. Извършеното в конкретната хипотеза процесуално представителство от чл. на ОИК е по силата на пълномощно от председателя на ОИК, но то не дава право на присъждане на разноски, защото представителството пред съда е осъществено от лице с юридическо образование, което е един от членовете на колективния орган, а не работи като служител на длъжност извън състава на назначената от ЦИК Общинска избирателна комисия - Сливен. Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.; колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че съдебното решение в обжалваната му част не страда от релевираните с касационната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение