Решение № 12376 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2018 г.

Решение № 12376 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "Спагети къмпани"ЕООД, с адрес: гр. [населено място], [адрес] представлявано от В. К., срещу решение № 8006/21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 6258/2017 г. от Административен съд София град. С атакуваното решение е оставена без уважение жалбата на дружеството, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 03248212 от 05.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София. Касаторът поддържа наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на съдебния акт – неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Според изложеното в касационната жалба, издаването на касовите бележки в търговския обект се предхожда от издаването на информационни такива. С информационните бележки се цели да бъде следено изпълнението на поръчките на клиентите. Едва след приключване на поръчката за нея се издава фискален бон. Информационните бележки позволяват да се следи отчетността между сервитьор, готвач, барман, както и движението на продукта от склада до крайния клиент. Твърди се също, че фискална бележка се издава от салонния управител въз основа на така наречените информационни бележки. Сервитьорите нямат право да издават фискални бонове. Освен на организацията на работата в заведението, в касационната жалба се твърди, че административният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпореждането е мотивирано с общи фрази. Не е доказана нито една от хипотезите на чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е доказано неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон. При постановяване на съдебното решение, решаващият състав не е отчел пороците на административния акт и е приел, че е издаден в съответствие с изискванията на закона, което е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Ответникът-Директорът на Дирекция "Контрол=ТД на НАП – София, в писмен отговор по касационната жалба оспорва същата и я намира за неоснователна. Според процесуалния представител на ответника, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото изрично е предоставено правото да налага принудителна административна мярка, като е спазено изискването за съдържание и форма по чл. 59 от АПК, ето защо като е отхвърлил жалбата срещу нея съдът е постановил правилно решение. Моли решението да бъде оставено в сила, като в полза на контролния орган бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага, решението на АССГ да бъде оставено в сила, тъй като не страда от наведените в касационната жалба пороци. Налице са били предпоставките за налагане на ПАМ, като при налагането й е съобразена целта на закона. Върховен административен съд, Осмо отделение, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства и извърши проверка на съдебния акт на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АССГ е била заповед № 0324812 от 05.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант "Спагети къмпани", находящ се в гр. София, бул. "Ситняково", № 48, стопанисван от "Спагети къмпани" ЕООД, както и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС. Според мотивите на обжалвания съдебен акт, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен да налага принудителни административни мерки, като същата отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59 от АПК, съответства на материалния закон, както и на неговата цел. Съдът е установил, че при извършена от контролни органи на 03.06.2017 г. проверка в търговския обект-ресторант "Спагети къмпани", находящ се в гр. София, бул. Ситняково, № 48, не са издадени фискални касови бележки. В ресторанта има монтираното и работещо фискално устройство, но процесните поръчки от клиенти на храни и напитки на стойност от 48. 20 лв.; 45. 90 лв.; 28. 90 лв. и 59. 70 лв. не са отчетени на него. При проверката е установено наличие на черна кутия непосредствено до фискалния принтер в търговския обект, където се съхраняват информационни бележки за осъществените продажби. От разпечатаната от фискалното устройство контролна лента е установено, че описаните по горе продажби на храни и напитки не е отчетено чрез издаване на фискален бон. Констатираното нарушение осъществява състава на чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Въз основа на така установените факти, АССГ е приел, че са осъществени предпоставките на закона, които обосновават наложената принудителна административна мярка. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществената продажба е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, поради което контролните органи са действали съгласно правомощията си вменени им по закон при констатиране на нарушение. Мотивирайки се така, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Спагети къмпани" ЕООД, като е приел, че не са налице основания за отмяна на принудителната административна мярка. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд София град правилно е приел, че в оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка са изложени фактически и правни основания, обуславящи издаването й. Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, визирано в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, е установено по безспорен начин от контролните органи. За осъществената проверка е бил съставен протокол, който обективира резултатите от нея. Неоснователно се поддържа от касатора, че не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ. Не се подкрепя с никакви доказателства по делото единственото касационно основание, че не е осъществен съставът на нарушението. Фактът, че е осъществена продажба, за която не е издаден касов бон е достатъчно основание да бъде приложена мярката. Описанието на създадената в ресторанта организация на работа и възможността само салонният управител да издава касови бележки не е основание да бъде прието, че липсва извършване на нарушение. Начина по който се отчитат продажбите следва така да бъде организиран, че да отчита своевременно заплатената консумация в заведението. След като е установено, че има неотчетени продажби от монтираното и работещо фискално устройство в обекта е без значение къде и как за свое улеснение търговецът отчита оборота си. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая, с неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. Административен съд София град, правилно е преценил, че административният акт е мотивиран, като е обоснована необходимостта от налагане на ПАМ, както и относно продължителността на срока за който се налага. В заповедта е посочено, въз основа на кои предпоставки е определен 14 дневен срок за "забрана достъпа до обекта"- значимост на охраняваното обществено отношение, превенция срещу извършване на ново нарушение, фактът, че търговецът отдавна осъществява търговска дейност и е запознат с изискванията относно нейната организация и отчитане. Те касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа при съобразяване на принципа на съразмерност. Тези доводи, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването и превенцията му. Извършването на нарушение е достатъчно, за да бъде наложена ПАМ, органът не е длъжен да посочва други и различни факти и обстоятелства, които е установил при проверката, тъй като същите обосновават издаването на заповед по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Фактическият състав на налагане на ПАМ, не съдържа резултат от извършеното нарушение, поради което и са неотносими посочените в касационната жалба аргументи, че реално не са причинени вреди на фиска. Що се отнася за негативните последици от налагането на ПАМ върху касатора, то те са резултат от собственото му поведение, чрез неиздаването на фискален бон за извършена покупка. В касационната жалба се излагат мотиви и относно неправилността на разпореденото предварително изпълнение. Твърденията в тази част са не относими към предмета на делото. Относно законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение е налице произнасяне със съдебен акт по адм. д. № 6143/2017 г. по описа на АССГ, поради което изложените аргументи не следва да се обсъждат в настоящото производство, което касае законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, а не предпоставките за допуснатото предварително изпълнение. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК, в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение