Решение № 8045 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2021 г.

Производството е по реда н чл.160,ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лес Трейдинг ДС ООД, със седалище и адрес на управление: с.Долна Секирна, общ.Брезник, представлявано от Т. Савова, чрез адв.Балкански, срещу решение 7264 от 14.12.2020 г. постановено по адм.д.8095 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22001417002505-091-001/18.10.2017 г. , в частта му потвърдена с решение 648/11.05.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София. Според касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон. Същото е неправилно и необосновано отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 от АПК. При постановяване на решението, съдът се е позовал на правото на ЕС, относимо към спора,но не е посочил какви са изводите които прави във връзка с тълкуването на СЕС по дело С-18/13 г. Неправилно е прието, че фактурите не отговарят на формалните изисквания по чл.71, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС и чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО. За да бъде признато и надлежно упражнено правото на данъчен кредит, изискването е само за наличие на фактура, с минимално необходимо съдържание относно вида на стоката или естеството на услугата, количеството и общата стойност. Касаторът се позовава на чл.123 от ЗДДС, според който всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност , която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. Ето защо не следва да се придава по-голяма тежест на доказателствата, които изхождат от доставчика в сравнение с тези, които се представят от ревизираното лице. Според касатора при прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи по реда на чл.24 от ЗЗД, респективно приемането на извършената по договора работа-услуга са практически действия за които законодателството не предвижда определена форма. В практиката са се наложили , както така наречените приемо-предавателни протоколи, така и товарителници,стокови или складови разписки и др., но така и няма нормативно изискване за начина по който са оформени. Сочи се също така,че при същата документална обоснованост за други периоди по отношение на същите фактурирани дейности на дружеството е признато право на данъчен кредит. По тези съображения се иска постановеното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на всички разноски по водене на делото. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Не се обосновават сочените касационни основания. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима. По същество намира, че оспореното решение е правилно и съобразено с доказателствата по делото, включително и изслушаната по делото експертиза. Не са доказани основанията за ползване на данъчен кредит. Оформените документи установяват само наличието на сделки от правна, но не и от фактическа страна. Предлага съдебния акт, като правилно постановен да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, като се запозна с доказателствата по делото, съобрази доводите и възраженията на страните, след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град, е бил ревизионен акт /РА/ Р-22001417002505-091-001 от 18.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е потвърден с решение 648/11.05.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП-София и по отношение на Лес Трейдинг ДС ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 43 787.25 лв., от които 35 221.34 лв. главница и лихви в размер на 8 565.91 лв. Задълженията са установени след извършени корекции на декларираните резултати от дружеството за съответните периоди поради непризнато право на данъчен кредит на основание, че нито доставчиците, нито ревизираното лице са представили доказателства удостоверяващи реално извършени доставки. Решаващият състав на АССГ е споделил изводите на органите по приходите, че по отношение на ревизираното лице не е възникнало надлежно право на данъчен кредит. За да достигне до този извод, съдът е анализирал представените писмени доказателства в хода на ревизията и изслушаната по делото ССчЕ, като за всеки от доставчиците е изложил мотиви защо не са опровергани изводите направени в РА. По отношене на Екоконструкт ЕООД и Делта Мед ЕООД, с предмет: съгласно договор за наем на ЗИЛ, наем а колесен трактор, наем на бензинови моторни триони, е посочено, че не е доказано предаването на вещите за ползване. Приложени са само фактури, договор за наем и данни за счетоводни записвания в дружеството. Сами по себе си тези документи не съставляват доказателство за материално-правните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. За фактурираните товаро-разтоварни работа, извозване и товарене на ТИР от Фарляти груп ЕООД, Паралийски ЕООД и Алекс 10 ЕООД, също е прието, че не е доказано реалното получаване на услугите от вида на фактурираните. В приложения по делото договор изрично е предвидено, че сумата за плащане ще се определя след подписване на протокол за извършената работа. Във връзка с плащането във фактурите е посочена единична цена и количество, но липсва протокол, въз основа на който да се посочи, кои лица, къде и кога са извършвали дейностите за които са издадени фактурите. Позволителното за сеч приложено по делото не установява, че процесните фактури са свързани конкретно с това място, в което е разрешено извършването на сеч. По отношение на доставчиците Уеб лидер ЕООД и Дон Тон ЕООД, освен липсата на доказателства за реалното изпълнение на фактурираните рекламни материали и реклама, както и връзката им с предмета на дейност на дружеството, са констатирани и пропуски във фактурите в нарушение на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС във връзка с чл.71, т.1 от ЗДДС. Въз основа на подробно изложени мотиви първоинстанционият съд е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че е неоснователна. Решението е правилно. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, намира,че при постановяване на решението не са допуснати от първостепенния съд твърдените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Правилно е приел, че осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При липсата на относими доказателства за установяване на фактурираните доставки на услуги при всеки от доставчиците, обосновано решаващият съд е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да се приеме, че услугите за товаро-разтоварване са извършени реално е необходимо да бъде установено осъществяването на възложената дейност, включваща времето на изпълнение, транспортното средство, маршрутът на дървения материал, който е бил товарен и разтоварен, физическото лице - изпълнител на дейността, мястото, където е извършена услугата и други обстоятелства, свързани с престиране на конкретен резултат. В настоящия случай от приложените по делото доказателства не се установява сделките, обективирани в процесните фактури, да са извършени реално. Наличните по преписката документи изхождат единствено от ревизираното лице, като правилно е прието, че от същите, разгледани съвкупно с останалите доказателства събрани при ревизията, не може да се установи реалното извършване на услугите в обемите и стойностите, посочени във фактурите. Неоснователно касаторът твърди, че отказът да бъде признато право на данъчен кредит се обосновава с липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Според мотивите на съдебното решение не е установена реалност на доставките, а допълнително посочените аргументи свързани с доставчиците косвено подкрепят изводите му. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е реално осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Следва да бъде отбелязано, че макар нормативно не е определена конкретна форма при предаването на стоките или резултатът от услугите, в тежест на ревизираното лице е да установи фактът на предаването. Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на спорните доставки. Ето защо неоснователно е и позоваването на чл.123 от ЗДДС в касационната жалба. Редовно воденото счетоводство от ревизираното лице, което позволява правилно да бъдат определени задълженията му не е води автоматично до признаване право на данъчен кредит. Без значение как ще бъдат наименовани: приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или др., по делото липсват доказателства, че фактурирането е реално осъществено. Според СЕС действителното извършване на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон, като за целите на данъчното производство следва да се ангажират годни и относими доказателства, дори такива да не са необходими за обичайния търговски оборот между страните по сделки. Пак според практиката на СЕС и тази на националните съдилища, съдът следва да установи в рамките на спора по делото дали издателят на фактурата е извършил посочената в нея доставка, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства по случая. Реалното изпълнение на фактурирана доставка е материално-правно изискване по същество за признаване на получателя по доставката на правото на приспадане на платения от него ДДС. В този смисъл Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 31, т. 44 и др. Реалността на доставката е фактически въпрос, който следва да бъде решен от съдебната юрисдикция, разглеждаща спора по същество, в съответствие с националните правила на доказване. (вж цит. решение Боник, т. 32; Решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Е.-К, т. 37 и т. 38), в настоящото производство АССГ е разрешел спора, като се е позовал на събраните доказателства от органите приходите и в хода на съдебното производство. Изводите му се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 изр. второ, настоящият касационен състав препраща към тях, като не е необходимо да бъдат преповтаряни. С оглед изхода на спора, в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1843 лв., представляващи дължимото юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, при съобразяване на материалния интерес. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение