Решение № 12612 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2012 г.

Решение № 12612 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 46 от 16.05.2012 г., постановено по адм. д. № 63/12 г. Шуменският административен съд е отменил Решение от 12.01.2012 г. на началника на Митническо бюро - Шумен към ЕАД № 11BG002008Н0028330/14.09.2011 г. С решението съдът е осъдил Митническо бюро - гр. Шумен да заплати на "Дидис" - ООД - гр. Шумен разноски по делото в размер на 470 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от юрисконсулт Маринела Роева в качеството й на процесуален представител на началника на Митническо бюро - Шумен. В същата се правят оплаквания, че решението на Шуменския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Шуменския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на МБ - Шумен. Ответното по касационната жалба дружество "Дидис" - ООД - гр. Шумен не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Шуменският административен съд е отменил Решение от 12.01.2012 г. на началника на Митническо бюро - Шумен към ЕАД № 11BG002008Н0028330/14.09.2011 г., с което е определена нова митническа стойност на извършения внос по ЕАД и са определени други задължения за мито и ДДС. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по делото - извършеният внос от "Дидис" - ООД - гр. Шумен на стоки от Китай - бебешки колички и бебешки кошари, за който е подадена и заведена митническа декларация № 11BG002008Н0028330/14.09.2011 г. за поставяне под режим "свободно обръщение", с приложена към нея фактура № 110809/17.08.2011 г. на обща стойност 24 980,00 щ. д., посочена в кл. 22 на декларацията като обща фактурна стойност, действията при извършената проверка по реда на чл. 78, т. 2 от Регламент 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 и сл. от ЗМ от страна на началника на Митница Варна; обстоятелствата установени при проверката от митническия орган, въз основа на които се е стигнало да издаването на обжалваното решение на началника на МБ - гр. Шумен, с което е извършена корекция на ЕАД 11BG002008Н0028330/14.09.2011 г. В мотивите на решенето са описани и представените от вносителя други писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. След възпроизвеждане на фактическата обстановка и доказателствата по делото съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока са изложени констатации, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите мотиви и намира правното си основание в нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ. Съдът е очертал и спорния момент между страните - дали митническата стойност на внесените стоки е определена при условията на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, т. е. дали посочената от вносителя стойност в ЕАД е действителната пазарна стойност. За да отговори на този въпрос съдът е дал тълкуване на принципа на определяне на митническата стойност на внасяните стоки, след което е пристъпил към обсъждане на събраните в тази насока доказателства. Направени са изводи, че макар и да е налице разминаване от 656 щ. д. между декларираната стойност и представената към митническата декларация фактура, то това разминаване е в резултат на техническа грешка и надплатената сума е била недължимо платена по фактура № 110809/10.08.2011 г. и с нея е било извършено прихващане на задължения на вносителя към същия доставчик "Нингбо Шенма Чилдрънс продуктс" - ЛТД по следваща фактура, касаеща стоки, които не са предмет на процесния внос. Съдът е обсъдил обстоятелството, че са налице две фактури с един и същ номер, но с различни дати и с различна стойност, като е посочил, че фактура № 110809/10.08.2011 г. е на стойност 25 636 щ. д. и е послужила за превод на сумата, а фактура № 110809817.08.2011 г. е на стойност 24 980 щ. д., същата е приложена към ЕАД, и отразява действително платената сума за внесената стока. Посочено е, че от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че макар и да са налице две фактури, плащане е извършено само по една от тях в размер на 25 636 щ. д., като от нея сума 656 щ. д. са недължимо платени и с тях е извършено прихващане по последваща фактура № 110821/5.09.2011 г. Отбелязано е още, че това прихващане е извършено преди извършване на последващата проверка от митническия орган, но то не е било взето предвид от него. На база на изложеното е направен краен извод, че при подаване на митническата декларация от вносителя е спазена разпоредбата на чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 29 от Регламент № 2913/92 г. и като е приел друго, митническият орган е нарушил материалния закон, което обуславя необходимостта от отмяна на решението на началника на МБ - гр. Шумен за определяне на нова митническа стойност. Решението на Шуменския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. В по-голямата си част касационните оплаквания се изразяват в преповтаряне на установената фактическа обстановка по спора, поради което не следва да бъдат обсъждани. В останалите си доводи касаторът твърди, че решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че при проверяваното дружество са налице две фактури с еднакви номера, но с различни дати и различни суми за една и съща стока, както и не е съобразено обстоятелството, че плащането е извършено по банков път, като съобразно разпоредбите на Наредба № 28/1999 г. на БНБ управителят на дружеството е наредил да бъде извършено плащане по фактура № 11809/10.08.2011 г. на стойност 25 636 щ. д. Направените оплаквания са неоснователни. При безспорно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е формулирал основният спорен въпрос между страните - дали при додаване на ЕАД 11BG002008Н0028330/14.09.2011 г. е спазена разпоредбата на чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 29, ал. 1 от Регламент № 2913/92 г. за определяне на митническата облагаема стойност. За да отговори на спорния въпрос административният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и събраните в тази насока доказателства. Направеният извод относно действителната пазарна цена на внесената стока е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. При изграждането на същия е обсъдено и наличието на двете фактури с еднакви номера и различни суми, като за изясняване на спора е допуснато и изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и е възприета от първоинстанционния съд. Наведеният довод за начина на плащане по банков път е неотносим към спора, доколкото той се изразява в това налице е грешно посочване на дължимата за плащане сума във фактурата, а не по какъв начин е извършено плащането. Правилно е и посочено в мотивите на решението, че наличието на данни за извършено прихващане с надплатената сума по фактурата е съществувало и при извършената проверка по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, но то не е обсъдено от административния орган. По тази причина са неоснователни оплакванията, че изводите на съда се градят върху вторични данни, за които не е ясно кога са съставени. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Шуменския административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,