Решение № 2360 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15374/2009 г.

Решение № 2360 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15374/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград против решение № 67/05.11.2009 г. по адм. дело № 122/2009 г. на Административен съд - Разград в частта му, с която е отменено негово решение № 44/28.08.2009 г. и е отменено разпореждане № 259/28.07.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в частта им за сумите от 521.60 лева главница, представляваща неправомерно получени обезщетения за временна неработоспособност и 135.47 лева лихви. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Наил Наил Адил, от с. Равно, област Разград счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не е причинена щета за ДОО след като за процесния период, за който осигуреното лице е било в отпуск поради временна неработоспособност, при втория си работодател е ползвало платен отпуск по чл. 177 от КТ. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 67/05.11.2009 г. по адм. дело № 122/2009 г. на Административен съд - Разград, поправено по реда на чл. 247 и следващите от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК с решение № 34/01.06.2010 г. по същото дело, административният съд е отменил решение № 44/28.08.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград в частта, с което е потвърдено разпореждане № 259/28.07.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО относно сумите от 1167.38 лева главница, съставляваща изплатени обезщетения за временна неработоспособност на лицето Наил Наил Адил и 285.19 лева лихви. Вместо отменените актове е обявил нищожността на разпореждане № 259/28.07.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в частта, с която на Наил Адил, от с. Равно, област Разград е разпоредено да внесе в полза на бюджета на Държавното обществено осигуряване сумата от 645.78 лева, изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода 29.07.2008 г. - 01.09.2008 г. и 150.72 лева лихви. Отменил е като незаконосъобразно разпореждане № 259/28.08.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в частта, с която на Наил Адил, от с. Равно, област Разград е разпоредено да внесе в полза на бюджета на ДОО сумата от 521.60 лева, изплатени обезщетения за временна неработоспособност за периода 31.05.2008 - 07.07.2008 г. Отхвърлил е оспорването в останалата му част за разликата до 3032.13 лева. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при посочените за възстановяване обезщетения в размер на 645.78 лева контролните органи са излезли извън времевия обхват на осъществената ревизия и са определили по основание и размер задължения, които са извън разпоредения със заповедта за възлагане на проверката период. Отменил е административните актове като незаконосъобразни досежно разпореденото възстановяване на получени обезщетения в размер на 521.60 лева поради неточно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. Посочил е, че с ползването на платения годишен отпуск по второто си трудово правоотношение, осигуреното лице не е нарушило определения му от здравните органи режим във връзка с установената временна неработоспособност по основното му трудово правоотношение. Предмет на контрол пред настоящата инстанция е първоинстанционното съдебно решение в оспорената му част, касаеща отменените решение № 44/28.08.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград и разпореждане № 259/28.07.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ в частта им за сумите от 521.60 лева главница, представляваща неправомерно получени обезщетения за временна неработоспособност от Наил Адил, от с. Равно, област Разград и 135.47 лева лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Правилно административният съд е приел липсата на доказателства за нарушаване на режима на лечение, предписан от здравните органи. Такъв извод не се налага и само поради факта, че на лицето едновременно са били разрешени два вида отпуски по основното и допълнителното трудово правоотношение. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се дължи и изплаща от фонда на ДОО по осигурителното правоотношение на основание чл. 40 от КСО докато за ползвания платен отпуск се заплаща възнаграждение от работодателя по трудовото правоотношение, съгласно чл. 177 от КТ. Изводът, че отсъства законова забрана за ползването на платен отпуск за периода на временната неработоспособност, намира подкрепа и в разпоредбите на чл. 175, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 3 от НМЕР. В този смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба за несъвместимост на едновременното получаване на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО и трудово възнаграждение по чл. 177 от КТ, когато се касае за отделни трудови правоотношения, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено като постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение