Решение № 10311 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. И. М., подадена чрез пълномощника адвокат Л. Тодорова, срещу решение № 7605 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 5692/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РПД25-РА30-1/15.04.2025 г. на кмета на район Подуяне, Столична община. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва преценката на съда, че процесният гараж не може да се квалифицира като търпим строеж, тъй като е изграден в периода 1975-1980 г. във връзка с ползването на ведомствено жилище от неговия праводател и от тогава се ползва без прекъсване. Счита, че съдът не е изследвал в пълнота доказателствата по делото - конкретно показанията на свидетелите и заключението на вещото лице за установена неточност в размерите на постройката по констативния протокол. Оспорва и идентификацията на заповедта по номер и дата. Моли за отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски. Ответникът - кмет на район Подуяне, Столична община, чрез пълномощника си адвокат К. Захариев, в представения писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочен размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: АССГ е бил сезиран с жалба на Н. М. против цитираната по-горе заповед, с надлежно положени върху нея номер и дата, генерирани от информационна система - РПД25-РА30-1 от 15.04.2025 г. Със заповедта, на него, на Б. Н. М. и на Д. И. М., в качеството им на собственици като наследници на И. Д. М., е наредено на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2, от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахнат незаконен строеж „гараж за два автомобила-метална конструкция“, находящ се в поземлен имот с идентификатор (ПИ) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) 68134.600.2113 - публична общинска собственост, до кв. [заличен текст], Столична община. От фактическа страна е установено, че във връзка с предварителна проверка и поискано от Н. М. издаване на удостоверение за търпимост, длъжностни лица от общинската администрация на район Подуяне извършили проверка за която съставили констативен акт № РПД25-ВК92-225/29.01.2025 г. С акта е установено, че в ПИ 68134.600.2113, отреден за нереализирана улица, е извършен гореописаният строеж, с приблизителни размери - 6,00/8,30 м. и височина 2,00 м., с приблизителна площ около 50 кв.м.; разположен северно от ж.п. линиите. Изпълнен е от И. Д. М. през 1978-1980 г. по данни на Н. М.. За гаража не са представени договор за наем или за учредено право на строеж и е изграден в нарушение на чл. 116, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), а към настоящия момент - в нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗУТ. За поземления имот не се предвижда допълващо застрояване - гаражи, а имотът е предвиден за улица, като строежът не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 ДРЗУТ, ал. 1 и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.). Той е пета категория и е реализиран без одобрени инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж, в несъответствие с действащия подробен устройствен план (ПУП) и без отстъпено право на строеж от собственика на имота - в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Актът бил връчен на наследниците, като Н. М. подал възражение против него. Административното производство приключило с издаването на процесната заповед. В нея е са описани установените в констативния акт факти, възприета е отразената в него правна квалификация, а по отношение възраженията на М. е посочено, че те са неоснователни, тъй като не са представени доказателства, които да опровергават констатациите в акта. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е потвърдило верността на установеното в заповедта досежно начина на изграждане, местонахождението и размерите на постройката по констативния акт, които приблизително отговарят на съществуващото положение на място. Посочило е, че действащият план за територията в която попада процесния гараж е утвърден още през 1949 г., като в последващи изменения до 1980 г. няма промяна в предназначението, а именно - промишлена зона. По искане на жалбоподателя са разпитани свидетели, които са потвърдили установения в производството период на изграждане на гаража - преди 1980 г. От правна страна съдът е изложил, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, в установената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката за материалната законосъобразност на заповедта се е позовал на заключението на вещото лице за липсата на данни процесният гараж да е предвиден с устройствен план, безспорната му квалификация като строеж - пета категория, за който няма издадено разрешение за строеж, изискуемо от изрично цитирана нормативна уредба за целия период - от изграждането му до сега. С това е обоснован изводът, че същият е незаконен и подлежи на премахване. По отношение търпимостта е посочено, че в случая не е приложима никоя от хипотезите на § 16, ал. 1 ДРЗУТ, ал. 1 и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, защото не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на излвършването му, както и по ЗУТ, като няма предвиждане за допълващо застрояване - гаражи. При тези мотиви АССГ е отхвърли жалбата. Решението е правилно, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства, заключението на вещото лице и показанията на свидетелите се установява, че строежът представляващ: „гараж за два автомобила-метална конструкция“ в ПИ 68134.600.2113, е изграден без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225а, ал. 1, вр.чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. С оглед периода на построяване на сградата - 1978-1980 г., правилна е преценката на съда само за приложимостта на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, като неотносими са останалите алинеи от този параграф, както и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Следва да бъдат споделени съображенията за недопустимост на сградата, както по действалите по време на извършването й правила и нормативи, така и на тези по ЗУТ – тъй като видно от скиците, през целия период от 1978 г. до сега, тя попада в терен отреден за улица. По отношение възражението, че гаражът е бил изграден във връзка с предоставено ведомствено жилище на праводателя и е ползван без прекъсване, тези обстоятелства не могат да обосноват законност на извършеното строителство. Неоснователни са и възраженията срещу съдебно-техническата експертиза. Заключението е изготвено от вещо лице с необходимата компетентност - архитект, въз основа на извършен от него оглед, след проверка на относимите регулационни планове, приложимата нормативна уредба и доказателствата по делото. Експертизата е обоснована и кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал. Касационният жалбоподател не ангажира доказателства, които да опровергаят направените от вещото лице фактически и технически констатации, нито е установил наличие на вътрешни противоречия или методологически пороци в заключението. По отношение установените от експерта минимални разлики в размерите на постройката по констативния протокол, същите не пречат за безспорната й идентификация. Неоснователно е възражението относно липсата на дата и номер на процесната заповед, тъй като те са надлежно положени върху нея. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответникът по касация, поради което в полза на бюджета на органа - Столична община, следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 102 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,