Решение № 9731 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2017 г.

Решение № 9731 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. -председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрк. Д. С., против Решение № 5914 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8780/2017 г. на Административен съд С. - град. И. са доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - касационни основания по см. чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - М. Х. М. Зариф, гражданин на Афганистан, чрез адв. Георгиев, в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Производството пред Административен съд С.-град, е започнало по жалба подадена от М. Х. М. Зариф, гражданин на Афганистан, против Решение № 13598 от 30.06.2017 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 77, ал. 3 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците е прекратено производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В него са изложени мотиви, че в продължение на три месеца от спиране на производството, чужденецът не се е явил пред длъжностните лица на ДАБ, за да посочи обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си във връзка с производството по предоставяне на статут. Безспорно по делото е установено от фактическа страна, че с молба вх. № 3832/12.05.2015 г. (л. 60) М. Х. М. Зариф е поискал закрила в Р. Б.. С Решение № С-2727/27.07.2015 г. на решаващ орган от ДАБ-МС, производството за определяне на държавата компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут е прекратено. Установено е, че чужденецът е стигнал до Австрия, където е поискал международна закрила. Приет е обратно на територията на Р. Б. с Решение № 10020 от 08.01.2016 г. на решаващ орган от ДАБ-МС. С. е подал втора молба за закрила с вх. № 436 от 21.01.2016 г., като производството по нея е спряно с Решение № 6189 от 16.03.2017 г. поради неявяване на интервю на посочената дата, самоволно напускане на общежитието на ДАБ и неуведомяване за промяна на адреса. По делото пред първостепенният съд е представено брачно свидетелство (Heiratskunde), издадено от Службата по гражданско състояние в Залцбург, Австрия, от което се установява, че на 31.10.2016 г. кандидата за статут е сключил граждански брак с П. М., родена на 18.03.1997 г. в гр. К., Афганистан. Установява се още, че чужденеца отново е подал молба за закрила в Австрия, но след установяване на положителен резултат при сравнение на дактилоскопните данни в системата Евродак е изпратено искане за обратното му приемане в България. С Решение № 12063 от 31.05.2017 г. на решаващ орган при ДАБ чужденеца е приет отново на територията на Р. Б.. С предложение рег. № УП 14637/21.03.2017 г. от мл. експерт към ДАБ е предложено производството по предоставяне на закрила да бъде прекратено. Няма данни по делото след напускането на транзитния център търсещият закрила да е уведомил ДАБ при МС за нов адрес и местопребиваването си в изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ (Производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица). Във връзка с изложеното, е постановено Решение № 13598 от 30.06.2017 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 77, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ е прекратено производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, Административен съд С.-град е приел, че оспореното решение на зам. председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Решението е неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на страните, но е приложил неправилно материалния закон. Прекратяването на производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут на основание чл. 77, ал. 3 вр. чл. 15, т. 7 от ЗУБ се предпоставя от установяване неявяване на чужденеца в тримесечен срок от спирането на производството по чл. 14 от същия закон пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В конкретния случай производството е спряно с решение № 6189 от 16.03.2017 г. на зам. председателя на ДАБ, на основание чл. 14, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, а именно - промяна на адреса на чужденеца, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет или съответния регистрационно-приемателен център и неявяване на датата на насроченото интервю след като е бил надлежно поканен за това, в продължение на повече от десет дни. За да бъде извършена преценка на законосъобразността на административния акт, с който е прекратено производството, както и предвид това, че решенията за спиране на административното производство не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, следва съдът да провери дали законосъобразно производството е спряно, тъй като законосъобразността на спирането на производството е предпоставка за издаване на съответстващо на закона решение за прекратяване на същото. Настоящият съдебен състав приема, че административният орган законосъобразно е спрял производството на основание чл. 14, т. 1 и т. 2 от ЗУБ . В административната преписка се съдържат писмени доказателства, от които е видно, че след подаването на молбата за закрила - на 21.01.2016 г. жалбоподателят самоволно е напуснал общежитието на РПЦ на ул. "М." ..№..., гр. С. от 10.10.2016 г. без да уведоми административния орган за друг адрес и без да е получил разрешение за това, като от тази дата е в неизвестност. Отделно от това не се е отзовал на поканата за интервю, за което е съставен протокол УП 14637 от 28.01.2016 г., нито в рамките на 10 дена след това. Уведомяването на административния орган за всяка промяна в адреса на кандидата за бежански или хуманитарен статут е задължение на кандидатстващия съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗУБ . При това положение законосъобразно административният орган е спрял производството. Предвид неявяването на кандидата в продължение на три месеца от спирането на производството последното законосъобразно е прекратено. Жалбата срещу оспорвания административен акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение