Решение № 11169 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Яна груп ЕООД гр. Варна ЕИК 148109149, срещу решение 5744/28.05.2025 на Административен съд Варна по дело 1508/2024, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-03000323006129-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 98/20.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Великова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил РА Р-03000323006129-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 98/20.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период основен предмет на дейност на Яна груп ЕООД е извършване на социални услуги и грижи за възрастни лица, и хора с физически увреждания. Във връзка с изплатените доходи на физическите лица от дружеството са изискани документи, справки и писмени обяснения. От дружеството не са представени граждански договори, извлечения от счетоводни сметки, по които се отчитат изплатените суми по граждански договори, разходни ордери за изплатени суми, справки и др. Въз основа на събраните документи и установените факти и обстоятелства, органите по приходи са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122. ал. 1, т. 4 oт ДОПК. Това е предпоставило развитието на производството по особения ред. На основание чл. 122, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ДОПК, е извършен анализ на относимите факти и обстоятелства за установяване на основата по ал. 2 /стр.3-5 в РД/, в резултат на което са определени данъчните основи за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски, за всеки отделен данъчен период. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, както и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. На първо място решаващият състав на Административен съд - Варна е счел за правилни изводите на приходните органи, че предвид непредставянето от ревизираното лице на част от документите и справките във връзка с изплатените възнаграждения по граждански договори, относими към определянето на данъчните и осигурителните задължения на Яна Груп ЕООД, правилно органите по приходите са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. На следващо място съдът е приел, че жалбоподателят не оспорва, че е изплатил възнаграждения във връзка с възникнали по силата на сключени граждански договори между него и различни физически лица извънтрудови правоотношения. Приел е също, че органите по приходите са установили за всеки от ревизираните данъчни периоди на кои лица са изплатени суми, които след приспадане на нормативно признатите разходи, надвишават размера на минималната работна заплата за страната, както и по кои от договорите лицата, на които е изплатен доходът, не са пенсионери. Посочил е , че след извършения анализ допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО са установени единствено във връзка с изплатените доходи по извънтрудови правоотношения, надвишаващи минималната работна заплата за страната за съответния период, на лицата, на които не е отпусната пенсия, което е в съответствие с относимите материалноправни норми на данъчното и осигурителното законодателство. Счетено е, че както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебно производство не се представят доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите. Също така съдът е приел че поради липсата на данни за датите на изплащане на част от доходите, респ. за датите на изплащане на разликата, установена при съпоставката между документите за изплатени суми и справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, правилно органите по приходите са счели, че това се е случило в края на годината - през месец декември. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. В случая безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт е на ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, правилно и обосновано е констатирано наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. От дружеството не са представени граждански договори, извлечения от счетоводни сметки, по които се отчитат изплатените суми по граждански договори, разходни ордери за изплатени суми, справки и др. В случая следва да бъде съобразено, че в хода на съдебното производство изводите на ревизиращите органи не са оборени нито чрез представяне на нови писмени доказателства, нито чрез разпит на свидетели, нито е поискана от жалбоподателя назначаване на съдебно -счетоводна експертиза (ССчЕ). Въпреки многократно дадената от първоинстанционния съд възможност на дружеството жалбоподател да представи доказателства в подкрепа на твърденията си и указаната му доказателствена тежест за оборване констатациите в РА, същото не е представило такива доказателства и не е сочило такива. В случая ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са извършили правилен анализ на относимите обстоятелства и са определили допълнителни задължения по ЗДДФЛ и за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. Предвид изложеното решението на АС Варна като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в размер на 935,25 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение