Решение № 12351 от 17.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2017 г.

Решение № 12351 от 17.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет–Варна е подал касационна жалба срещу решение № 1736 от 13.10.2017 г. по адм. дело № 879/2017 г. по описа на описа на Административния съд–Варна в частта, в което е отменена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от приетата от този орган Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с присъждане на направените разноски.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурора при Окръжната прокуратура - Варна против разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е подаден касационен протест от заместник-главния прокурор при Върховната административна прокуратура. В протеста се поддържа, че решението в протестираната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а касационния протест – основателен, поради което решението следва да се отмени като неправилно в тази част.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административния съд е било образувано по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Варна срещу разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 1125-10/23/18.09.2013 г. на Общинския съвет – Варна, изменена и допълнена с решение № 1443-8(30)28, 29.04.2014 г. на Общинския съвет-Варна.

Оспорените нормативни текстове имат следното съдържание:

• чл. 9, ал. 1 – "Части от имоти – публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 6, ал. 4 и чл. 8 от тази наредба, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем за срок до 5 /пет/ години, след решение на общинския съвет и при условие, че наемането им не пречи на дейността за която е бил предоставен на лицата, които ги управляват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, проведен по реда на тази наредба".

• чл. 9, ал. 3 – "Директорите на общински училища, детски градини и обслужващи звена могат да отдават под наем почасово помещения и спортни площадки в предоставените им за безвъзмездно управление имоти – публична общинска собственост за образователни и учебни дейности по ред, определен със заповед на кмета на общината, одобрена от Общинския съвет – Варна. "

• чл. 40, ал. 1 – "Безвъзмездно право на строеж може да бъде учредено и на лица извън посочените в чл. 38, ал. 1, без търг или конкурс, след решение на Общинския съвет – Варна, прието с мнозинство повече от две трети от общия брой на общинските съветници. "

• чл. 42, ал. 2 – "Правото на пристрояване или надстрояване по предходната алинея се учредява без решение на общинския съвет, със заповед на кмета на общината и договор. "

• чл. 43, ал. 1 – "Безвъзмездно право на пристрояване или надстрояване може да се учредява след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от две трети от общия брой на общинските съветници. "

Административният съд посочил, че оспорените разпоредби на наредбата са приети като част от подзаконов нормативен акт, от компетентен орган на местното самоуправление, в рамките на предоставените му правомощия, с необходимия кворум и мнозинство. Съдът намерил, че по отношение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 е допуснато противоречие със законовите разпоредби. По отношение на нормата на чл. 9, ал. 3 от наредбата първоинстанционният съд изложил мотиви, че отдаването под наем на помещения и спортни площадки в общински училища, детски градини и обслужващи звена, предоставени безвъзмездно за управление за образователни и учебни дейности, може да се извършва след решение на общинския съвет, при спазване на условията и реда, предвидени в чл. 14, ал. 2 ЗОбС, както и съобразно специалните изисквания по чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Уредената в чл. 9, ал. 3 от наредбата компетентност на директорите на общински училища, детски градини и обслужващи звена, както и предвиденият ред за отдаване под наем, противоречали на закона.

С оглед направените констатации административният съд отменил разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от наредбата. В частта относно отмяната на чл. 9, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от наредбата решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът отхвърлил като неоснователен протеста на прокурора при Окръжната прокуратура-Варна в частта относно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от наредбата. В мотивите си отбелязал, че подзаконовата норма не противоречи на чл. 38, ал. 2 от Закона за общинската собственост, тъй като съгласно законовата уредба правото на пристрояване и надстрояване се учредява без решение на общинския съвет, въз основа на заповед на кмета на общината и договор. В хипотезата, в която правото на надстрояване и пристрояване се учредява в полза на собственик на сграда, респективно, в полза на собственици на жилища в сграда – етажна собственост, построена върху имот, частна общинска собственост, законът изрично изключва провеждането на търг или конкурс и предоставя компетентност на кмета на общината да учреди вещните права по ред, определен от общинския съвет.

Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд в атакуваните части не противоречи на материалния закон.

Изводите на съда за наличието на несъответствие между оспорения текст на чл. 9, ал. 3 от наредбата и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост се споделят от касационната инстанция. Имотите, публична общинска собственост, предоставени безвъзмездно за управление на юридически лица или звена на общинска бюджетна издръжка, каквито са общинските училища, детски градини и обслужващи звена, могат последващо да се отдават под наем, ако са свободни, т. е, ако повече не са необходими на юридическите лица, на които са предоставени или ако не се ползват от тях. В тези случаи, както предвижда чл. 14, ал. 7, предл. 1 ЗОбС, те се отдават под наем чрез търг или конкурс.

Отдаването под наем на части от имоти, публична общинска собственост, предоставени безвъзмездно за управление на юридически лица или звена на общинска бюджетна издръжка, е възможно при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за осъществяването на които е предоставен за управление съответния имот. Части от тези имоти също се отдават под наем при условията на чл. 14, ал. 2 ЗОбС или чрез публичен търг. Публичният търг не може да се провежда от ръководителя на общинското заведение, както гласи чл. 9, ал. 3 от наредбата, при положение, че чл. 14, ал. 2 от Закона за общинската собственост, към който препраща чл. 14, ал. 7 от същия закон, определя кмета на общината за компетентен да проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилото лице. Поради това в тази част решението следва да се остави в сила.

Решението на административния съд е правилно и в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурора по отношение на чл. 42, ал. 2 от наредбата. Текстът на подзаконовата разпоредба възпроизвежда чл. 38, ал. 2 ЗОбС. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от наредбата е приета на основание законовата делегация по чл. 38, ал. 2 ЗОбС. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗОбС допуска учредяване на вещното право на пристрояване и/или надстрояване на сграда, построена върху имот-частна общинска собственост без търг или конкурс, в полза на собственика на сградата и на останалите изброени лица, по ред определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОбС е специална спрямо разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОбС и чл. 38, ал. 1 ЗОбС и урежда по-благоприятна хипотеза за учредяване на вещни права в полза на собственик на сграда, построена върху общински имот. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОбС е в отклонение от условията за учредяване на право на строеж, предвидени в чл. 37, ал. 1 ЗОбС, тъй като вещното право се учредява не с решение на общинския съвет, а със заповед на кмета на общината.

Като е съобразил, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОбС е специална и е приел, че оспорената подзаконова норма не влиза в противоречие с нея, съдът е приложил точно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото разноски на Общинския съвет - Варна не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд