Решение № 12328 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2011 г.

Решение № 12328 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Общинският съвет - гр. Благоевград, чрез своя председател Костадин Хаджигаев е подал касационна жалба срещу решение № 365 от 22.03.2011 г. постановено по адм. дело № 79/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационна жалба е подала и заинтересованата страна по делото Васил Добрев Тодоров в качеството си на управител на ЕТ "Васил Тодоров - ИВИС 59" със седалище Благоевград с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областният управител на Благоевградска област прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд по заповед № ОА-АК-741/29.10.2010 г. на областния управител на Благоевградска област, с която последният, в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗА е отменил като незаконосъобразно решение № 250 по протокол № 12 от заседанието проведено на 24.09.2010 г. на Общинския съвет - гр. Благоевград в частта му т. 1.8 и т. 2. С това решение общинския съвет е дал съгласие да бъде продължен срока на договор № 1005030/13.05.2005 г. сключен с ЕТ "Васил Тодоров - ИВИС - 59" за срок от една година, до провеждането на нова процедура и е бил упълномощен кмета на общината на подпише допълнителното споразумение. Съображенията на съда да уважи оспорването са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА действително имал правомощия с решенията си да придобива, управлява и се разпорежда с общинското имущество, но в конкретния случай бил нарушил разпоредбата на § 78, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗОС (публ. ДВ бр. 101/2004 г.) Направен е извод, че с посочената разпоредба, законодателят е приел необходимостта от наличието на две предпоставки за да бъде продължен сключен договор за наем с общинско имущество, а именно: първата - да е налице такъв договор сключен за по-кратък срок от 10 години и втората: срокът на договора да не е бил изтекъл, към момента на продължаване на неговото действие. Съдът е приел, че не била налице втората предпоставка, тъй като към момента на взимане на решението от общинския съвет, срокът на договора с наемателя вече бил изтекъл. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно - правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Поради вида на собствеността върху въпросния обект - частна общинска собственост, спрямо възникването и прекратяването на наемни правоотношения се прилага Закона за общинската собственост. Този специален закон е регламентирал възможността за сключване на срочни наемни правоотношения с трети лица за срок не по-дълъг от10 години - чл. 14, ал. 3 от ЗОС в редакцията му ДВ, бр. 101/2004 г., действала към момента на сключване на договора през 2005 г. и то само след провеждане на търг или конкурс по чл. 14, ал. 2 от ЗОС (редакция ДВ бр. 101/2004 г.). По силата на материалноправната норма на чл. 15, ал. 3 (редакция изм. ДВ, бр. 101/2004 г.) субсидиарно приложение на ЗЗД е допустимо само относно реда за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОС, но не и по отношение на възникването и съществуването им. Разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок, е неприложим спрямо наемни правоотношения относно обект части от имот публична общинска собственост. И това е така, защото съгласно чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС (Изм. ДВ, бр. 101/2004 г.) такива обекти могат да се отдават под наем само след решение на Общинския съвет, след провеждане на търг или конкурс и винаги за ограничен период от време. Плащането на наемна цена и приемането на това плащане от страна на общината не означава, че съществува наемно правоотношение при условие, че няма изразена воля на собственика с решение на Общинския съвет. Настоящият състав намира, че § 78 от ПЗР на ЗИД на ЗОС касае продължаване на сключен договор за наем, но само за имоти, предоставени по реда на чл. 14 ЗОС, т. е. след провеждането на търг или на конкурс. Аргумент за този извод е нормата на чл. 14 от ЗОС, която в първоначалната си редакция, още с влизането в сила на ЗОС е сочела на реда за отдаването под наем на недвижими имоти, частна общинска собственост, предназначени за стопански нужди - от кмета на общината, по реда определен с наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС, от съответния общински съвет, но винаги след провеждането на търг или конкурс. Между страните няма спор, че е даден под наем имот, частна общинска собственост, след проведен търг. Но за да е приложим § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД от ЗОС, то следва да са налице изискванията за приложение на правната норма. Продължаването на срока на действие на наемните договори е направено с решение от 24.09.2010 г. т. е. след изтичане на срока на срочния наемни договори през. м. юни 2010 г. За приложението на материалноправна норма е без значение организацията на работа на общинския съвет. Тези доводи на областния управител въобще обосновано са били обсъдени от административния съд, вследствие на което той, правилно е посочил, че чл. 236 от ЗЗД е неприложим в конкретния случай. Съгласно § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10 години и чийто срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени за срок до 10 години с решение на Общинския съвет. Следователно волята на законодателя е продължаването на срока да стане по искане на наемателя и съгласие на наемодателя преди изтичането на срока за наем, което в случая не е налице. Като е достигнал до същия извод, е било постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,