Решение № 9932 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт(наричано по-надолу само Сдружението) със седалище в гр. София, чрез адв. Коджабашев срещу Решение 4065 от 16.06.2022г., постановено по адм. дело 12342/2021 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение СО-115-ПР/21 на Директор на РИОСВ София, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда(ОВОС) за инвестиционно предложение за Обновяване на Княз Борисовата градина историческа част и реконструкция на съществуващата обществена тоалетна при лятната читалня на Княз Борисовата градина. Ответникът Директор на РИОСВ София не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Сдружение Граждански комитет спасение 2000 със седалище в гр. София счита жалбата за основателна. Настоява за отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът Сдружение Сдружение за изследователски практики със седалище в гр. София намира жалбата за основателна и настоява за уважаването и. Ответникът Сдружение Български национален комитет ИКОМОС със седалище в гр. София не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Сдружение Обединение сдружение на софийските архитекти към САБ със седалище в гр. София не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Л. Костадинов от гр. София счита жалбата за основателна, а обжалваното съдебно решение за неправилно. Ответникът Столична Община със седалище в гр. София оспорва касационната жалба. Намира атакуваното съдебно решение за правилно, поради което настоява за оставянето му в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Сдружението, първоинстанционният състав е приел, че в случая обжалваното решение на Директор РИОСВ София е издадено в рамките на предоставената на административния орган възможност да прецени въз основа на фактически установеното, необходимостта от извършването на ОВОС, като е била спазена и нормативната регулация. Споделил е изводите на административния орган, че въз основа на проверка на представената от възложителя информация и прилагане критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, обосновано е заключението му, че от реализирането на инвестиционното намерение няма да има значително въздействие върху околната среда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, досежно поддържаното от касатора основание за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно прилагане на чл.4 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Обжалваното решение е издадено на основание чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗООС, съгласно който необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съдът обосновано е приел за правилен извода на административния орган, че инвестиционното предложение(ИП) представлява именно изменение на обект, попадащ в обхвата на т.12, б. д на Приложение 2 към ЗООС, което съгласно чл. 93, ал. 1, т. 2 ЗООС, подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС. Ясно е правилото, според което възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение, като внася уведомление по образец съгласно Приложение 5, респ. че на 27.01.2021г. такова искане е било входирано от възложителя Столична Община. Твърдението на касационния жалбоподател е, че това е направено късно, а не в най-ранни възможен етап за конкретното ИП, тъй като видно било от приложените документи наличието на Становище на Министерство на културата от 30.09.2020г., а освен това се сочи наличието на вече подписан административен договор за финансиране по ОП Региони в растеж от 05.04.2021г. Настоящият състав намира, че правилно това възражение не е прието за основателно, тъй като самият подзаконов акт сочи, че сезирането на компетентния орган изисква и прилагане към уведомлението и информация, която трябва да даде реална възможност на последния да прецени необходимостта от извършване на ОВОС, като разполага с конкретни данни не само в резюме на предложението, но и за такива обстоятелства, които са извън основните процеси и общата използвана площ, като например: за необходимост от други свързани с основния предмет спомагателни или поддържащи дейности, в т.ч. ползване на съществуваща или необходимост от изграждане на нова техническа инфраструктура; за предвидени изкопни работи, за предполагаема дълбочина на изкопите; за връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение, респ. в които са определени зони/територии; за природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията, предвидено водовземане за питейни, промишлени и други нужди чрез обществено водоснабдяване (ВиК или друга мрежа) и/или водовземане или ползване на повърхностни води и/или подземни води, необходими количества, съществуващи съоръжения или необходимост от изграждане на нови съоръжения и т.н. Очевидно, за да предприеме тези действия от една страна е нужно инвеститорът да има ясна представа за това какви средства ще са му нужни, т.е. какъв ще е финансовият ресурс, за да съобрази обема и обхвата на предвижданите конкретни дейности, а от друга за такива, за които трябва специално и предварително съгласуване с други органи, да получи такова, за да знае дали може да ги включи в обхвата на ИП. Видно е в тази връзка, че част от градината представлява обявен с Разпореждане на МС от 08.12.1988г. резерват на градинско парковото изкуство, а напр. астрономическата обсерватория е обявена за паметник на културата. Това е налагало безспорно и преди всичко останало да се осигури необходимото съгласуване с Министерство на културата. От друга страна осигуряването на конкретния размер средства всъщност детерминира обема и обхвата на конкретната дейност, а без такава конкретизация няма как и компетентният Директор за извърши каквато и да е адекватна преценка на ИП. Това всъщност е видно и от широко обсъденото, вкл. и в касационната жалба, писмо на административния орган от 23.05.2022г., касаещо изискване на допълнителна информация от Директор РИОСВ - София от Столична Община, където се визират: списък с технически параметри на всички предвидени дейности в обхвата на ИП, а такива параметри може да има само когато има яснота относно конкретния размер отпуснати публични средства за реализиране на проекта и дейностите, за които е налице съгласуване(когато токова е необходимо, то по дефиниция е и предварително). В тази връзка правилно е оценено значението на това писмо, което с оглед правомощията на органа, не показва друго, освен това, че поради значителния обществен отзвук, органът държи да е информиран от възложителя за евентуални настъпили изменения в ИП, или такива за които не е постъпила информация, по която е издадено и решението му, което се обжалва пред съда. Това обаче не означава, че административния орган не е бил наясно по какво ИП се произнася. Той е постановил своето административно решение по заявлението, ведно с приложението към него документи, така както е входирано от възложителя. И както в писмото, а и в обжалваното решение, е изрично посочено, на основание чл.93 ал.7 ЗООС при промяна на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят следва да уведоми своевременно компетентния орган по околна среда. В административната фаза на процеса, а и в съдебната, не са ангажираха никакви доказателства, установяващи кои конкретни параметри са били неясни към релевантния за това момент издаване на решението, за да се обоснове извод за липсата на законосъобразно формирана преценка по критериите, заложени в чл.93 ал.4 ЗООС. В тази връзка следва да се посочи, че с касационната жалба се излагат и редица възражения, касаещи различни конкретни аспекти на ИП, като: парковата растителност, вкл. евентуалната загуба на такава; очакваното прахово и шумово замърсяване от дейностите по реконструкция в зоната на реализация, съмнения за обхвата на ИП(с твърдения за несъответствие с графичната част на предложението); по въпроса с генерирането на отпадни води от тоалетната и за дъждовните води дали ще се смесват; възможното засягане на подземно водно тяло Порови води, респ. оценка на нужните количества вода и запасите на тръбните кладенци и засягане на съществуващ минерален извод и неговата санитарно-охранителна зона. Всичките тези възражения касаторът е предявил с допълнителна молба пред първата съдебна инстанция, но за установяване на въведените с тях факти и обстоятелства не провел никакво доказване. С определението си от 20.01.2022г. административният съдия е разпределил доказателствената тежест в процеса на основание чл.170 ал.3 АПК, но страната не е поискала събирани на никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, респ. които биха имали значение при провеждането на всяко едно доказване, независимо дали ще бъде главно(което е необходимо да е и пълно) или насрещно. Административният орган е обосновал своята преценка и изводи на база съобразяване на императивните критерии по чл.93 ал.4 ЗООС, като тук органът е длъжен да спазва предписаното в правната норма, за да формира обоснован и преди всичко законосъобразен извод дали следва или не следва да извършва ОВОС. В този аспект касационният съд не споделя изводите на административния съдия, че то в предвидената процедура административният орган има право на преценка по свое убеждение относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай, като се ръководи от посочените нормативно определени критерии, които обаче не били формулирани като задължителни условия, установени от правната норма, а само насоки, които следва да бъдат обсъдени. В разглеждания аспект на преценка органът няма никаква оперативна самостоятелност при формиране на извода си дали следва или не следва да извърши ОВОС, като законът го задължава да следва стриктно правилата, посочени в чл.93 ал.4 ЗООС, респ. да формира изводи в обхвата на преценка по всички критерии, посочени там. Именно това е посочил и Директор РИОСВ София с оспореното му решение, като е извел изводи, които е обосновал със всички събрани от него доказателства. Така по спорните въпроси той е обосновал изводите си с получените становища от: Басейнова Дирекция Дунавски район, различни физически лица и сдружения, Кмета на Район Средец, съгласувателното писмо с Министерство на културата, като е откроил само релевантните за необходимата преценка факти, които са безспорно установени. Действително с посочените становища са въведени и твърдения, много предположения, които обаче не са били надлежно установени, като същите по застъпените тези на касационния жалбоподател са останали недоказани и пред първата съдебна инстанция. Липсата на процесуална активност от всички жалбоподатели(общо шест) по отношение доказване на въведените от всеки един от тях твърдения(съдебното дирене е приключило в едно съдебно заседание, като не е поискано събиране на допустими доказателства), по които се дължи провеждане на било главно, било насрещно доказване, е пречка на съда от една страна да приеме за осъществените сочените факти, а от друга да формира извод, че е било допуснато нарушение на процесуални правила от първостепенния съд и то е съществено. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Столична Община, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,