Решение № 8168 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2012 г.

Решение № 8168 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "А и Т Трейдинг" ООД, гр. Добрич, против решение № 2286/01.10.2012 г. по адм. д. № 2140/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 081104546 от 03.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с решение № 161 от 26.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 63 253, 87 лева и лихва - 6663, 88 лв. за ревизиран данъчен период м. 01.2011 г. по 7 бр. фактури, издадени от "Топмар " ООД и е осъдено дружеството за заплати на дирекцията сумата 1848 лева за юрисконсултско възнаграждение. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При ревизията на "А и Т Трейдинг" ООД, гр. Добрич, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ревизиран данъчен период м. 01.2011 г. по фактури издадени от "Топмар " ООД с предмет " продажба на нерафинирано слънчогледово олио", по част от фактурите - "авансово плащане за продажба на нерафинирано слънчогледово олио". След извършени последователни проверки в посочените като доставчици и превозвачи, ревизиращият орган е приел недоказаност на осъществено приемане-предаване на стоки, транспортиране, съхранение при прекия доставчик, за да се приеме, че отразените във фактурите доставки на количества олио са реално осъществени. Приетата по делото експертиза установява редовно водени счетоводства и при получателя и при доставчика, но това обстоятелство не е спорно, отделно - редовното осчетоводяване на фактурите и договори, приемателно-предавателни протоколи, не са достътачни, за да опровергаят извода за недоказано транспортиране и предаване на стоката от "Топмар" ООД на "А и Т Трейдинг" ООД. За да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже по определен начин отделянето на тази стока от останалата стока от същия род, което може да стане чрез приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и т. н. По делото се представени само приемо-предавателни протоколи между "Топмар" ООД и "А и Т Трейдинг" ООД и договор за продажба от 04.01.2011 г., но не и други доказателства удостоверяващи транспортирането на стоката до получателя на доставките. Съдът е направил правилни изводи от анализа на представените транспортни документи - ЧМР, че същите не установяват превоза на стока, съгласно твърдяното от жалбоподателя до гр. Сливо поле, отразяват място за получаване - гр. София, гр. Добрич, гр. Русе и гр. Росиори Де Веде, Румъния. Както правилно е приел съдът, в противоречие с търговската и житейската логика е стока натоварена в Румъния да бъде транспортирана до по-отдалечени точки от крайното предназначение, което според твърденията на жалбоподателя е гр. Сливо поле, който град географски е най близо до Румъния. Отделно от това, в представените приемо-предавателни протоколи между жалбоподателя и неговия пряк доставчик, липсва място на предаване на стоката. При противоречивите данни за превоза на стоката и липсата на такива за мястото на нейното предаване, не може да се обоснове извод, че собствеността на стоката е прехвърлена именно между страните по процесните фактури. Несъответствията в описаните товарителници обосновават извода, че стоката не е получени нито в гр. Сливо поле, нито в обекти на жалбоподателя, неговия доставчик или предходния доставчик. Съдът правилно не е ценил като годни доказателства представените приемо-предавателни протоколи, поради липса на достоверна дата, както и същественият реквизит - място на доставката. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение