Решение № 12844 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2011 г.

Решение № 12844 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Столична и директора на агенция "Митници", срещу решение № 225/17.01.2011 г. по адм. дело № 46172009 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено решение № 33/21.04.2009 г., издадено от заместник - началника на митница Столична, в частта му за отказ за възстановяване на акциз в размер на 99 017,04 лв. за 2008 г. на "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп. Касаторите поддържат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, искат отмяната му, отхвърляне на жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че решението на митническия орган е незаконосъобразно, тъй като са били налице основанията на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ за възстановяване на претендирания от дружеството акциз в размер на 99 017,04 лв. за 2008 г. за консумирана електрическа енергия. Съдът подробно е мотивирал извода си със заключението на приетата по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, според която спорната консумирана електрическа енергия е изразходвана изцяло за металургични и електролитни процеси. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Видно от заключението на СТЕ дейностите по очистване и обезвреждане на топилни газове и техния синтез до сярна киселина, са неразделна и задължителна част от пирометалургичния процес, осъществяван в завода на дружеството. Пакетирането на шлам от елекролизното производство е неразделна част от елекролизното рафиниране на анодна мед в предприятието.. По делото липсват каквито и да е било доказателства в подкрепа на твърдението на касатора, че се касае за самостоятелни производства. Предвид събраните по делото доказателства, правилен е изводът на съда, че са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като в цитирания законов текст е посочено, че се възстановява платеният акциз за електрическа енергия на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила и поради изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба представя доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар в настоящето касационно производство в размер на 972, 05 лева, които следва да му бъдат присъдени, като му бъдат заплатени от митница Столична на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение