Решение № 7463 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 393/2021 г.

Решение № 7463 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 393/2021 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Джи Ей Си Ейч" ЕООД, подадена чрез адв. Петрова, против решение № 1663/11.11.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1150 по описа за 2020 г. на този съд. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът – Директор на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в писмена молба от 12.05.2021 г., с характер на писмени бележки, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, иска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Джи Ей Си Ейч" ЕООД против Ревизионен акт № Р-03000319005367-091-001/21.02.2020 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 103/18.05.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на 16 471. 85 лв. и лихви за просрочие 1 491. 74 лв. За да отхвърли жалбата против процесния РА, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изложена е подробно фактическата обстановка по спора, обсъдени са наведените от дружеството възражения за наличието на доказателства за реално изпълнени СМР, както и твърденията за противоречие на РА с практиката на СЕС и по- конкретно Решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11. Въз основа на представените в хода на административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, в това число и приетата по делото ССЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразност на извършеното от приходните органи увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със сума в размер на 164718. 58 лв. Същото произтича от установената нереалност на извършени СМР услуги от "Конкурент-2016" ЕООД, "Вади 72" ЕООД и "Профи М" ЕООД. Според решаващия състав в случая не може да бъде прието, че "Джи ей си ейч" ЕООД е добросъвестен получател по смисъла на решенията на СЕС (т. е. че същият не е знаел и не е бил длъжен, че участва в привидни сделки), още повече, че след като не е доказано самото получаване на услуги от страна от жалбоподателя, това само по себе си изключва и добросъвестността му. В тази насока съдът се позовава и на Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13, според което националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. В случая както правилно съдът е посочил съдът, спорът е свързан с процесните фактури, издадени "Конкурент-2016" ЕООД, "Вади 72" ЕООД и "Профи М" ЕООД и дали същите отразяват вярно и точно възникнали стопански операция, отчетени ли са същите в нарушение на принципа на документална обоснованост съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, респ. налице са предпоставките същите да не бъдат признати за данъчни цели по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Касаторът поддържа в жалбата, че решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и представените по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че при отчитане на процесните доставки е спазен принципът за документална обоснованост на сделката, който е основен принцип в отчетността и произтича от Закона за счетоводството - има сключени договори, има Протоколи - Образец 19 за извършени СМР, като документирането на стопанските операции е достоверно, поради което увеличението на финансовия резултат на дружеството с разходите свързани с тях е незаконосъобразно. Оплакванията са неоснователни. В хода на ревизионното производство безспорно е установено, че "Джи ей си ейч" ЕООД е извършвало СМР услуги, в т. ч. полагане на облицовки и настилки с възложители: "Комфорт" ЕООД, "Сити билдинг" ООД, "Стройтранс 2011" ЕООД и "Сити канстракшън" АД. В договорите, по които касаторът е възложител на процесните доставки към дружествата - "Конкурент-2016" ЕООД, "Вади 72" ЕООД и "Профи М" ЕООД, договорената цена включва само труд, като всички необходими консумативи и материали се доставят от "Джи ей си ейч" ЕООД за негова сметка. Същевременно, при съпоставка на договорените единични цени на видовете СМР услуги по договорите, по които касаторът е изпълнител и тези, по които е възложител, се установяват минимални разлики. Ревизиращите и съда са констатирали несъответствия и в периодите на извършване на СМР услугите подробно изложени в съдебния акт /л. 256 гр./. В приложените към адм. преписка писмени обяснения представляващият ревизираното дружество /л. 186 сочи, че във връзка с доставчиците – "Конкурент-2016" ЕООД, "Вади 72" ЕООД и "Профи М" ЕООД контакти е осъществявал единствено с лицето П. П., на който е предавал договори и фактури за подпис, на същия са заплащани по фактурите извършените СМР. В обясненията липсват данни изобщо за двустранно подписани актове обр. 19, за наличие на трайни търговски отношения с процесните подизпълнители, нито последните да са били предвидени като подизпълнители при сключването на договорите с основните възложители. В този смисъл правилно съдът е приел, че представените договори и протоколи акт образец 19 имат характер на частни писмени свидетелстващи документи, без достоверна дата и без доказателства за автентичност, поради което същите са ценени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обоснован, предвид всички доказателства – писмени и гласни, е изводът на съда за липса на действително извършени стопански операции по фактурите, издадени от "Конкурент-2016" ЕООД, "Вади 72" ЕООД и "Профи М" ЕООД, поради което и разходите свързани с тях не следват да бъдат признавани на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на задължителната съдебна практика на СЕС – Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Върховният административен съд вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящият случай от въпросните спорове по главните производства. Това се вижда ясно от формулировката на втория преюдициален въпрос по дело С-142/11 – "Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?". Няма никакво съмнение, че СЕС с посоченото Решение не е искал да каже, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, за които не е доказано да отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Даденото с Решението тълкуване се отнася за случаите, в които на добросъвестен получател на предмета на реално извършена облагаема доставка, не следва да се отказва данъчен кредит заради действия на негов доставчик. Това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Настоящият случай обаче не е такъв. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 801, 68 лв., на основание чл. 9, ал. 3 във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,