Решение № 13490 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Петрич и Трейд РВ ЕООД против решение 1250 от 18.04.2024 г., постановено по адм.д. 9/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Първият касатор навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Вторият касатор навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - К. Ю. А., В. Л. А., А. В. Ш. и Б. К. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение да неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед І-С-194/06.10.2023 г. на кмета на община Петрич, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрено изменение на ПУП ПЗ за УПИ VІІІ 2337, кв. 190 по плана на гр. Петрич за ПИ с идентификатор 56126.603.2204 по КККР на гр. Петрич с отреждане за жилищно строителство, с което се въвежда устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина (Жс), свободно застрояване, с посочени в заповедта устройствени показатели и ограничителни линии на застрояване. За да постанови този резултат съдът приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като, съобразно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, при графично измерена дълбочина на сградата в УПИ VІІІ от 24,50 м, отстоянията от страничните регулационни линии на имота с УПИ VІІ и ІХ по чл. 31, ал. 5 ЗУТ не са спазени. Обжалваното решение е недопустимо. Жалбоподателите в първоинстанционното производство са собственици на съседни УПИ, а именно УПИ VІІ - 2203 и УПИ ІХ - 2206. Незаконосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ЗУТ. Видно от оспорената заповед и графичната й част е, че са дадени три ограничителни линии на застрояване съобразно височината на застрояването съответно на разстояние 3 м. от страничните регулационни линии и на отстояние на 5 м. от дъното на имота за първите три етажа от сградата с височина 10 м.; на разстояние 4 м. от страничните регулационни линии и на отстояние на 6 м. от дъното на имота за четвърти етаж от сградата с височина 12 м. и на разстояние 5 м. от страничните регулационни линии и на отстояние на 6 м. от дъното на имота за пети етаж на сградата с височина до 15 м., като по отношение на дълбочината на застрояването в графичната част изрично е посочено ограничението на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Фактът, че при графично измерена дълбочина на сградата в УПИ VІІІ отстоянията от страничните регулационни линии на имота с УПИ VІІ и ІХ по чл. 31, ал. 5 ЗУТ не са спазени, не обосновава извод за допуснати намалени отстояния с процесната заповед и наличие на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ на жалбоподателите в първоинстанционното производство. В конкретния случай не са изобразени графично очертанията на новопредвидената сграда, които следва да се приемат за задължителни линии на застрояване, а изискването за изобразяване очертанията на бъдещите сгради не е задължителен елемент на проекта, а само при определени условия, каквито в случай не се установяват да са налице. Видно от графичната част на оспорената заповед е, че с процесния ПУП ПЗ се предвижда свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях чл. 75, ал. 2 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Съобразно графичната част на ПУП ПЗ, както бе посочено по-горе са дадени три ограничителни линии на застрояване съобразно височината на застрояването съответно на разстояние 3 м. от страничните регулационни линии и на отстояние на 5 м. от дъното на имота за първите три етажа от сградата с височина 10 м., на разстояние 4 м. от страничните регулационни линии и на отстояние на 6 м. от дъното на имота за четвърти етаж от сградата с височина 12 м. и на разстояние 5 м. от страничните регулационни линии и на отстояние на 6 м. от дъното на имота за пети етаж на сградата с височина до 15 м. Така определеното застроително петно не обосновава извод нито за определени задължителни линии на застрояване, нито за изобразяване на очертания на новопредвидена сграда и тъй като са дадени ограничителни линии на застрояване, а не задължителни такива, то застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания както по Приложение 2 към чл. 80 от Наредба 7/2003 г., така и тези, съдържащи се в чл. 31-35 ЗУТ. Доколкото конкретното разположение на сградата би могло да се определи съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗУТ с работен устройствен план, с виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ или с инвестиционен проект, то изискванията за разполагането на сградата се съобразяват в процеса на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и разрешаването на бъдещото строителство, а не в производството по одобряване на ПУП. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП, както и в проверка на правилата и нормативите за разполагане на застрояването, регламентирани в чл. 31-35 и Наредба 7/2003 г. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд, че жалбите на К. Ю. А., В. Л. А., А. В. Ш. и Б. К. Ш. са допустими по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от АПК е неправилен. Следователно като се произнася по недопустими жалби първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, направените своевременни искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят К. Ю. А., В. Л. А., А. В. Ш. и Б. К. Ш. да заплатят на община Петрич сумата 270 лв., от които 200 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лв. заплатена държавна такса, а на Трейд РВ ЕООД сумата 3870 лв. ,представляваща направени по делото разноски, от които 370 лв. заплатена държавна такса и 3500 лв. представляващи, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,