Решение № 8692 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2010 г.

Решение № 8692 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свиленград, подадена чрез процесуалния му представител Донка Зафирова, срещу Решение № 372/4.12.2009 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 363/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено Решение № 8000-0598 от 20.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив с Решение № 1-8600-0002 от 8.06.2009 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, видно от представената по делото товарителница, стоката следва да бъде доставена в Румъния. Това обстоятелство следва да бъде удостоверено с подпис и печат на фирмата, която приема стоката в Румъния. Писменото потвърждение на фирмата в Лондон не може да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо валидна ВОД. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "К. С. СПЕД" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "К. С. СПЕД" ЕООД, гр. Харманли, представляван от Управителя Никола Господинов Вълев, чрез процесуалния си представител адв. Колев оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС - Хасково е било Решение № 8000-0598 от 20.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив с Решение № 1-8600-0002 от 8.06.2009 г., с което е определено задължение на "К. С. СПЕД" - ЕООД за заплащане на ДДС в размер на 21907.89 лв. ведно с лихва, считано от 24.09.2007 г. във връзка с въведени от дружеството стоки по ЕАД № 07BG003100Н0030639/24.09.2007 г., които следва да бъдат оформени на режим внос по правилата на част III от ЗДДС. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: На 24.09.2007 г. Никола Господинов Вълев в качеството му на управител и представляващ "К. С. СПЕД" - ЕООД като декларатор подава документи за поставяне на стоки под режим "Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка за друга държава-членка на ЕС", като подаденият ЕАД е регистриран с № 07BG003100Н0030639/24.09.2007 г. В изпълнение на заповед за проверка № ЗАМ-118/25.02.2009 г. и на основание чл. 78, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., е извършена последваща проверка на декларацията, при която е било установено, че в международната товарителница като изпращач е посочено дружеството "К. С. СПЕД" - ЕООД - гр. Харманли, като получател - "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND, а в графа "Notifi" е вписана румънската фирма "S. C. MECA FASHION GROUP" SRL. Графа "Стоки приети" на тази товарителница е заверена с печат на "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND и подпис, вместо от румънската фирма. Митническите органи са приели, че не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, поради което не е доказано транспортирането на стоките от територията на Р. България до територията на друга държава-членка на ЕС. От събраните доказателства - фактура № 709207/11.09.2007 г., издадена от "MAYTEKS", Турция като продавач и с купувач "К. С. СПЕД" ЕООД, гр. Харманли, както и Сертификат за движение на стоките форма А. ТR № Н 0930030/22.09.2007 г., е установено, че стоката е с произход от Р. Турция. Според търговска фактура № 120/24.09.2007 г., купувач на стоката е "MARSON FABRICS" LONDON LTD. За превоза на стоките от Р. Турция до Р. България и от Р. България до Румъния са оформени международни товарителници СМR № К 12930 К 03444 с посочен изпращач "MAYTEKS", Турция и получател "К. С. СПЕД" ЕООД и СМR № К 12930 К 03444 с изпращач "К. С. СПЕД" ЕООД и получател "MARSON FABRICS" LONDON LTD, като в графата "местоназначение на стоките" е записано - Букурещ, Румъния, а в графата "за уведомяване" - "S. C. MECA FASHION GROUP" SRL. Графата "Стоките получени, място и дата" е заверена с печат на английското дружество. От страна на жалбоподателя е представено писмо от 1.10.2007 г., видно от което английското дружество е уведомило българското дружество, че стоките по фактура № 120/24.09.2007 г. и СМR № К 12930 К 03444 са получени в техния склад в Румъния. Получаването на стоките по процесната доставка се установява и от представения отговор по запитване до приходната администрация на Великобритания /формуляр за обмен на информация "SСАС 2004"/, видно от който всички получени доставки от "К. С. СПЕД" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 1.05.07 г. С оглед на така установените факти, съдът е приел, че митническите органи притежават правомощия във връзка с администрирането на ДДС при оформяне на режим внос, съгласно правилата на част III от ЗДДС, какъвто с оспореното решение е прието че е следвало да бъде оформен по ЕАД № 07BG003100Н0030639/24.09.2007 г. Съгласно чл. 56 от ЗДДС, компетентни за начисляването на ДДС при внос са митническите органи. Неправилно обаче, последните са приели, че получател на процесната стока е румънското дружество, а не английското дружество и че първото от тях е следвало да завери товарителницата в графа "стоката получена". Така постановеното решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, Съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е правен и е свързан с наличие на предпоставките, предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба освобождаване от данък при внос е налице за стоки, когато са налице едновременно следните условия: вносителят е регистрирано по този закон лице; в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Първите две предпоставки не са били спорни в хода на повторната проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "К. С. СПЕД" ЕООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Установено, че превозвач на стоката е турското дружество KАCATAS TRANS. От анализа на представените доказателства, както и от отговора на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., правилно съдът е приел, че получател е "MARSON FABRICS" LTD, както и че всички получени доставки от "К. С. СПЕД" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 1.05.07 г. Не се оспорва получаването на стоките в Румъния. Представено е и писмено потвърждение от получателя на стоката, че същата е получена в неговия склад в Румъния, т. е. налице е писмено потвърждение, каквото се изисква в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за доказване на ВОД. Освен това, в констатациите, съдържащи се в РА № 260800169/27.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Хасково, е посочено, че за периода 8.02.2005 г. - 31.01.2008 г. "К. С. СПЕД" ЕООД е издало фактури с нулева ставка за доставка на стоки /плат/ в ЕС за фирма "MARSON FABRICS" LTD. За всяка издадена фактура дружеството разполага с СМR и писмено потвърждение от получателя на стоката. С оглед на изложеното, правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че по отношение на "К. С. СПЕД" ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което и незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС е начислен ДДС. Предвид на изложеното, същото следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение за един адвокат, което видно от представения договор за правна помощ е в размер на 600 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение.