Решение № 29 от 21.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 699/2009 г.

Решение № 29 от 21.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 699/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Н. А. П. е отправил от затвора - Пловдив на 6 ноември 2009 г. ръкописна "молба", която е преценена по съответния ред като искане по глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което молителят е осъден от Карловския районен съд - в първата съдебна инстанция, и от Пловдивския окръжен съд - във втората. Първоинстанционната присъда - 39 от 13 май 2008 г. по нохд № 249/07 г., е за това, че в периода 3 - 24 юни 2007 г. П. е измамил Ц. Е. Г., причинявайки й имотна вреда в размер на 2100 лева - продължавано престъпление по чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 26 НК, за което е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим; уважен е изцяло - за 2100 лв., и гражданският иск на пострадалата. Второинстанционното (въззивно) решение - 220 от 6 юли 2009 г. по внохд № 766/09 г. е постановено по протест от прокурора и жалба от подсъдимия, но е уважен само протестът, като е увеличен размерът на лишаването от свобода на 1 г. и 8 м. Съдебният акт на окръжния съд е необжалваем и не е проверяван до сега по реда на възобновяването. В своята "молба" (а всъщност - искане по реда на гл. тридесет и трета от НПК) осъденият П. излага собствената си версия за отношенията му с Цв. Г. и изтъква обстоятелство, което според него изключва той да е измамник; настоява за ново разглеждане на делото. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в тази инстанция, а прокурорът е за неговото отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното решение. Липсват основания за неговото отменяне или изменяне. Версията на П. за случилото се между него и пострадалата е в общи линии постоянната, която е поддържал, но това не я прави убедителна - може би и защото в неговото положение трудно би могло да се измисли нещо, което да прикрие убедително извършената измама, освен на възникналите отношения да бъде придаван колкото е възможно по-дълго вид на договорни, на обичайните, чрез които хората уреждат битовите си нужди (в случая на договор за строителни работи - външно измазване на жилищна сграда). В тази насока П. е бил напълно разобличен от доказателствата по делото и той вероятно не случайно не се занимава с тяхното оборване, а с голословни упреци, че е станал жертва на прокурорско пристрастие в полза на пострадалата. Убедителните доказателства в подкрепа на обвинението не могат да бъдат разколебани и от изтъкнатата пред ВКС високоморална предишна постъпка (предаване на чуждо намерено портмоне) - не само защото тя няма как да бъде установена в сегашното дело, но и защото изтъкването й е по-скоро потвърждаване на инкриминираните способности на П. да представя себе си в добра светлина (в противовес например на съдебното си минало!). Ръководен от изложеното и съобразно с приложимите разпоредби от гл. тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.