Решение № 10865 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2012 г.

Решение № 10865 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1872 от 2.08.2012 г. постановено по адм. д. № 126/2011 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен РА № 161002410/29.10.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 927/27.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 77 000.27 лв. и лихви в размер на 21 658.65 лв. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се реши спора по същество. Ответникът - "Евро-строй" ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е РА № 161002410/29.10.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 927/27.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив, с който на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06.2007 г. - м. 12.2008 г., както следва: непризнат данъчен кредит общо в размер на 14 461.23 лв. по 8 бр. фактури издадени от "БГ фууд" гр. Пловдив с предмет на доставките на стомана и тухли; непризнат данъчен кредит в размер на 1 075.20 лв. по фактура издадена от "Берк трейдинг" ЕООД гр. Пловдив с предмет доставка на тухли; непризнат данъчен кредит в размер на 13 333.48 лв. по една фактура издадена от "Строй комплект инженеринг" ЕООД гр. Пловдив с предмет доставка на арматурно желязо, дървен материал и тухли; непризнат данъчен кредит в размер на 1 910.04 лв. по две фактури издадени от "Алек инженеринг" ЕООД гр. София с предмет на доставките цимент и тухли; непризнат данъчен кредит в размер на 28 274.42 лв. по пет фактури издадени от "Красимир Маринов-АКМ" ЕООД гр. София за доставки на СМР; непризнат данъчен кредит в размер на 5 495.90 лв. по три фактури издадени от "Маркес груп" ЕООД гр. София с предмет на доставките СМР и строителни материали; непризнат данъчен кредит в размер на 1 350.00 лв. по една фактура издадена от "Селена трейд" ЕООД гр. Бургас с предмет на доставката строителни материали и непризнат данъчен кредит в размер на 11 000.00 лв. по две фактури издадени от "Шен трийз" ЕООД гр. София с предмет на доставките СМР и строителни материали. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки приходният орган се е позовал на извършени проверки на доставчиците и е приел, че не са налице реално осъществени доставки. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че тези изводи на данъчните органи са погрешни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал приетото от него, че са налице всички условия за възникване, упражняване и признаване на право на данъчен кредит по фактурите на преките доставчици на жалбоподателя с обстоятелството, че жалбоподателят е доказал влагането на доставените му материали в осъществяването на последващи доставки в строителство и услуги, поради което липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на неговите доставчици не може да обоснове извод за нереалност на тези доставки. Установяването на произход на стоката не е предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит с оглед принципите, залегнали в Директива 112/2006 г. В практиката за целите на облагането се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието й. Извън задълженията на жалбоподателя е да следи и налага правомерно спрямо ЗДДС поведение на своя доставчик. Решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от приходния орган право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки е необходимо да се докаже реалното им извършване, защото извършването на облагаеми доставки е основна предпоставка за възникване на спорното право. Доставките, по които ревизираното лице е претендирало възникнало право на приспадане на данъчен кредит са свързани с доставки на родово определени вещи - строителни материали и извършване на строителни услуги, Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова когато бъдат предадени. По делото не са ангажирани никакви доказателства по отношение на нито един от доставчиците по процесните фактури като складови или стокови разписки, пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове приемо-предавателни протоколи и други подобни, с които да бъде установено индивидуализирането на стоките или услугите и тяхното предаване. Напротив при извършените насрещни проверки на доставчиците ревизиращият орган е констатирал, че същите нямат материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, макар и осчетоводени, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. С оглед обстоятелството, че дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит негова е доказателствената тежест за установяване реалността на процесните доставки, с която то не се е справило. Единствените документи които ревизираното лице е представило са свързани с извършвани от него СМР като доставчик на услуги, в които е влагал строителни материали. С тези доказателства обаче по никакъв начин не е установена идентичността на фактурираните по процесните фактури строителни материали и вложените от дружеството при извършваните от него доставки на СМР. След като не е установено прехвърлянето на правото на собственост върху тези стоки и предаването на СМР-тата по процесните фактури, не е опровергана по никакъв начин констатацията за липсата на реалност на доставките. Законът поставя като основно изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка за начисляване на ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. В противоречие с доказателствата по делото само въз основа на обстоятелството, че дружеството е осъществявало доставки на СМР съдът необосновано е приел, че стоките по процесните фактури са налични, т. е. че са осъществени реални доставки на строителни материали и строителни услуги. По изложените съображения обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Евро-строй" със седалище и адрес на управление гр. Садово, ул. "Комсомолска" № 8 против РА № 161002410/29.10.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 927/27.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив, с който на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06.2007 г. - м. 12.2008 г. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да му се присъдят такива в размер на 2 424 лв. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение