Решение № 1956 от 22.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Тренчева, срещу решение 405/01.10.2021 г. постановено по адм. дело 324/2021 г. на Административен съд-Монтана, с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане 02/12/290720/88688/01 от 10.02.2021 г. и 03/12/290720/88688/01 от 10.03.2021 г., с изх. 01-2600/2637/29.06.2021 г. /УП изх. 01-2600/2637/29.06.2021 г./, и преписката е върната за ново произнасяне. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Камират" ЕООД, със седалище гр. Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Рашева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Камират" ЕООД, против УП изх.01-2600/2637/29.06.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на посочено основание чл. 20, т. 2 , чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и чл. 19, ал. 2, чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, на "Камират" ЕООД е отказана финансова помощ в размер на 6 909.95лв без ДДС по заявка за плащане 02/12/290720/88688/01 от 10.02.2021 г. и в размер на 8 047.62лв без ДДС по заявка за плащане 03/12/290720/88688/01 от 10.03.2021 г. След извършване на административни проверки от органа е констатирано, че по заявка за плащане 02/12/290720/88688/01/10.02.2021 г. за доставените 1 138.86кг конвенционално произведени банани, 538.65кг конвенционално произведени мандарини и 1 231.20кг конвенционално произведени портокали, както и по заявка за плащане 03/12/290720/88688/01/10.03.2021 г. за доставените 569.99кг конвенционално произведени банани, 1 078.35кг конвенционално произведени мандарини и 1 848.60кг конвенционално произведени портокали, не са представени сертификати за съответствие на качеството съгласно чл. 9, ал. 10 от Наредбата. Във връзка с това на дружеството са изпратени уведомителни писма изх. 01-2600/2269/16.04.2021 г. и 01-2600/2928/19.05.2021 г., в отговор на които последното е представило сертификати за съответствие на качеството, издадени от Областна дирекция по безопасност на храните-Монтана, но не на негово име, а на името на "Елина-М" ЕООД, по отношение на което заместник изпълнителният директор на ДФЗ приел, че не отговаря на изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата и редуцирал финансовата помощ. За изясняване на фактите по спора административният съд е събрал цялата административна преписка, изслушал е комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, при което и в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, достигнал до възприетите и от настоящия състав, и неоспорени от страните фактически установявания, за които изложил подробни мотиви, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. трето АПК. Доколкото обуславящият изхода на спора въпрос се отнася до тълкуването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата и като такъв е изцяло правен, достатъчно е тук да бъде изтъкнато, че приетите за установени от съда правнорелевантни факти съответстват на отразените в атакуваното уведомително писмо, фактически констатации на органа, включително и тези, че представените към двете заявки за плащане от "Камират" ЕООД, в качеството му на одобрен заявител по схемата, сертификати за съответствие на качеството по отношение на процесните количества банани, мандарини и портокали, не са издадени на негово име, а на "Елина-М" ЕООД, което дружество не е регистриран земеделски производител, нито е производителя на доставените по схемата, посочени по-горе количества продукти. При тези данни, за да отмени уведомителното писмо съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е неправилно. При иначе вярно и напълно изяснена фактическа обстановка, неправилно административният съд е разтълкувал разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, приемайки, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ незаконосъобразно е приложил материалния закон, приемайки, в обжалвания акт, че доставчик по смисъла на горепосочената разпоредба може да бъде само заявителят по схемата. Съгласно чл. 9, ал. 10 от подзаконовия нормативен акт, предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци /ДВ, бр. 43 от 2010 г./, издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците или на името на доставчика. Безспорно е приетото от съда, че смисълът на правната норма разкрива на първо място законодателното изискване качеството на съответните конвенционално произведени плодове да бъде доказано по надлежен формален ред, но също така липсва съмнение и, че сертификатът за съответствие на качеството следва да бъде издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика, какъвто предвид фактическата установеност по делото, не е разглежданият случай. Независимо, че и по двете заявки за плащане е доказано, че процесните количества банани, мандарини и портокали са закупени и доставени от одобрения изпълнител "Камират" ЕООД, последното дружество не е изпълнило условието по чл. 9, ал. 10 от Наредбата, сертификатите за съответствие на качеството да бъдат издадени или на произвелия ги, регистриран земеделски производител, какъвто видно от данните по делото, не е "Елина-М" ЕООД, или на доставчика - "Камират" ЕООД, а оттам и че направените от административния съд крайни изводи са изцяло погрешни. Настоящият съдебен състав не намира повод да се отклони от трайно застъпеното в практиката и споделяно от него схващане, че доставчик по смисъла на чл. 9, ал. 10 от Наредбата е само одобреният с изричен акт за одобрение по съответната схема, изпълнител на доставките, а не всеки доставчик - вносител, прекупвач или друг стопански субект, от когото, както в случая, одобреният изпълнител по схемата, е закупил доставяните по нея конвенционално произведени плодове /в този смисъл са и решение 10829/28.11.2022 г. по адм. дело 1573/2022 г., решение 1079/07.02.2022 г. по адм. дело 11220/2021 г., решение 12128/26.11.2021 г. по адм. дело 9570/2021 г. и др. на ВАС, четвърто отделение/. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани и представените от ответника по касация доклад от министъра на земеделието, храните и горите и проект на Постановление на Министерски съвет, доколкото съгласно чл. 37, ал 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ всички закони, постановления на Министерски съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в "Държавен вестник" и влизат в сила в тридневен срок след обнародването им /чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България/ или в определения в тях срок /чл. 41, ал. 3 ЗНА/. След като визираното в доклада постановление не е обнародвано, а с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалният закон се преценява към момента на издаване на акта, в случая е приложима Наредбата, в редакцията й по ДВ, бр. 55/19.06.2020 г., в сила от 19.06.2020 г. При липсата на спор относно фактите без правно значение са и останалите представени от ответната страна документи, с молба в открито съдебно заседание по делото, проведено на 08.03.2022 г. По изложените съображения следва да се приеме, че Административен съд-Монтана е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата на дружеството, с която същият е сезиран, предвид изяснеността на делото от фактическа страна и липсата на установени отменителни основания по чл. 146 АПК - да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, поради което "Камират" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ такива в установения им общ размер на 519.67лв, от които 119.67лв за внесена държавна такса за касационната инстанция и по 200лв юрисконсултско възнаграждение, в определен от състава размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,