Решение № 13842 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписвания /ИД на АвП/, чрез процесуален представител, срещу решение 879 от 05.07.2024г., постановено по административно дело 322/2024г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отменена негова заповед РД-01-63/22.01.2024г. за изплащане на служителите в съответните звена на АВп на суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода октомври-декември 2023г. съгласно приложен списък, неразделна част от заповедта, в частта, в която С. Б. К. не е включена в този списък, и делото е върнато на ИД на АВп за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно с произнасяне по същество и отхвърляне подадената от С. К. жалба. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касация С. Б. К. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски. Прави възражение срещу определянето на разноски в полза на ответника, евентуално срещу техния размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-област е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма поради неизлагане на мотиви-липса на каквито и да било фактически основания за изключване на жалбоподателката от списъка на служителите в АВп, за които ответникът е издал оспорената заповед Съдът е счел, че оспорения акт е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на чл.35 АПК и в противоречие с целта на закона. АССО е приел за безспорно, че за С. К. ответника не е изготвил индивидуална оценка за процесния период, както и не е изискал от приемащата администрация Националното бюро за правна помощ, където на осн. чл.86а от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е била командирована служителката, каквато и да било информация, имаща отношение към работата й там, респ. с оглед нейната индивидуална оценка. Според съда в случая по отношение на жалбоподателката не е била спазена процедурата по чл.7 чл.13 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/- не е изискана информация от приемащата администрация, не е изготвена индивидуална оценка от изпращащата администрация. Съдът е приел за очевидно, че в конкретния случай правомощията на ответника при определяне допълнително възнаграждение на жалбоподателката за постигнати резултати през периода м. октомври-декември 2023г. са упражнени превратно, по начин, по който нормативната уредба не предвижда, променяйки поставената оценка от прекия ръководител на служителя по недопустим начин, а и лишавайки служителя от възможността да се запознае с издадения АА в пълния му обем, да участва в административното производство и не на последно място да обжалва така издадения АА. Решението е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат. Не се кредитират доводите на касатора, свързани с недопустимост на обжалваното решение поради просрочие на жалбата. В процесната заповед не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, при което противно на тезата на касатора приложима е разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК, и предвид датата на подаване на жалбата-06.03.2024г., същата като подадена в срока за обжалване е допустима. За процесния период, предмет на оспорения АА, С. Б. К. на длъжност Главен експерт в звено Сигурност на информацията в Агенция по вписванията, със заповед от 12.10.2023г. на осн. чл.86а, ал.1 ЗДСл е командирована да изпълнява временно службата си в друга администрация в Национално бюро за правна помощ към МП, за срок от 18.10.2023г. до 29.12.2023г. включително. В цитираната заповед е посочено, че съгласно чл.86а, ал.4 ЗДСл, за времето на командироването държавният служител получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение, и допълнителни възнаграждения от АВп, като НБПП изпраща периодично на АВп оценка на работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му. При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на държавен служител чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл, приложими са нормите на чл.67, ал.3 и ал.8 ЗДСл и тези на правилата, приети от съответната администрацията на осн. §2, ал.1 от ДР на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, в случая Единни вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията, и на приетите на осн. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп. Съгласно чл.68, ал.8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал.3. Според т.2 от Раздел I на правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп, допълнителното възнаграждение на служителите в АВп се определя за постигнати резултати въз основа на оценката на звеното, в чиито състав работят и индивидуалната им оценка, като степените на оценка са посочени в т.10 на раздел III. Съгласно чл.28, ал.3 от ЕВПРЗАВП, допълнителни възнаграждения на държавни служители от АВп, командировани по реда на чл.86а от ЗДСл се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка. От цитираните материалноправни норми е видно, че елементите от фактическия състав на чл.67, ал.8 ЗДСл възникват след осъществена от АО процедура по ЗДСл, НУРОИСДА ЕВПРЗАВП, и на приетите на осн. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп, когато със съответния акт е определена индивидуална оценка на служителя, а в случая изискуемата процедура не е осъществена за процесния период спрямо служителката С. К.. В случая в заповед РД-01-63/22.01.2024г. на ИД на АВп, и в административната преписка по издаването й, не се съдържат данни, обосноваващи невключването на служителката К. в списъка приложение с имената на служителите в АВп, на които да се изплати допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода октомври-декември 2023г. на командированата служителка К.. Казано по друг начин- при осъществения съдебен контрол за упражняване на оперативната самостоятелност на АО за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл не се установяват относимите факти, представляващи отрицателна предпоставка за изплащането му, а именно, че С. К. не е изпълнявала точно и в срок поставените й задачи за периода на оценка. Горното обосновава законосъобразност на заключенията на първоинстанционния съд, за липса на фактически основания в оспорения акт в частта, засягаща С. К., и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му в същата част. По делото няма данни за превратно упражняване на власт от административния орган, поради което мотивите на АССО в частта относно неспазване целта на закона са несъответни на установените по делото факти. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССО е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайния извод на съдебния състав за отмяна на оспорения акт и връщането на АО на приписката, касаеща оспорената част на акта кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССО трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съобразно изхода на спора на С. Б. К. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1400лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.08.2024г. с адвокат Б. Асенова. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение