Решение № 7057 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2009 г.

Решение № 7057 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и полицейски орган при 02 РУ на СДВР - София, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Бисер Бонев, против решение № 60/30.09.2009 г. постановено по адм. дело № 425/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 27-ми състав, с което е отменена заповед за полицейско задържане рег. № 1950/16.01.2009 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ на СДВР и Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Илия Атанасов Котрулев от гр. София, обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, в размер на 500 лв. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението противоречи на приложимия материален закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това молят съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което жалбата срещу заповедта за задържане, по която е образувано първоинстанционното производство, да бъде отхвърлена със съответните последици. Ответникът по касационната жалба - Илия Атанасов Котрулев в писмено становище и в открито съдебно заседание, моли съда да я отхвърли като неоснователна, по съображения относно правилността на съдебното решение. В отговора по жалбата, предявява искания за присъждане на допълнителни суми като обезщетение и налагане на наказания на длъжностни лица, чието разглеждане е недопустимо в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С оспорената пред Административен съд - София град заповед рег. № 1950/16.01.2009 г. е заповядано задържането на Илия Атанасов Котрулев за срок до 24 часа в 02 РУ на СДВР, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 325 НК, обозначено като "нарушение на обществения ред" и на посочено правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд, оспореният акт е издаден от компетентен орган, а с оглед обективираните в него фактически и правни основания не би могло да се приеме, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Представените в преписката доказателства /докладни записки, жалба на Василка Иванова от 16.01.2009 г. и обяснения, дадени от Илия Котрулев/ установяват, че задържането е извършено във връзка с извършени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, непристойни действия в нарушение на обществения ред в Център за клиенти на "ЧЕЗ България" АД, поради което актът се явява съобразен и с приложимия материален закон. Видно от отразеното фактическо основание за издаване на заповедта, разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР в случая е приложена във връзка с чл. 325 НК, инкриминиращ извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като установеното от фактическа страна налага извода, че актът е издаден именно при наличието на данни за извършено от лицето престъпление по посочения текст. Поради това, неправилно от първата инстанция е прието, че заповедта е издадена без да са налице материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Още повече, че противно на застъпеното от административния съд схващане, издаването на акт за административно нарушение на задържаното лице от същата дата, не опорочава издадената от полицейския орган заповед за задържане от 16.01.2009 г. Според чл 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, в преписката следва да се съдържат данни, обосноваващи предположението, че е възможно лицето да е извършило престъпление. Неправилно съдът е приел, че за издаване на заповед при условията на посочената разпоредба е необходимо да бъде установено, че престъпление действително е извършено. Поради това изложените от първата инстанция съображения за степента на обществена опасност на деянието на Илия Котрулев са ирелевантни за законосъобразността на оспорения пред него акт. Във връзка с наведените в жалбата до АССГ, конкретни оплаквания, следва да се отбележи, че без правно значение относно законосъобразността на заповедта са наведените в първоначалната жалба твърдения за осъществени от полицейските служители нарушения на правата на Илия Котрулев, последващи задържането му /невръчване на препис от заповедта и неуведомяване на посоченото от него, трето лице, което от своя страна не могло да сезира "компетентните държавни и международни органи"/, както и обясненията, и квалификациите на последния, на взаимоотношенията му с "ЧЕЗ България" АД и служителите на това дружество. След като преценката на приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, налагат категоричен извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел, решението на съда, с което същият е отменен като незаконосъобразен и СДВР е осъдена да заплати на Илия Котрулев, обезщетение за понесени вследствие отменената заповед за задържането му, неимуществени вреди, като неправилно следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство да бъде отхвърлена, а производството по съединения с нея на основание чл. 204, ал. 2 АПК, иск за присъждане на неимуществени вреди, причинени от заповедта за задържане - да бъде прекратено, съобразно изричното правило на чл. 207, ал. 1 АПК, че производството по такъв иск се прекратява в случаите, в които оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора, предвид липсата на направено от касаторите искане за присъждане на разноски, не следва да бъдат присъждани такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,