Решение № 10750 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2017 г.

Решение № 10750 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение № 1974/29.11.2016 г. по адм. дело № 754/2016 г. по описа на Административния съд-Бургас, с което Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е осъдено да заплати на "ГМК 1" АД със седалище и адрес на управление Бургас, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обезщетение в размер на 76 353, 66 лева и лихви за просрочие в размер на 23 554, 92 лева за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразно начисляване и събиране на тонажна корабна такса на собствения на "ГМК 1" АД кораб "Созопол 1" в периода 27.07.2010 г. - 04.05.2012 г., заедно със законната лихва върху сумата 76 353, 66 лева от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за недопустимост на постановеното решение поради неподсъдност на спора на административните съдилища и алтернативно, за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискано е обезсилването на решението или отмяната му с постановяването на друго по същество, с което да се отхвърлят предявените искове, като се присъдят направените разноски. Ответникът "ГМК 1" АД със седалище и адрес на управление Бургас е поискал решението да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно и да се присъдят направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е допустимо, но е направилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството е образувано по исковата молба на "ГМК 1" АД със седалище и адрес на управление Бургас срещу Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" със седалище и адрес на управление София, с която са предявени искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 76 353, 66 лева и иск за изтекла върху главницата лихва за забава в размер на 23 554, 92 лева заедно с лихвата за забава, дължима върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Обезщетението се претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за имуществени вреди, представляващи неправомерно събрани в периода 27.07.2010 г. - 04.05.2012 г. тонажни корабни такси за собствения на дружеството моторен кораб (м/к) "Созопол 1" вследствие незаконосъобразни действия по събирането на таксите, извършени от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". В исковата молба се твърди, че Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" в нарушение на предвиждането на чл. 103в, ал. 5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (в редакцията преди изменението на закона с Държавен вестник, бр. 28 от 2013 г.) е събирало от дружеството тонажни корабни такси при посещенията на кораба в пристанище "Бургаски корабостроителници южен кей – Л", което е пристанище с регионална значение, въпреки че е имало право да стори това само ако обезпечава достъпа до пристанищата с регионално значение чрез поддържане на акваторията и подходните канали. В периода 2010 година - 2013 година държавното предприятие не е извършвало дейности по поддържане на акваторията и подходните канали на посоченото пристанище за обществен транспорт, поради което събирането на тонажни корабни такси, разгледано като фактическо действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, е незаконосъобразно и е довело в причинно-следствена връзка до настъпването на имуществени вреди за ищеца. Административният съд е установил, че дружеството "ГМК 1" АД е собственик на кораб за генерални товари Бс – 311 "Созопол 1", регистриран в пристанище Бургас под № 311, страница 238, том 5, със следните главни размери: най-голяма дължина 113, 99 м, най-голяма широчина – 13, 26 м., височина на борда – 5, 50 м, бруто тонаж - 2453, нето тонаж - 990, позивни LZGB, ИМО номер 8301840. През 2011 година дружествата "ГМК 1" АД и "Валмар ойл" ЕООД предявили с обща искова молба срещу Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" АД искове с правно основание чл. 55, предл. 2 от Закона за задълженията и договорите. Искът на първия ищец бил предявен за сумата 37 370, 08 лева, а на втория - за сумата 43 278, 62 лева, представляващи стойността на събраните от двете дружества без основание корабни тонажни такси заедно с лихви за забава. При условията на евентуално обективно съединяване на искове двамата ищци предявили претенции за заплащане на посочените суми на основание чл. 79, предл. 2 ЗЗД, като обезщетение за неизпълнението на задължението на ответника да поддържа акваторията и подходния канал на пристанище за обществен транспорт с регионално значение "Бургаски корабостроителници южен кей – Л", заедно лихви за забава. С решение № 35/09.07.2012 г. по т. д. № 2071/2011 г. Софийският градски съд отхвърлил предявените искове. Решението било потвърдено с решение № 1264/24.06.2013 г. по т. д. № 3835/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд. С решение № 230/15.12.2014 г. по т. д. № 3641/2013 г. Върховният касационен съд обезсилил решението на Софийския апелативен съд, както и потвърденото с него решение на Софийския градски съд, и прекратил производството по исковете, предявени от корабособствениците "Валмар ойл" ЕООД и "ГМК 1" АД. В мотивите на решението Върховният касационен съд приел, че дейността по събиране на пристанищни такси е административна дейност (от вида материално-техническа), основаваща се на регулиране чрез власт и подчинение, поради което свързаните с нея правоотношения не са правоотношения между равнопоставени субекти. С оглед естеството на дейността претенцията на ищеца за връщане на недължимо платеното при нейното осъществяване подлежала на разглеждане не по общия исков ред, а по специалния ред, предвиден в чл. 202 и сл. АПК. Във връзка с приетото в съдебното решение на Върховния касационен съд дружеството "ГМК 1" АД е изпратило до Държавно предприятия "Пристанищна инфраструктура" покана за доброволно изпълнение № 18-00-12/24.03.2016 г., в която поканило предприятието в 7-дневен срок от получаването на поканата да му заплати сумата 74 745, 97 лева, представляваща обезщетение на причинените от незаконосъобразното събиране на тонажни корабни такси вреди за периода 27.07.2010 г. - 04.05.2012 г. С писмо № 18-00-12-1/31.03.2016 г. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" отказало да заплати поисканата сума с аргумент, че няма основание за това, като се позовало на влязлото в сила решение № 230/15.12.2014 г. по т. д. № 3641/2013 г. по описа на Върховния касационен съд. Административният съд обявил за безспорно между страните, че в периода 27.07.2010 г. - 04.05.2012 г. собственият на ищеца кораб "Созопол 1" е посещавал многократно пристанище "Бургаски корабостроителници Южен кей – Л", което по силата на точка 3 от приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), съставлява пристанище за обществен транспорт с регионално значение. Не било спорно и обстоятелството, че при посещенията на кораба "Созопол 1" в пристанище "Бургаски корабостроителници Южен кей – Л", Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" събирало от корабособственика "ГМК 1" АД тонажни корабни такси, общо в размер на 76 353, 66 лева, както е отразено в приетите като доказателства по делото 39 фактури. В отговор на възражението на ответника, че искът не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като дейността по събиране на тонажни корабни такси не е административна, административният съд подчертал, че изцяло споделя мотивите на решението от 15.12.2014 г. по т. д. № 3641/2013 г. на Върховния касационен съд, макар то да не е задължително за него. Съдът се позовал на нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според която публични вземания са държавните и общински такси, установени по основание със закон. Едновременно с това отбелязал, че разпоредбата на § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси изрично изключва от приложното поле на закона таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Закона за защитените територии. Съдът привел като допълнителен аргумент за административния характер на дейността определянето на таксите, събирани от държавните предприятия, с тарифи, утвърдени от Министерския съвет, с оглед на което възприел таксите, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", като публични държавни вземания. В мотивите си посочил още, че предприятието начислявало и събирало корабни такси съобразно чл. 103в, ал. 1 ЗМПВВППРБ, който предвижда, че корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси - канални такси; тонажни корабни такси; линейни кейови такси; светлинни такси; такси за приемане и обработване на отпадъци. Таксите се събирали от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разходвали за конкретни цели. В предмета на дейност на предприятието, както предвиждал чл. 115м, ал. 1, т. 6 ЗМПВВППРБ, се включвала дейността по събиране и разходване на пристанищните такси, а техният размер се определял с Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". В подкрепа на преценката за властническия характер на дейността съдът се позовал и на чл. 364, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване, според който изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или капитанът на пристанището има право да задържи български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт или от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". В заключение съдът приел, че отношенията между Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и съответния корабособственик, чиито кораб посещава пристанища за обществен транспорт с национално или с регионално значение, не са отношения между равнопоставени субекти, а отношения на власт и подчинение. Събираните от държавното предприятие корабни такси не били обект на свободно договаряне между страните, а неизпълнението на задължението за плащане на начислената пристанищна такса било скрепено с принудителна мярка – задържане на кораба. В отговор на възражението на ответника, че държавното предприятие не е административен орган, съдът изтъкнал, че характеристиката му покрива признаците на "друг овластен със закон орган или организация" по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Според административният съд, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" съставлява организация, овластена със закон да извършва административна дейност, каквато е дейността по начисляване и събиране на корабни такси. Тя е скрепена с държавна принуда и едностранно може да предизвиква обвързващи за корабособствениците правни последици. Съдът счел за некоректно позоваването от страна на ответника на Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, тъй като тълкувателното постановление се отнасяло единствено до пътищата, които са държавна и общинска собственост и съоръженията към тях, но останалите елементи на понятието "транспортно- комуникационни мрежи и съоръжения", в това число и пристанищата и съоръженията към тях, били изключени от предметния му обхват. Въз основа на данните от представените по делото решение № РД-10-27/24.11.2015 г. за откриване на процедура по реда на Закона за обществените поръчки с възложител Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и предмет: "Рехабилитация за постигане на проектни дълбочини на пристанищните терминали и годишни инвестиционни програми на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за периода 2008 - 2013 година административният съд приел, че за времето от 27.07.2010 г. до 04.05.2012 г. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" не е осъществявало дейности по обезпечаване достъпа до пристанище за обществен транспорт с регионално значение "Бургаски корабостроителници Южен кей – Л", поради което в нарушение на действащата към този момент разпоредба на чл. 103в, ал. 5 ЗМПВВППРБ е събирало от "ГМК 1" АД тонажна корабна такса за собствения на дружеството кораб "Созопол 1", който посещавал пристанището. Начисляването и събирането на корабни тонажни такси представлявало незаконосъобразно фактическо действие, в пряка причинна връзка с което на ищеца били причинени имуществени вреди в размер на 99 667, 43 лева, от които 76 353, 66 лева главница и 23313, 77 лева изтекла лихва. Поради това административният съд осъдил Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да заплати на "ГМК 1" АД обезщетение в размер на 76 353, 66 лева и лихви за просрочие в размер на 23 554, 92 лева за понесените дружеството имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, изразяващи се в начисляване и събиране на тонажна корабна такса за собствения на ищеца кораб "Созопол 1" в периода 27.07.2010 г. - 04.05.2012 г., заедно със законната лихва. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил решението си при отсъствието на компетентност, която е абсолютна процесуална предпоставка за произнасянето на съда. Делата между гражданските и административните съдилища се разпределят според вида на правния спор. Административните съдилища са специализирани съдилища и разглеждат административни дела, а също и други дела от определен вид, които са им възложени изрично. Освен споровете, които характеризират административното правораздаване, административните съдилища разглеждат и други спорове, посочени в чл. 128, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8 АПК и чл. 128, ал. 2 АПК, защитата по които се осъществява със средствата на исковия процес. На административните съдилища са подсъдни исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, исковете за обезщетение за вреди от принудително изпълнение, исковете за установяване неистинността на административни актове и за установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение. Тъй като възложената на административните съдилища компетентност по тези дела е в отклонение от установената обща компетентност на съдилищата, всички искови спорове, които не попадат сред изрично изброените, се разглеждат от гражданските съдилища в съответствие с чл. 14, ал. 1 ГПК. За да приеме за разглеждане предявените искове, административният съд е преценил, че повдигнатият по това дело правен спор има за предмет правоотношения, чийто характер е административен, поради което има място за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" на основание специалния Закон за отговорността на държавата и специалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Преценката на първоинстанционния съд, че дейността, осъществявана от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", е административна, което определя и подсъдността на спора, не може да бъде възприета, тъй като почива на избирателно и неточно тълкуване на правни норми. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (чл. 115л. ЗМПВВППРБ). Предприятието не е търговско дружество. Държавата предоставя на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността му, свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Съгласно чл. 115м от Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България (редакция ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) предметът на дейност на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" включва: изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение; осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата; събиране и разходване на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1; сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1; изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за пристанищната инфраструктура, подпомагане министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори и договорите с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги и на дейности по чл. 116а, ал. 1; организиране набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи; сключване на договори с пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност; предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност; предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб-бряг и бряг-кораб; предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик; предоставяне на хидрометеорологична информация. Приходите на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" се формират от: 1. пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 ЗМПВМППРБ; 2. възнагражденията по договорите за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 ЗМПВМППРБ и от договорите за извършване на дейности по чл. 116а, ал. 3 ЗМПВМППРБ; 3. приходи от собствена дейност; 4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания; 5. републиканския бюджет; 6. дейности, свързани с осъществяването на предмета на дейност по чл. 115м, ал. 1 ЗМПВМППРБ. Средствата се разходват за: 1. осъществяване предмета на дейност на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" по чл. 115м, ал. 1 ЗМПВМППРБ; 2. осигуряване безопасността на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; 3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4; 4. издръжка на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура (чл. 115с. ЗМПВМППРБ - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.). Органи на управление на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" са: 1. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията; 2. управителният съвет; 3. генералният директор (чл. 115н ЗМПВМППРБ - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.). По дефиниция предприятието представлява организационна форма за извършване на стопанска дейност (пар. 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията). Създадено на основата на имущество - държавна собственост, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" управлява това имущество за постигане на определените с акта за създаването му цели, в съответствие с чл. 19, ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Съгласно чл. 103 ЗМПВВППРБ пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари. Държавно предприятия "Пристанищна структура" стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата с национално значение, но същата по вид дейност може да се извършва от други, несвързани с държавата субекти. По силата на чл. 92а, ал. 2 ЗМПВМППРБ територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост освен на държавата, и на общините, и на физически и юридически лица, което е аргумент в подкрепа на стопанския характер на дейността. Наименованието, начинът на създаване, предоставянето на държавно имущество за изпълнение на дейността му, предметът на дейност, финансирането му от бюджета, както и участието на държавни органи в управлението му, дават основание за характеризирането на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" като публично предприятие. Легални дефиниции на понятието "публично предприятие" се съдържат в Закона за концесиите и Закона за държавните помощи. Според параграф 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за концесиите "публично предприятие" е държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и еднолично търговско дружество, капиталът на което е собственост на държавата или на съответната община. По определението в пар. 1, т. 29 от Закона за държавните помощи публично предприятие" е всяко предприятие, върху което публични органи могат да упражняват, пряко или косвено, доминиращо влияние. За публично предприятие се смята и всяко юридически обособено лице, което се финансира, изцяло или частично, със средства от държавния или от общинския бюджет или има право да разходва такива средства. В Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятие, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия са очертани основни характеристики на публичните предприятия. "............Публичните предприятия играят съществена роля в националната икономика на държавите-членки. Държавите-членки понякога предоставят специални или изключителни права на конкретни предприятия или извършват плащания или предоставят компенсация от друг вид на конкретни предприятия, на които е възложено изпълнението на услуги от общ икономически интерес. Тези предприятия също така често са в конкуренция с други предприятия.....Публичните органи могат да упражняват господстващо влияние върху поведението на публичните предприятия не само когато те са собственик или притежават мажоритарно участие, но също така по силата на правомощията, с които те разполагат в управителните или надзорните органи в резултат или на правила, регулиращи предприятието, или на начина, по който е разпределено дяловото участие. Предоставянето на публични средства на публичните предприятия може да бъде пряко или косвено. Прозрачност трябва да бъде постигната независимо от начина, по който са предоставени тези публични средства. .... Сложните положения, свързани с различни форми на публични и частни предприятия, на които са предоставени специални или изключителни права или на които е поверено извършването на услуги от общ икономически интерес, както и обхватът на дейностите, които могат да бъдат извършвани в отделно предприятие, и различната степен на либерализация на пазара в различните държави-членки, могат да усложнят прилагането на правилата на конкуренцията, и по-специално член 86 от Договора. Поради това е необходимо държавите-членки и Комисията да разполагат с подробни данни за вътрешната, финансовата и организационната структура на такива предприятия, по-специално с отделни и надеждни сметки, свързани с различните дейности, извършвани от едно и също предприятие." Публичният характер на предприятието не означава, че то извършва административна дейност. Административната дейност се изразява в издаването на правнообвързващи актове и извършване на правнорегламентирани действия. Тя е управленска, изпълнително-разпоредителна дейност, осъществявана от държавни органи с обща или специална компетентност, които провеждат държавна политика в определена област, упражнявайки възложените им властнически правомощия по задължителен за адресатите начин. Административна дейност извършват и лицата на държавна служба в държавната администрация, които подпомагат органите на държавната власт при упражняване на правомощията им. Предприятието, както може да се допусне и само от наименованието му, не е държавен орган, нито е организация-носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Неговите управителни органи не издават административни актове с властнически характер, при неизпълнението на които може да бъде приложена държавна принуда. Министърът на транспорта и съобщенията, чиито задължения, свързани с дейността на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", са изброени в чл. 115о ЗМПВМППРБ, упражнява правата на държавата като собственик в управлението на предприятието. Тези задължения трябва отчетливо да бъдат разграничени от задълженията, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата в Република България, които министърът изпълнява в качеството си на държавен орган. Държавната политика във връзка с управлението на пристанищната дейност се осъществява от министъра на транспорта и съобщенията и Изпълнителната агенция "Морска администрация". Съгласно чл. 115к ЗМПВМППРБ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация", а Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпълнява регулаторните и контролните функции на държавата в областта на пристанищата. Изпълнителна агенция "Морска администрация" е администрация по смисъла на чл. 55 от Закона за администрацията към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която подпомага дейността му. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" не е и администрация, която подпомага изпълнението на функциите на орган на изпълнителната власт. Дейността на предприятието, счетоводно изразена в публично достъпните годишни финансови отчети и годишни доклади, е организирана по начин, различен от начина, по който е организирана администрацията. Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи: законност; откритост и достъпност; отговорност и отчетност; ефективност; субординация и координация; предвидимост; обективност и безпристрастност, които безспорно не са част от характеристиката на стопанската дейност, свързана основно с производството на стоки и предоставянето на стоки и услуги. Съпоставката с предмета на дейност на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", както и очертания нетърговски характер на предприятието, води до заключение, че то не е организация, която предоставя услуги, още повече, нормативно определените по вид обществени услуги. Съгласно чл. 115м ЗМПВМППРБ Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3, освен при предсрочно прекратяване на договор с пристанищен оператор до сключването на нов договор по предвидения в закона ред и не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2. Предприятието не може да се характеризира и като организация, която предоставя обществени услуги по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването ?, която предоставя една или повече от изброените обществени услуги: .."образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги". Дейността на държавното предприятие не може да се определи и като материално-техническа административна дейност. Административната дейност не е материално-техническа - материално-техническата дейност обезпечава нормалното функциониране на администрацията. Събирането на пристанищни такси, включено в предмета на дейност на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", също не носи белезите на административна дейност, както е приел административният съд. Съгласно чл. 103в, ал. 1 ЗМПВМППРБ (редакция ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.; доп. ДВ, бр. 54 от 2007 г.) корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват: 1. канални такси; 2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност. Таксите по ал. 1, т. 1 - 4 се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разходват за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност. Събираните от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" пристанищни такси не са държавни такси. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси, държавните такси събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Разпоредбата на § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси изключва от приложното поле на закона таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Закона за защитените територии. Тази разпоредба съдържа изрично уточнение за държавните предприятия, посочвайки, че събираните от държавните предприятия такси се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет. Така е предвидено и в чл. 103в, ал. 4 ЗМПВМППРБ, според който Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя размера на таксите по ал. 2 и 3. Таксите представляват държавни финансови вземания, установени по основание със закон, които се дължат срещу услуга, извършена от държавната администрация. Таксите формират приходи в държавния бюджет. За разлика от таксите, представляващи публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, събираните от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" пристанищни такси от корабите, които посещават пристанища с национално значение, се събират за ползването на пристанищната инфраструктура, която е държавна собственост (чл. 103в ал. 2 ЗМПВМППРБ). Разпоредбата на чл. 103в, ал. 5 ЗМПВМППРБ ( редакция ДВ. бр. 81 от 13 октомври 2009 г.) предвижда, че такива такси се събират от предприятието и когато корабите посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение или пристанищата по чл. 107 - 109 в случаите, в които Държавно предприятие "Пристанищна структура" обезпечава достъпа до тях чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях, а също и тогава, когато собствениците на пристанищата по чл. 107 - 109 използват пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт с национално значение. Основание за плащането на таксите в полза на държавното предприятие в случаите на чл. 103в, ал. 5, предл. 1 ЗМПВМППРБ са направените от предприятието разходи за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях. Определянето на пристанищните такси с тарифа, приета с постановление на Министерския съвет, не е категорична индикация за нормативния им характер, като се има предвид чл. 6 от Закона за нормативните актове, но дори да се приеме, че пристанищните такси са определени в областта на извършваната от Министерския съвет изпълнително-разпоредителна дейност, от значение е обстоятелството, че таксите не постъпват в държавния бюджет, а формират приходи на държавното предприятие. Не може да се сподели и тезата на административния съд, че събирането на пристанищните такси от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е скрепено с държавна принуда. Цитираната от съда разпоредба на чл. 364 от Кодекса за търговското корабоплаване (редакция ДВ бр. 104 от 27 декември 2005 г.) предвижда, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или капитанът на пристанище може да задържи български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт или от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". От съдържанието на разпоредбата може да се направи извод, че задържането се разпорежда от органи, които не са част от състава на предприятието (то трябва да направи искане пред тях), а упражняването на разпоредителните им правомощия не съставлява изпълнение на дейност, възложена на държавното предприятие. Длъжностни лица или органи на предприятието не могат да задържат кораба, което е категорична индикация, че то не е е снабдено с властнически правомощия. Посочените основни характеристики на структурата и дейността на държавното предприятие изключват определянето му като субект на публичното право, който встъпва в доминирани от метода на субординацията административни правоотношения. Отношенията между Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "ГМК 1" АД, установени във връзка със събирането на тонажни корабни такси при посещения на кораб на ищеца в пристанище с регионално значение, се уреждат от гражданското, а не от административното право. Тъй като извършваната от ответника дейност е стопанска, събраните без основание, според твърдението на ищеца, пристанищни такси не могат да бъдат изразени като имуществени вреди, причинени при или по повод изпълнението на административна дейност. Като е приел за разглеждане искове, които не са му подсъдни, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне за съда, който да го прекрати и да изпрати исковата молба на компетентния граждански съд за разглеждането на спора. Отношенията между страните не са установени със сила на присъдено нещо, при положение, че с решение № 230/15.12.2014 г. по т. д. № 3641/2013 г. Върховният касационен съд е обезсилил решенията на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Освен това исковите претенции, предявени по вече заведените пред гражданския съд дела, не съвпадат изцяло, що се отнася до исковия период, с тези, предявени пред административния съд. На ищеца няма да бъде отказано правосъдие, тъй като съдът, на който делото се изпраща, може или да го приеме за разглеждане, или да повдигне спор за подсъдност, в рамките на който окончателно да се реши кой съд е компетентен да реши спора. Тъй като разглеждането на делото продължава, касационната инстанция не следва да се произнася за възлагането на направените от страните съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд