Решение № 620 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2008 г.

Решение № 620 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218и ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. М. от гр. С., област Плевенска, срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 13.ХII.2007 г. по в.гр.д. № 873/2007 г. Ответникът по касационната жалба В. Д. Т. от гр. С. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Плевенският окръжен съд след връщане на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Плевенския РС от 16.ХI.2005 г. по гр.д. № 478/2005 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. М. срещу В. Т. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на 9049 лв., представляващи задължение по договор от 24.IХ.2003 г., поради погасяване на задължението чрез реално изпълнение, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на 1331.31 лв. мораторна лихва за периода 01.ХI.2003 г. - 31.ХII.2004 г. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по силата на сключения между страните на 24.IХ.2003 г. договор ответникът дължи на ищеца 9049 лв. във връзка с договор за зърнопроизводство за периода 2001 г. - 2003 г. включително. Съгласно т. 3 от договора ответникът се съгласил да изплати наищеца в срок до 01.ХI.2003 г. 4000 лв., като в противен случай последният ще потърси правата си по съдебен ред за цялата сума. Съгласно т. 4 от договора при заплащане на сумата 4000 лв. в уговорения срок останалата сума в размер на 5049 лв. ще бъде изплатена чрез обработка от ответника на 250 дка земя, собственост на ищеца, през стопанската 2003/2004 г., изразяваща се в извършване на операции на стойност 9295 лв., в т.ч. - оран на стойност 1500 лв., дълбока оран на стойност 1750 лв., култивиране 2 пъти на стойност 1250 лв., сеитба на стойност 250 лв., препарат "М" на стойност 2925 лв. и семе - царевица К 509 обеззаразяване на стойност 1000 лв., прибиране на реколта и транспорт на стойност 1750 лв. Страните са уговорили, че разликата ще бъде изплатена от кредитора след реализация на продукцията. Прието е за безспорно по делото, че ответникът и понастоящем не е заплатил на ищеца 4000 лв. Въз основа на показания на свидетели и признание на ищеца, че е прибрал продукцията от земята си през 2004 г., е прието, че през стопанската 2003/2004 г. ответникът е обработвал за своя сметка 250-те дка на ищеца, от които 70 дка засяти с ечемик и 180 дка засяти с царевица. Ищецът приел в натура 5 тона царевица, както и цялата продукция от земята си през 2004 г. Според заключение на комплексна експертиза през 2004 г. разходите за 1 дка ечемик са средно 39.85 лв., разходите за 1 дка царевица сасредно 45 лв., а стойността на 1 тон царевица е средно 160 лв. Въз основа на заключението съдът е приел, че през стопанската 2003/2004 г. ответникът е направил разходи за получаване на реколта от ечемик върху 70 дка в размер на 2789.50 лв., разходи за получаване на реколта от царевица в размер на 8100 лв. и е предоставил на ищеца царевица за 800 лв., или общо 10889.50 лв. Следователно е налице реално изпълнение на задълженията му по догорова от 24.IХ.2003 г., с оглед на което предявеният иск за присъждане на главница е неоснователен. Неоснователна е и претенцията за мораторна лихва, тъй като не еналице забавено плащане след 01.I.2003 г., тъй като страните не са уговорили падеж на задължението, а само срок, след който ищецът би могъл да търси правата си по съдебен ред. Касационната жалба на М. И. М. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че показанията на свидетелите не са доказали нищо конкретно за изпълнение на цялото задължение на ответника, освен предоставянето на ищеца на 5 т царевица. Неправилно е тълкувана и разпоредбата на т. 4 от договора, като не е съобразено, че тази клауза влиза в сила в отношенията между страните само при изпълнение на задължението по т. 3. Освен това в договора няма уговорка, че реколтата за 2003/2004 г. има отношение към поетите с договора задължения. Става въпрос за обработка, а не за получаване на реколта, която и до сега ищецът не е получил, а и за обработка доказателства по делото няма. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенциите. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в пълно съответствие с представените от страните доказателства по делото е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Изложените от съда подробни съображения за това настоящата инстанция споделя напълно. Правилно въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите Б, които не се опровергават от други доказателства, че през 2004 г. Т. е обработвал земите на ищеца за своя сметка, както и на признанието на ищеца, вкл. и чрез процесуалния му представител адв. В, че е получил продукцията от стопанската 2003/2004 г. и че ответникът е обработвал през същата година 250-те му дка, посочени в договора /виж изявленията в с.з на 15.ХI.2005 г., 16.II.2006 г. и 30.III.2006 г./. По този начин ответникът, влагайки за обработката на земята на ищеца разходи за над 10000 лв., без да получи продукцията, е изпълнил задължението си за плащане на 9049 лв. в натура, което изпълнение е прието от ищеца с получаването и пласирането на продукцията за своя сметка, без да е направил разходи за реализирането й. Без значение с оглед на това е обстоятелството, че съгласно т. 4 от договора плащането на остатъка от сумата чрез обработка на земята на ищеца е уговорено в случай, че бъде платена сумата 4000 лв. по т. 3. По силата на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД чрез даването на друго нещо вместо дължимото задължението на длъжника се погасява, ако кредиторът се е съгласил да го получи, както е в случая. Да се приеме противното, би означавало неоснователно обогатяване наищеца, което законът не допуска. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основаниечл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на ищеца-касатор не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,