Решение № 1178 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2018 г.

Решение № 1178 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Власакев срещу решение № 2134 от 11.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2528 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Бургас. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващи се в невземане под внимание на факти и обстоятелства, възпрепятстване на достъп до преписката по делото, непроизнасяне по искания за доказателства и несъбирането им от съда, неснемане на свидетелски показания от актосъставителя. Сочи, че съдът не е изследвал факта, че към датата на издаване на процесната заповед 22.07.2017 г. административният орган се позовава на изготвянето на химическа експертиза от 24.07.2017 г. Съдът е посочил, че не е оспорил експертизата по надлежния ред, без да посочва кой е този ред. Не би могъл да оспори документ, с който не е запознат. Препятстването на достъпа до доказателствата по делото е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото основанията за издаване на оспорената заповед са две различни стойности на концентрация на алкохол не става ясно коя от тях административният орган е взел предвид при издаването на заповедта. По отношение на стойността на концентрация на алкохол записана в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не е изяснено дали е изпълнено изискването за транспортиране на пробата, нито от кого е направено това по реда и условията на чл. 15, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30), обн. ДВ. бр. 63 от 17.07.2001 г., отм. ДВ. бр. 61 от 28.07.2017 г. Химическата експертиза е извършена от лице, за което няма данни, че притежава необходимата професионална правоспособност да извършва това според изискванията на чл. 17 от Наредба № 30. В експертизата е записано, че лицето е експерт химик, но липсват данни за образованието и назначаването му в лабораторията. Извършилото експертизата лице работи в специализирана химическа лаборатория към сектор "БНТЛ" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Бургас. Следователно то е служител на МВР и е заинтересована от изхода на спора. Ако заповедта бъде потвърдена това ще бъде отчетено с висока оценка от ръководителите по смисъла на Наредба 8128 з-254 от 13.02.2017 г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Министерството на вътрешните работи и като резултат изготвилото експертизата лице ще получи реален допълнителен паричен приход. Извършването на изследването на кръвната проба в лаборатория на МВР, а не в МБАЛ Пловдив АД, според чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредба № 30 опорочава обективността и безпристрастността на анализа. Счита, че макар и да се допуска друго от Наредба № 30, извършването на химическия анализ следва да бъде осъществявано само в лаборатории към лечебни заведения, предвид противоречие с чл. 10, ал. 2, изр. 1 от АПК. Счита, че съдът неправилно е възприел обвързващата сила на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и неправилно е счел, че той трябва да обори фактическите констатации в него. Прави искане оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Полицейски инспектор в Районно управление "Царево" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. Власакев против заповед № 17-0302-000057 от 22.07.2017 г. на полицейски инспектор в Районно управление (РУ) - Царево при ОД на МВР - Бургас за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил, че на 22.07.2017 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № 226462, за това, че на посочената дата, като водач на лек автомобил марка "Деу", модел "Матис" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ЕТ "Г. Власакев", на КПП "Лукойл-Царево" в посока гр. Царево, управлявал автомобила с концентрация 0. 79 промила алкохол, измерени в издишания въздух, установена с техническо средство "Дрегер" 7510+С, инв. № 0064 и показана на водача. На същия бил издаден талон за медицинско изследване № 0017571. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП. Съдът е посочил, че от приложения протокол за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 489 от 24.07.2017 г., се установява наличие на етилов алкохол в кръвта на Власакев в количество 0. 76 промила. С оспорената заповед № 17-0302-000057 от 22.07.2017 г. за прилагане на ПАМ, издадена от компетентен орган - полицейски инспектор, в група "Охранителна полиция" в РУ - Царево при ОД на МВР – Бургас, по отношение на Г. Власакев е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. След анализ на разпоредите на чл. 172, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно заповед № 251 з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т. 1. 7 са посочени полицейските инспектори в групи "Охранителна полиция" в РУ при ОД на МВР - Бургас и удостоверение № УРИ 291000-27917 от 29.11.2017 г. Приел е, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Посочил е, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (ред. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.). Изложил е, че Власакев е проверен от контролните органи с техническо средство, което е отчело 0. 79 промила алкохол, измерени в издишания въздух. Пробата е извършена на 22.07.2017 г. в 9. 09 часа с техническо средство "Дрегер 7510+С, инвентарен № 0064, което е преминало успешно през периодична проверка и е било годно за използване към 22.07.2017 г., видно от представен по делото протокол, рег. № 3286 р-22489 от 31.05.2017 г. На Власакев е издаден талон за медицинско изследване № 0017571, който той е получил. От анализа на кръвната проба се установява наличие на етилов алкохол в кръвта на Власакев с концентрация 0. 76 на хиляда, видно от приетия като доказателство по делото протокол за химическа експертиза № 489 от 24.07.2017 г. Съдът е посочил, че протоколът не е оспорен от Власакев по надлежния ред, представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила. Изложил е, че дори и да се приеме, че са допуснати нарушения, касаещи анализа на кръвната проба, Власакев първо е тестван с техническо средство, при което е установено наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0. 79 промила, което е достатъчно основание да му бъде приложена ПАМ. Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите предвидени в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За Власакев фактическият състав за прилагане на ПАМ е изпълнен още когато контролния орган го е изпробвал за алкохол с техническо средство и резултатът е бил концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, а именно 0. 79 промила. Посочил е, че нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предписва, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В конкретния случай резултатът от кръвната проба е потвърдил управлението на МПС под въздействие на алкохол. Резултатът от кръвната проба би имал определящо значение, когато сочи концентрация на алкохол в кръвта под 0. 5 на хиляда и има голямо несъответствие между него и установеното с техническото средство. В този случай административният орган не би имал основание да приложи принудителна административна мярка като процесната, тъй като няма да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Но настоящият казус не е такъв. В производството Власакев не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган отразени в АУАН, поради което са били налице предпоставките за издаване на процесната заповед. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В случая, при извършената на Г. Власакев проверка с техническо средство е установено, че той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0, 79 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че АС – Бургас е лишил Власакев от възможност да се запознае с част от представените по делото доказателства и да изрази становище по тях. Видно от проведените в хода на производството пред АС – Бургас процесуални действия, с определение от 20.09.2017 г., за което Власакев е бил надлежно уведомен на 11.10.2018 г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2018 г. На 17.10.2017 г. до АС – Бургас е изпратен имейл, в който е посочено, че изхожда от Власакев. С имейла е направено искане, съдът да му даде възможност да се запознае с преписката по делото, в частта й, в която се съдържат документи изпратени от административния орган, без препис за страната, чрез сканиране на документите и изпращането им на посочен имейл адрес или чрез копирането и изпращането им като пратка чрез куриерска фирма "Еконт". По делото липсват данни за предприети след това от Власакев действия, целящи запознаване със съдържащите се в него документи. На първо място следва да се отбележи, че с посочения имейл АС – Бургас не е бил надлежно сезиран. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, писмените изявления до съда съдържат: 1. посочване на съда; 2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението; 3. в какво се състои изявлението; 4. подпис. В случая изпратеният до АС – Бургас имейл не съдържа подпис на Власакев, включително електронен такъв. Съгласно т. 19 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, преписи и копия от документи, се събират след внасяне на посочените държавни такси, каквито в случая не са внесени от Власакев. Посочената такса може да бъде определена от съда едва след конкретизация от страна на лицето на броя на поисканите от него незаверени копия от документи, каквато в хода на първоинстанционното производство не е направена от Власакев. Наред с това никъде в нормативната уредба не е предвидено задължение за страните да представят изходящи от тях документи по делото, с препис за другата страна, нито задължение на съда да сканира и изпраща, било по електронен път, било чрез куриерска служба, искани от страната документи. В подкрепа на посоченото е и начинът, по който Власакев се е снабдил с незаверени копия от посочени от него доказателства в касационното производство, а именно – след надлежно подадено на 16.02.2018 г. заявление, в което исканите доказателства са конкретизирани и след внасяне на дължимата за исканите копия държавна такса. В проведеното на 07.12.2018 г. открито съдебно заседание от АС - Бургас, в което са приети представените от административния орган доказателства, Власакев не се е явил, като същевременно не е посочил, че е възпрепятстван да присъства в заседанието, нито е приложил доказателства за това. Съгласно чл. 142, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. При липса на данни за обективната невъзможност на Власакев да присъства в съдебното заседание, за съда не съществува задължение да предоставя възможност на неявилата се страна да се запознае с приети по делото доказателства, съответно – да изрази становище по тях. Видно от чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК, с възможност за изразяване на становище по приемането на доказателствата или по евентуалното тяхно оспорване, редовно уведомената страна разполага най-късно до края на съдебното заседание, в което те са представени. В случая представените от ответника и приети по делото доказателства, включително АУАН и протокола за химическа експертиза не са оспорени от Власакев, поради което АС - Бургас правилно е приел, че в качеството си на официални свидетелстващи документи, те се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност и авторство. При липса на изрично оспорване на посочените документи, непроизнасянето на съда по направените от Власакев доказателствени искания, с които е твърдял, че цели опровергаване на посочените в тях обстоятелства, включително по искането за допускане до разпит на издателите на заповедта за прилагане на ПАМ и на АУАН (за неустановени от Власакев обстоятелства), не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Без направено изрично оспорване на посочените официални свидетелстващи документи, материалната им доказателствена сила не може да бъде опровергана с исканите от Власакев доказателства, още повече, че голяма част от тях са събрани като доказателства по делото. С оглед изложеното неоснователен е доводът на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба, Власакев не е оспорил констатациите отразени в АУАН, нито е твърдял, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. Напротив – в представения към жалбата му протокол за медицинско изследване от 22.07.2017 г., подписан от него в качеството му на освидетелстван, без възражения, т. 2 "Данни от лицето за употреба на алкохол", същият е заявил, че е употребил алкохол и не е отрекъл този факт. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на заповедта, предвид разминаването между датата на издаването й и датата, на която е изготвен протоколът за химическа експертиза. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП следва да се отчита фактът, че по силата на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП принудителната административна мярка фактически се прилага със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Следователно, законодателят изрично е предвидил възможност един орган - длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, да преценяват наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка и фактически да я приложат, а друг орган впоследствие да издаде акта, чрез който се обективира волеизявлението за прилагане на мярката. Това допуснато по закон предварително изпълнение на принудителната мярка означава, че нейната законосъобразност трябва да се преценява към момента на фактическото й прилагане, а не към момента на издаване на акта, с който се прилага. Поради това конкретната посочена в заповедта за прилагане на ПАМ дата на издаването й не е от съществено значение за преценка законосъобразността на мярката. Както е посочил и първоинстанционният съд предпоставките за прилагането на ПАМ са установени още към момента на извършването на проверката с техническо средство тип "Дрегер". Резултатът от кръвната проба би имал определящо значение, ако сочи концентрация на алкохол в кръвта под 0. 5 на хиляда, което обстоятелство в настоящия случай не е налице. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,