Решение № 3391 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2016 г.

Решение № 3391 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 29.03.2016 г. касационна жалба от Л. А. П. от гр. М., ул. "Я." №..., управител и представител на "Б. БГ" ООД, със седалище и адрес на управление на дейност гр. М., пл. Ж. ....., офис 229, срещу Решение от 9.03.2016 г. на Административен съд М. по адм. дело № 608/2015 г. Жалбоподателят заявява, че не е доволен от решението, поради което го обжалва с искане да бъде отменено изцяло и да бъде уважена жалбата на дружеството, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски за тази инстанция. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 въз основа на представените писмени доказателства и въз основа на това е стигнал до необосновани и неправилни изводи. В тази връзка в жалбата са развити подробни съображения, като е заявено, че не е спазена и разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. От ответника - Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С. са постъпили Писмено възражение и писмено Становище, в които се оспорва подадената касационна жалба и се моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея съдебно решение в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АС - М. е правилно, постановено е след подробен анализ на събраните доказателства, в т. ч. и заключението на приетата СТЕ, отчетени са доводите на страните и е съобразена приложимата правна уредба в относимите за правния спор редакции. Решението не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се отхвърли. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на "Б. БГ" ООД, гр. М. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 16.03.2016 г., от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 146 от 9.03.2016 г. по административно дело № 608/2015 г., в производство по чл. 43, ал. 3, т. 5 и ал. 4 от ЗПЗП /редакция към ДВ, бр. 40/14 г./, във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /редакция към ДВ, бр. 22/14 г./, във връзка с чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - М., IV състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. БГ" ООД, представлявано от Л. А. П. против Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/3216/27.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, по заявление за подпомагане с УИН: 12/100514/63032 на жалбоподателя, с което на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП е отказано частично изплащането на финансова помощ по СЕПП за площта, за която са подадени 2 или повече заявления и застъпването не е отстранено, като му е оторизирана сума в размер на 274141,61 лв. по тази схема и по СПП - в размер на 3987 лв., като неоснователна. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя "Б. БГ" ООД да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от общо 450 лв., от които 150 лв. за експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената по закон форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, и целта на закона и затова следва да се потвърди. По-конкретно, на първо място съдът е констатирал, че са посочени правните и фактически основания за постановения частичен отказ и уведомителното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Съдът е обсъдил и етапите по разглеждане на подадените заявления, а именно: 1. Подаване на заявление за подпомагане на кандидата и 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция. Позовал се е на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и е направил извод, че при извършените изчисления на оторизираните суми са спазени изискванията на чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., следователно административният орган в хода на проведеното производство правилно е приложил материалния закон спрямо установените факти, поради което и частичния отказ за финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2014 е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд М. е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2014 г., с изх. № 02-120-2600/3216 от 27.09.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 1. от Заповед № 03-РД /323/11.03.2015 г. С това писмо адресатът "Б. БГ" ООД, гр. М., пл. "В. Л." ...., с УРН: 365458 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 12/100514/63032 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 274141.61 лева, а за два парцела: 49607-51-1-2 и 49607-68-2-2 са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, от исканата сума 287526.73 лева е оторизирана сума от 274141.61 лева, която е изплатена, като в първата таблица е отразено "намаление" в размер на 13385.12 лева. П. С. за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014 и е във връзка с плащане по СЕПП до 30 ха) от поисканата сума 3987 лева е оторизирана цялата сума в размер на 3987 лева, която е и изплатена, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Видно от Заявление за подпомагане 2014 - Форма за ЕТ /Юридически лица, фирма "Б. БГ" ООД е кандидатствал само по тези две схеми за подпомагане. В жалбата си до Административен съд - М. жалбоподателят изразява недоволство от уведомителното писмо, с което са отказани за плащане сумите в размер на 13 385,12 лева, като заявява че така наложеното намаление е вид санкция и моли да бъде отменено и делото върнато на РА към ДФ "Земеделие" с указание за изплащане на сумата от 13 385,12 лева. Само в тази част уведомителното писмо засяга неблагоприятно правата на земеделския стопанин и може би се дължи на техническа грешка искането в жалбата да се отмени "изцяло" уведомителното писмо. Цялостната отмяна не е в интерес на дружеството - жалбоподател, защото му е оторизирана и изплатена доста голяма сума и той не би имал правен интерес да иска отмяна на цялото решение. С оглед изложеното, предмет на съдебен контрол е уведомително писмо с изх. № 02-120-2600/3216 от 27.09.2015 г. само в частта му за сумата от 13 385,12 лева. Тази сума не представлява санкция, както счита жалбоподателя. По своята същност това не е санкция за бъдещ период, която се налагат по СЕПП съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., а това е намаление, тоест отказ за подпомагане за площи (посочените вече по-горе два парцела от БЗС), за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. Правното основание за този отказ е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изменено в ДВ, бр. 14/2010 г., в сила от 19.02.2010 г.). За процесния случай за кампания 2014 г. е относима редакцията на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, преди изменението през 2015 г., както и Наредба № 5 от 27.02.2009 г. с изменението през 2015 г., но преди изм. в ДВ, бр. 16 от 26.02.2016 г. и следващите изменения и допълнения. Относим за кампания 2014 е и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., а не Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., на който се позовава жалбоподателя в жалбата си. По принцип на подадените заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай на заявените от жалбоподателя площи е извършена само административна проверка, а физическа проверка на място не е извършвана, защото заявлението му не попаднало в извадката от 5 % от подадените заявления. Следва да се посочи още едно относимо за спора обстоятелство, а именно, че заявените площи попадат в допустимия специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", поради което не следва да се обсъжда много често възникващият спорен въпрос дали кандидатът за подпомагане е подал възражение срещу заповедта на Министъра на земеделието и храните за одобряване на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", или дали е обжалвал заповедта на Министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който след изменението на Наредба № 105 от 105 от 22.08.2006 г. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., вече е наречен "Площи, допустими за подпомагане", както всъщност е бил наречен в една предходна редакция на наредбата в ДВ, бр. 21 от 13.03.2012 г. От данните по делото се установява, че цялата сложна административна процедура по изясняване на т. н. "двойно заявени" площи, регламентирана в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. е изпълнена - изпратено е уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания; подадена е декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, събрани са и други документи, приложени като част от административната преписка. Само за пълнота на това място следва да се посочи, че чл. 18 е отменен в ДВ, бр. 16/2016 г., в сила от 26.02.2016 г., но е бил приложим за конкретния казус. З. яснота следва да се отбележи, че административният орган не разрешава спор за собственост, а при положение, че двама или повече кандидати представят документи за право на ползване върху имотите, то тогава на двамата, тоест на всички кандидати се отказва подпомагане, защото застъпването не е отстранено и заявените площи се изключват от подпомагане. За недопустими за подпомагане като наддекларирани площи се приемат и тези, за които има отказ от заявените в заявлението площи, за които е установено застъпване. Според неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ) застъпването, тоест недопустимата площ е в размер на 1,88 ха (1,44 за първия БЗС + 0,44 за втория БЗС), тоест е точно толкова, колкото е установил и административния орган за БЗС заявени от "А.-КП" ЕООД и ЕТ "Й.-И.. Ц.". Неизяснената площ е 1,88 ха, което е 0,20 процента наддеклариране, а при процентно отношение на декларираната към установената площ в рамките до 3 % и до 2 ха, както е в случая, съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. няма санкционирана площ - тя е равна на 0, но се отказва подпомагане само за наддекларираната площ, както е направено в конкретния случай при тази нормативна уредба преди изменението през 2016 г. Само за пълнота следва да се посочи факт от заключението на вещото лице, че процесното "намаление" (а не санкция) в размер на 13385.12 лв. се състои от два компонента: сума от застъпването на площи - 565,81 лв. + 12 819,31 лева сума от редукция в коефициент, който е наложен на всички бенефициенти, които са подали заявление за 2014 г., като правното основание е действащия по това време чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП във вр. с чл. 78 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Коефициентът на редукция (Q reduction) е приложен поради факта, че оторизираната сума за всички валидни заявления за кампания 2014 г. е повече от одобрения финансов пакет по СЕПП за 2014 г. Неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 въз основа на представените писмени доказателства. Напротив, видно от съдебното решение съдът е направил извод за липсата на всички основания за отмяна, поради което е посочил, че следва да потвърди оспореното уведомително писмо. С разпореждане от 25.11.2015 г. (л. 141) съдът е разпределил доказателствената тежест, поради което възражението в касационната жалба, че не е спазена разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, също се явява неоснователно. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора в касационната инстанция, на ответника се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,