Решение № 12151 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Н. М., чрез процесуални представители адвокат К. Бончева и адвокат М. Екимджиев. Иска се на основание чл.239, т.6 АПК отмяна на влезлите в сила Определение 11/06.03.2019г., постановено по административно дело С-4/2019г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, и Определение 57/06.12.2018г., постановено по административно дело С-48/2018г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Искателят поддържа, че са налице основанията по чл.239, т.6 вр. чл.243 АПК, във връзка с чл.8, и чл.13 във вр. с чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ за отмяна на влезлите в сила определения, предмет на искането за отмяна, предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, пето отделение, решение от 27 февруари 2025г. по жалба 48636/19 по делото М. и други срещу България", с което е констатирано нарушение на чл.8, и чл.13 във вр. с чл.8 от Конвенцията, допуснато в Определение 11/06.03.2019г., постановено по административно дело С-4/2019г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, и Определение 57/06.12.2018г., постановено по административно дело С-48/2018г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Иска се след отмяна на посочените по-горе съдебни актове на ВАС, на осн. чл.244, ал.1 и ал.2 АПК връщане делото за ново разглеждане, с указание съдът да се произнесе при съобразяване правните стандарти на ЕСПЧ в решението на Съда от 27 февруари 2025г. Подробни съображения се излагат в писмено становище. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнагражденията, претендирани от ответника, както и възражение за липса на доказателства за реалното им плащане. Ответникът Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, чрез процесуален представител в ОСЗ оспорва искането за отмяна по съображения за неоснователност. Не претендира разноски. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд взе предвид следното: Молбата за отмяна като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл.240, ал.1, т.5 АПК (в настоящия казус решението на Европейския съд за защита на правата на човека е постановено на 27 февруари 2025г. и е влязло в сила на същата дата, при подадено искане за отмяна на 27.05.2025г.) е процесуално допустима. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно, по следните съображения: С Определение 57/06.12.2018г., постановено по административно дело С-48/2018г. на Върховния административен съд, седмо отделение, на основание чл.159, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на М. Н. М. (M. N. M.), против Заповед З-332/1.02.2018г. на председателя на Държавна агенция Национална сигурност , и производството по адм.д.С-48/2018г. по описа на ВАС, VII отделение е прекратено. С Определение 11/06.03.2019г., постановено по административно дело С-4/2019г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, е оставено в сила Определение 57/06.12.2018г., постановено по административно дело С-48/2018г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Съгласно чл.239, т.6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице основанието за отмяна по чл.239, т.6 АПК, трябва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния казус тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ от 27 февруари 2025г., по отношение на жалбоподателя М. Н. М. по жалба 48636/19, подадена в Съда на 05 септември 2019г. по чл.34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от М. Н. М., М. М. М. и Я. Д. Я. тунизиец и двама български граждани, по повод оплакване по чл.13 от Конвенцията във вр. с чл.8 от липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, че на този жалбоподател поради неуведомяване не е предоставена възможност да оспори пред съответния съд Заповед З-332/1.02.2018г. на председателя на Държавна агенция Национална сигурност за налагане на ПАМ Забрана за влизане в Република България е установено нарушение на Конвенцията, свързано с конкретно съдебно производство. Визират се Определение 57/06.12.2018г., постановено по административно дело С-48/2018г. на Върховния административен съд, седмо отделение, и Определение 11/06.03.2019г., постановено по административно дело С-4/2019г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, които актове са постановени по повод опит на М. да оспори Заповед З-332/1.02.2018г. на председателя на ДАНС. Съдът приема в т.25 от решението, че стандартният формуляр за отказ, предоставен на първия жалбоподател на границата, съдържащ общи изявления и неспоменаващ решението на ДАНС от 1 февруари 2018г., може да се приравни към ефективно уведомяване за това решение, което позволява на жалбоподателя да го оспори по смислен начин и в сроковете, предвидени във вътрешното право. Очевидно е, че представителят на жалбоподателя е бил ефективно уведомен за оспорваното решение по време на последващото производство срещу гранична полиция и подаването на жалба срещу решението едва след получаването на копие от него е адекватна и разумна стъпка. В т.26 от решението си ЕСПЧ заключава, че на първия жалбоподател не е била предоставена справедлива възможност да оспори твърденията, отправени срещу него и послужили като основание за отстраняването му от България. Следователно на него и на дъщеря му не са били предоставени минимални гаранции срещу произвол, както се изисква в практиката на Съда. По гореизложените причини ЕСПЧ (т.28 от Решението) е установил, че е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията, тъй като намесата в правото на семейния живот на първия и втория жалбоподател не е била в съответствие със закона , като Съдът е намерил нарушение и на чл.13, взет във връзка с чл.8. С оглед гореизложеното искането за отмяна на двете определения- предмет на делото е основателно и трябва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл.244, ал.2 АПК, когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая новото произнасяне по жалбата на М. Н. М., против Заповед З-332/1.02.2018г. на председателя на ДАНС, трябва да бъде от тричленен състав на Върховния административен съд, от фаза проверка на жалбата за допустимост, като при новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека. С оглед резултата по делото, искането на М. Н. М. за присъждане на разноски за настоящото производство е основателно. Държавна агенция Национална сигурност следва да бъде осъдена да заплати на М. Н. М. разноски в размер на 2230 лева, от които съобразно представения списък с разноски 2200 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 9777/26 март 2025г. с Адвокатско дружество Екимджиев и партньори , и платена ДТ в размер на 30 лева. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,