Решение № 7874 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2009 г.

Решение № 7874 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "МДТ" към дирекция "ФСДУС" при община Пазарджик против Решение № 505/18.12.2008 г. по ахд № 427/2008 г. на АС, гр. Пазарджик, IХ състав, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 13-45-2 от 09.01.2008 г., издаден от орган по приходите към отдел "МДТ" при община Пазарджик. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, че решението е недопустимо, неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска обезсилването или отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Валери Марков Йончев, жив в гр. Пазарджик, в писмено становище, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено че с декларация по чл. 26 от ЗМДТ (отм.) от 31.03.1998 г., подадена от Богдана Йончева като съсобственик със съпруга и Марко Йончев, е деклариран притежаван жилищен имот в гр. Пазарджик, съставляващ етаж от къща с площ 84, 42 кв. м. и мазе с конструкция полумасивна (ПМ) и прилежащо дворно място. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29.09.2007 г., подадена от Богдана Йончева като съсобственик с останалите наследници на починалия и съпруг - Валери Йончев и Илиян Йончев, е деклариран същия жилищен имот като придобит по наследство с конструкция М (масивна без или с частични стоманобетонни елементи). Предвид втората декларация е издаден оспорения пред АС АУЗД, издаден от орган по приходите към отдел "МДТ" при община Пазарджик, с който са установени дължими суми за довнасяне от ответника по касационна жалба данък недвижим имот (ДНИ) за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2007 г. в размер на 1,84 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 7, 92 лв. и са начислени лихви в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ДОПК. АУЗД е обжалван от Валери Йончев по административен ред и с Решение № 13-46-1/08.04.2008 г. на началника на отдел "МДТ" същият е потвърден. Съдът е установил, че община Пазарджик е възложила със споразумение от 03.02.2005 г. по чл. 9а от ЗМДТ на данъчната администрация да осъществява администрирането на ТБО през 2005 година. АС е решил, че с обжалвания пред него АУЗД незаконосъобразно са определени ДНИ и ТБО за довнасяне, тъй като административният орган не е променил данъчната оценка на имота, поради което и съгласно чл. 22 ЗМДТ, няма възможност за промяна размера на данъка и ТБО. Отделно от това съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМДТ няма и възможност за промяна на данъчната оценка за минало време. Не на последно място административният орган не е доказал твърдението си, че конструкцията на сградата е била масивна още към 2002 година по безспорен начин. Настоящият съдебен състав намира за установено, че още при декларирането през 1998 година е допусната грешка във вида на конструкцията. Този извод следва от писмо от 05.11.2007 г. от главния архитект на община Пазарджик, който е удостоверил, че на ул. Киселец 22, гр. Пазарджик има построена едноетажна масивна жилищна сграда, която е с дървена подова конструкция и следва да се причисли към сградите от категория М1 - масивни. Посоченият документ не е оспорен и следователно има обвързваща материална доказателствена сила (чл. 179 от ГПК), поради което следва да се приеме, че фактите съдържащи се в него, предмет на удостоверителното изявление на главния архитект, са такива, каквито са описани. В настоящия случай органът по приходите е преизчислил разликата между внесените и реално дължимите публични задължения от месец януари 2002 г, които за този период не са погасени по давност и следва да се платят от собствениците на недвижимия имот, като е коригирал стойностите във формулата за изчисляване на данъчната оценка. Не са приложими нормите за промяна на данъчната оценка поради промяна в характеристиките на имота, тъй като е налице изначално неправилно изчисляване поради неправилно деклариране на параметрите на имота от собствениците, поради което цитираната от съда норма на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ е неприложима. Оплакването за недопустимост на решението е неоснователно предвид задължението на съда по чл. 160, ал. 2 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК да провери изцяло обосноваността, законосъобразността и действителността на акта, след като установи, че жалбата е подадена в сроковете, в които е допустима и проверка за законосъобразност. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което се отхвърля жалбата срещу АУЗД. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,