Решение № 122 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2017 г.

Решение № 122 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10776 от 16.06.2017 г. на Ц. А. З. и В. Н. З. -К. чрез пълномощника им адвокат И. Л. против решение № 678 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 3761/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което Ц. А. З. и В. Н. З. -К. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да предоставят на [фирма] достъп до северната част на неговия имот ПИ 58030.111.57 по плана на новообразуваните имоти на м. Живковска, [населено място] чрез премахване на масивната двукрила порта с дървена конструкция и размери 3.64 м на 2.10 м, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р. Селска /Г. /, граничещ в северната си част с имот 58030.111.57. [фирма], [населено място] чрез пълномощника си адвокат И. М. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 221 от 26.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата. Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният съд е приел за установено, че дружеството-ищец е собственик на недвижим имот, представляващ Комплекс "Битово заведение - Воденицата", намиращ се извън регулационния план на [населено място], изграден частично върху собствено дворно място от 500 кв. м. и на основание отстъпено право на строеж и ползване съгласно одобрени планове и разрешение за строеж № 25/1982 г., при граници и съседи описани в съставения въз основа на покупко-продажба и съдебно решение констативен нотариален акт № 159, том ІІ, н. д. № 305/2011 г. на нотариус рег. № 371, който се състои от изградени в комплекса сгради и атрактивни елементи, представляващи качамакчийница, с площ от 168 кв. м., ракиджийница с площ от 35 кв. м., тоалетен възел и гаражна клетка с площ от 90 кв. м., воденица с площ от 48 кв. м., действаща воденица и малко складово помещение със застроена площ от 82 кв. м., както и други описани в същия нотариален акт постройки. Ответниците са собственици на недвижим имот, съседен с този на ищеца, находящ се извън регулационните граници на [населено място], махала "Живковска" с площ около 324 кв. м., ведно с построена в същия стара къща на основание договор за покупко-продажба от 12.02.1971 г. и по наследство от Н. Д. З.. Съдът е констатирал, че между праводателя на ищеца ДФ"Е. ", [населено място] и ответниците е имало спор за собственост на 100 кв. м., приключил с влязло в сила решение по гр. д. № 571/1991 г. на Ботевградски районен съд, с което праводателят на ищеца е бил осъден да предаде на ответниците владението на процесната площ и което решение има обвързващо за ищеца действие. Между същите страни е имало друг спор за граници по чл. 109а ЗС, който е бил разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 772/2013 г. на Ботевски районен съд, с което е установено в отношенията на страните, че границата минава по линията означена с буквите "В-Б" на комплексната скица, неразделна част от същото решение, които писмени доказателства са относими за изясняване на обстоятелството къде точно е ситуирана изградената от ответниците масивна порта, за която се твърди, че препятства достъпа на ищеца до собствения му имот. След обсъждане на изслушаните експертни заключения /две от първоинстанционния и едно от въззивния съд/ и свидетелските показания, съдът е направил извод, че битовото заведение и мостът са били изградени по едно и също време 1983-1984 г. защото не е имало друг транспортен достъп за захранване кухнята на заведението, а построяването на процесната порта препятства зареждането на заведението, тъй като имотът зад тази порта представлява стопански двор, до който единствено може да се стигне с автомобил, за разлика от другия вход до заведението, предназначен за посетители, където е невъзможно преминаване на автомобили. Изграждането на портата прегражда единствения транспортен достъп и съответно ограничава възможността за ползването на обекта с оглед на търговското му предназначение, но също и възможността да се завърши ремонта на северната част на сградата /свидетелските показания, които съдът е приел, че следва да бъдат ценени, тъй като възпроизведените от свидетелите обстоятелства се допълват с изводите на приетата по делото експертиза на в. л. Г., според която мостовото съоражение е без наклон и ширината му позволява преминаването на леки и товарни автомобили, а след моста пътното отклонение през м. Живковска продължава в близост до северозападната фасада на "К.. ", представляваща част от битово заведение "Воденицата", където е имало разширение с бетонна настилка, служещо като площадка към кухненския блок. Апелативният съд е приел за неоснователни възраженията на ответниците, че портата е изградена в собствения им имот, в който попада стоманобетонния мост над р. Селска, почиващи на аргументите за влезли в сила решения по дела, имащи за предмет спор за собственост на 100 кв. м. и за определяне на граници по чл. 109а ЗС. Изложил е съображения, че последните се легитимират за собственици на 324 кв. м., но поради обстоятелството, че имотът не е нанесен в плана новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 3-28/08.01.2016 г. на Кмета на [община] в сила от 02.02.2016 г. и с оглед противоречивите изводи на изслушаните пред първата инстанция експертизи не би могло да се установи идентичността на определената с решението граница с материализираната на място, нито при липса на други доказателства да се приеме, че в обема на правото им на собственост се включва изградения стоманобетонен мост и тупик. Счел е, че изводите в този смисъл на в. л. С. се опровергават от констатациите на експертизата на в. л. Ч. и не почиват на други доказателства /документи за собственост/, поради което следва да се приеме, че мостът представлява пътно съоражение по § 1, т. 3 ДР ЗП, част от пътната инфраструктура по см. на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП към общински път, отворен за обществено ползване. Недоказано е твърдението, че пътното съоражение се включва в обема на правото на собственост на ответниците по силата на определено придобивно основание, а отделно от това обстоятелството дали са собственици или не на пътното съоражение е ирелевантно за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС, тъй като засегнатият собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си и тогава, когато се касае за обект в имот собственост на ответника. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата.: Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В практиката на ВКС /решение № 463/20.11.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. по описа на ВКС, ІV Г0 е дадено тълкуване, че силата на пресъдено нещо на решение по уважен ревандикационен иск обхваща както цялата вещ, обект на ревандикация, така и всяка отделна част от нея, а когато искът по чл. 108 ЗС касае земя /част от земната кора, индивидуализирана с граници/, тогава обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат всяка частица от терена, включена в индивидуализираната по съдебното решение площ, като се преклудират незаявените в производството по предявения ревандикационен иск твърдения за притежавани от ответника по този иск права, както и правни доводи и възражения, свързани с тях. С иска по чл. 109а ЗС се защитава правото на собственост в случаите, когато някоя от границите му е неясна или неопределима. Силата на пресъдено нещо на решението установява къде минава граница между съседни имоти и преустановява правния спор между техните собственици, респ. правоприемниците им. Съдът дължи зачитане на силата на пресъдено нещо не само в хипотезата на чл. 299, ал. 2 ГПК, когато отново се предявява спор разрешен със сила на пресъдено нещо, но и в случаите, в които между същите страни е налице друг спор, за изхода на който са преюдициални споровете, разрешени със сила на пресъдено нещо. Когато за изхода на правния спор, който съдът разглежда, е релевантно кой е собственик или къде минава границата между два имота, съдът е длъжен да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение по иск по чл. 108 ЗС и/или иск по чл. 109а ЗС, с която са обвързани страните по делото, дори доказателствата да обуславят различен извод за местоположението на границата на собствеността, което следва от нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК. По основателността на касационната жалба: С влязло в сила на 7.10.1992 г. решение от 10.06.1992 г. по гр. д. № 517/1991 г. на Районен съд-Ботевград Ц. А. З. и Н. Д. З. /починал на 22.09.2005 г. и наследен от Ц. А. З. и В. Н. З. -К. / са признати по отношение на ДВ"Е. "-П. /праводател на ищцовото дружество/ за собственици на дворно място в махала "Живковска" от около 324 кв. м. с построената в него жилищна сграда и държавната фирма е осъдена да им предаде владението на около 100 кв. м. в югозападната му част, индивидуализирани по буквите АБВГДЕ и защриховани в жълт цвят по скица на вещо лице. С влязло в сила на 27.04.2015 г. решение № 216 от 17.10.2016 г. по гр. д. № 772/2013 г. на Районен съд-Ботевград е признато за установено в отношенията между Ц. А. З., В. Н. З. -К. и [фирма], че границата между притежаваните от страните имоти минава по линията, означена с буквите В-Б на комбинирана скица на вещо лице, като волята на съда видно от мотивите на решението е, че това е линията, която минава по стената на сградата на Воденицата. Видно от изслушаните в първоинстанционното производство заключение и приложени към тях скици на вещите лица инж. Д. Ч. и арх. А. С. масивната двукрила порта, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р. Селска /Г. /, чието премахване ищцовото дружество претендира, се намира в рамките на имота на ответниците съобразно влязлото в сила решение по гр. д. № 772/2013 г. на Районен съд-Ботевград и е част от площта от 100 кв. м. за която е уважен ревандикационния иск по гр. д. № 517/1991 г. на Районен съд-Ботевград При тези данни и с оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество е обвързано от силата на пресъдено нещо на решенията по чл. 108 ЗС и чл. 109а ЗС, които установяват, че границата между имотите на страните минава по част от стената на сградата на ищеца "Воденицата" и че масивната двукрила порта, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р. Селска /Г. /, чието премахване ищцовото дружество претендира, се намира в рамките на имота на ответниците. Възражението, че мостът съставлява пътно съоръжение за обществено ползване се основава на твърдението, че е построен заедно със заведението Воденицата за снабдяване на комплекса с храна, напитки и други стоки, необходими за неговото функциониране, т. е. на факти осъществени преди разрешаването на спора по ревандикационния иск по гр. д. № 517/1991 г. на Районен съд-Ботевград и е преклудирано от силата на пресъдено нещо. Липсват осъществени след влизане в сила на решенията по иска по чл. 108 ЗС и чл. 109а ЗС факти, които да са довели до промяна на границите на правото на собственост на страните. Обстоятелството, че имотът на ищцовото дружество е отразен в плана за новообразуваните имоти не води до промяна на границите на собствеността, тъй като в случаите когато не се касае за придобити по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ права с плана се урегулират имотите и регулационните граници по същия следва да съвпадат с имотните. Поставянето на порта, с която се препятства достъпа на трети лице до собствен имот, не може да бъде квалифицирано като неоснователно действие. Безспорно достъпа през моста е необходим за обслужване на заведението, но след като със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че мостовото съоръжение е част от имота на ответниците и двукрилата порта е поставена в собствения им имот, то отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 192 ЗУТ. С оглед изложеното въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения негаторен иск. С оглед неоснователността на предявения иск ищцовото дружество следва да възстанови на Ц. А. З. и В. Н. З. -К. направените по делото разноски в размер на 3240 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение