Решение № 6876 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2010 г.

Решение № 6876 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цанка Петрова Николова от гр. София, против решението от 03.11.2009 г., постановено по адм. дело № 0343/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0899 от заседание № 106/04.07.2005 г. на НЕЛК по сърдечно - съдови заболявания. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното решение на НЕЛК. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против ЕР на НЕЛК, след като е установено чрез изслушаните по делото заключения на медицински експертизи, че определеният процент на трайно намалена работоспособност съответства на действителното положение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на Цанка Петрова Николова против експертно решение № 0899 от заседание № 106/4.07.2005 г. на НЕЛК по сърдечно - съдови заболявания, с което по жалба на Цанка Николова след преглед и освидетелстване на същата е отменено ЕР № 1376 от заседание № 052/17.03.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания, с което е била определена 58% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок от 3 години - до 01.03.2007 г., при дата на инвалидизиране 18.02.2004 г. и водеща диагноза - есенциална хипертония. С решението на НЕЛК същата се е произнесла относно оценката на работоспособността, като съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ/ - 2005 г. се е произнесла въз основа на НМЕР - 2005 г., определила е пожизнено 30% ТНР при водеща диагноза - есенциална хипертония, решението на ТЕЛК е потвърдено относно датата на инвалидизиране. Съдът е обсъдил заключенията на изслушаните по делото няколко съдебно-медицински експертизи: 1. комплекса експертиза от 27.10.2008 г. изготвена от три вещи лица, специалисти, съответно по нервни болести, по вътрешни болести и кардиология, по ортопедия и травматология, които са посочили, че крайният общ процент на ТНР съобразно констатираните заболявания е 40% според НМЕР - 2000 г. и 30 % според НМЕР - 2005 г. ; 2. тричленна експертиза от 11.02.2009 г., изготвена от три вещи лица - специалисти по нервни и професионални болести, според която към датата на решението на НЕЛК жалбоподателката не е имала неврологично заболяване с функционален дефицит, обуславящ определяне на ТНР по НМЕР - 2000 г. и по НМЕР - 2005 г. и 3. тричленна експертиза от 03.06.2009 г. от вещи лица - специалисти - ортопеди и травматолози, според която жалбоподателката боледува от остеопения /начална остеопороза/ и генерализирана артроза, като тези заболявания към датата на издаване на решението на НЕЛК не са били без функционален дефицит, поради което за тях не се следва ТНР. Съдът е приел, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 3 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/, в надлежен състав съгласно чл. 17, ал. 3 ПУОРОМЕРРКМЕ. Правилно НЕЛК при осъществяване на контрол върху обжалваното ЕР на ТЕЛК, е преценила същото съобразно разпоредбите на НМЕР - 2000 г., действащи към момента на издаването на ЕР на ТЕЛК, като предвид приетите по делото заключения на вещи лица според НМЕР - 2000 г. на жалбоподателката е следвало да се определят 40 % ТНР, а не определените от ТЕЛК - 58%, поради което решението на ТЕЛК правилно е отменено в тази част. Съдът е посочил, че според чл. 113, ал. 1 ЗЗ органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, а според чл. 43, ал. 1 ПУОРОМЕРРКМЕ - 2005 г. при обжалване на решение на ТЕЛК НЕЛК се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от наредбата по чл. 101, ал. 5 ЗЗ, включително по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му. Затова забраната за влошаване на положението на обжалващия не се отнася за производството пред НЕЛК. Предвид това, че ЕР на НЕЛК е постановено при действието на НМЕР - 2005 г., жалбоподателката е освидетелствана повторно, с което е осъществена дейност по същество на НЕЛК, а не по контрол на решението на ТЕЛК и затова правилно въз основа на тази наредба е определена 30 % ТНР, като този процент е потвърден от заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-медицински експертизи. По съображения в този смисъл съдът е отхвърлил жалбата против ЕР на НЕЛК. Тази постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантните факти и обстоятелства по спора, така както ги е отразил в мотивите на решението, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните. Правилно е преценил приложимите правни норми, предвид приемането на нови подзаконови нормативни актове по приложение на разпоредби от Закона за здравето, в съответствие със законовите делегации по чл. 101, ал. 5 ЗЗ - Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, обн. ДВ, бр. 47/07.06.2005 г., отм. ДВ, бр. 36/14.05.2010 г. /НМЕР - 2005 г./ и по чл. 109 ЗЗ - ПУОРОМЕРРКМЕ, обн. ДВ, бр. 97/31.05.2005 г., отм. ДВ, бр. 34/04.05.2010 г. Изводите на съда са обосновани и правилни и се споделят от настоящия касационен състав. Предмет на съдебния контрол пред първоинстанционния съд е експертно решение № 0899 от заседание № 106/04.07.2005 г. на НЕЛК по сърдечно - съдови заболявания, с което по жалба на освидетелстваното лице е отменено ЕР № 1376 от заседание № 052/17.03.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания, с което е била определена 58% ТНР за срок от 3 години, при дата на инвалидизиране 18.02.2004 г. и водеща диагноза - есенциална хипертония, като НЕЛК се е произнесла въз основа на НМЕР - 2005 г. и е определила пожизнено 30% ТНР при водеща диагноза - есенциална хипертония. Правилна е преценката на съда, че при постановяване на ЕР на НЕЛК не е допуснато нарушение на забраната за влошаване положението на обжалващия, тъй като според разпоредбата на чл. 113 ЗЗ, в сила от 01.01.2005 г. и действащ закон към момента на постановяване на решението на НЕЛК, органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи. След като НЕЛК като орган на медицинската експертиза може по своя инициатива да отмени или измени неправилно решение на ТЕЛК, това означава, че същото правомощие НЕЛК има и при обжалване на решението на ТЕЛК от освидетелстваното лице. В разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ПУОРОМЕРРКМЕ, която също е била в сила към момента на постановяване на решението на НЕЛК, е предвидено, че при обжалване на решенията на ТЕЛК НЕЛК се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от наредбата на чл. 101, ал. 5 33 /НМЕР /, включително по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му. Именно в изпълнение на това свое правомощие, НЕЛК се е произнесла по степента на ТНР, въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, лабораторни и клинични изследвания и данните от наличната медицинска документация, които са подробно описани и обсъдени в мотивите към ЕР на НЕЛК. Определеният процент на ТНР е съобразен със степента на установения функционален дефицит. Предвид влизането в сила на НМЕР - 2005 г., при чието действие е постановено решението на НЕЛК, в експертното решение е определена степента на ТНР както по отменената НМЕР - 2000 г., действала при постановяване на ЕР на ТЕЛК - в размер на 40 %, така и по НМЕР - 2005 г. - 30 %. Изводите в ЕР на НЕЛК относно степента на ТНР се потвърждават от трите заключения на съдебно-медицински експертиза, които са изслушани по делото и са обсъдени в мотивите на съдебното решение, възпроизведени накратко по-горе. Съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила като е възприел тези заключения. Същите са изготвени от вещи лица със съответната компетентност по област от медицината, по която има данни за заболявания на жалбоподателката, вещите лица са отговорили пълно и последователно на поставените въпроси, при обсъждане на предоставената им медицинска документация. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания и доводи, че съдът неправилно се е позовал на медицинските експертизи, като не е отчел обстоятелството, че същите са изготвени без да е извършен личен преглед на жалбоподателката. На първо място, не е било необходимо извършването на личен преглед на жалбоподателката, тъй като заключенията на вещите лица е следвало да бъдат дадени относно здравословното състояние на същата към 2005 г., когато е изготвено обжалваното пред съда ЕР на НЕЛК. Личен преглед на жалбоподателката няколко години след това /през 2008 г. и 2009 г./ очевидно не би могъл да има релевантно значение за отговора на поставените въпроси за състоянието й през 2005 г., а актуалното здравословно състояние на същата към 2008 г. и 2009 г. е без значение при преценката за правилността на ЕР на НЕЛК от 2005 г. На следващо място, твърдението, че не е извършен личен преглед е и невярно. Заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза на вещите лица д-р Гергина Ончева - специалист по нервни болести, д-р Николай Стойчев - специалист по вътрешни болести и д-р Димитър Каменов - специалист по ортопедия и травматология, представено в съда на 27.10.08 г. и изслушано в съдебно заседания на 05.11.2008 г., е изготвено въз основа на преглед на лицето и на медицинската документация, което е изрично посочено в самото заключение. Заключението на тричленната експертиза на вещите лица - специалисти по нервни и професионални болести - д-р Латинка Накова, д-р Гергина Ончева и д-р Златка Паскалева, което е представено в съда на 11.02.2009 г. и е изслушано в съдебно заседание на 23.02.2009 г., също е изготвено след преглед на лицето. Единствено заключението на тричленната експертиза на вещите лица ортопеди - травматолози - д-р Боньо Бонев, д-р Димитър Каменов и д-р Татяна Димитрова, е изготвено без да е извършен личен преглед на жалбоподателката. От тези вещи лица са подавани няколко последователни молби по делото с искане за отлагане, поради това че жалбоподателката не се явява на преглед. С определение от съдебно заседание на 11.05.2009 г. съдът е определил краен срок на жалбоподателката до 25.05.2009 г. да се яви на личен преглед при вещите лица от допуснатата съдебно-медицинска експертиза със специалисти - ортопеди. Заключението на тричленната експертиза на вещите лица - ортопеди е представено в съда на 03.06.2009 г. и е изслушано в съдебно заседание на 15.06.2009 г., като изрично е посочено, че жалбоподателката не се е явила на преглед. Съдът не е бил длъжен да изпраща нарочно съобщение до жалбоподателката за постановеното определение, тъй като тя е била редовно призована за съдебното заседание и е била длъжна сама да следи за развитието му. На практика поведението на самата жалбоподателка е довело до изготвяне на експертизата без да бъде извършен преглед. Същественото в случая обаче е това, че извършването на личен преглед на жалбоподателката не е било необходимо, тъй като заключението на вещите лице е следвало да бъде дадено относно здравословното състояние на същата към 2005 г. След като личен преглед от вещите лица не е бил необходим, съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещите лица - ортопеди-травматолози по заключението, което е било изготвено без да е извършен личен преглед на жалбоподателката. Представените пред настоящата инстанция доказателства, представляващи два амбулаторни листа от 2003 г. и един от 2009 г., не следва да бъдат обсъждани, тъй като не представляват такива по чл. 219, ал. 1 АПК. Наличната медицинска документация е била подробно проверена и обсъдена от трите заключения на тричленните експертизи по делото. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение