Решение № 14132 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2017 г.

Решение № 14132 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Виа верде М" ЕООД, гр. Сандански, с управител М. В., подадена чрез упълномощен адв. Г. М., против решение № 1094 от 04.07.2017 г., постановено от Административен съд – Благоевград, по адм. д. № 202/2017 г. В жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил, че оплакванията му са свързани с нищожността на процесния административен акт и оспорва изводите на първоинстанционния съд относно представените по делото болничен лист. Излага становище, че той е официален документ, който не е оспорен по съответния ред, а ако беше оспорен съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест и съответно да бъде поискано изслушване на съдебно- медицинска експертиза относно валидността на болничния лист. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на обжалвания административен акт или да върне делото със съответните указания на Административен съд – Благоевград. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт В. М., който с писмено становище пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна, необоснована и недоказана, както и за потвърждаване обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдържанието на адм. акт се отнася до отказ за възстановяване на срок по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г. и съдът подробно е анализирал обстоятелствата около пропускане на срока от страна на касатора, като е намерил, че не са налице особени обстоятелства за възстановяване на същия. В мотивите на съдебното решение обосновано е прието, че така представения болничен лист не отговаря на изискванията на НМЕ и като такъв не следва да бъде кредитиран като достоверно доказателство, установяващо основното обстоятелство по делото. Според участващия по делото прокурор не са налице наведените от касатора доводи за нищожност на оспорения акт, понеже хипотезите на чл. 18 от цитираната по горе наредба създават задължение за произнасяне по искането на съответния кандидат в програмата при установяване на нередовност или непълнота на документите по чл. 17, ал. 3 от Наредбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Виа верде М" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1094 от 4.07.2017 г. е отхвърлена жалбата на "Виа верде М" ЕООД, гр. Сандански, против писмо изх. № 02-2600/4870 от 15.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София и "Виа верде М" ЕООД е осъдено да заплати по сметка на ДФ "Земеделие" – София разноски по делото в размер на 100, 00 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - благоевград е приел, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е компетентният орган да разгледа искането по чл. 89 АПК за възстановяване на срока за подаване на заявлението за окончателно плащане по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, поради което издаденият от него отказ е валиден административен акт, в който са посочени фактическите основания за приемането на молбата за неоснователна, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Първоинстанционният съд е констатирал, че спорът е относно приложението на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 – 2018 г., по силата на която норма до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година ползвателят на финансова помощ подава заявление в ЦУ на ДФ "Земеделие", като пропускането на срока има за последица отказ от финансово подпомагане. С оглед на това в мотивите на обжалваното решение е отразено, че спорният въпрос е дали сочената от жалбоподателя причина за пропускането на срока - заболяване на управителя на дружеството и ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност в размер на 10 дни, считано от 27.07.2016 г. до 07.08.2016 г., посочен в издадения на 11.08.2016 г. болничен лист представлява ли особено непредвидено обстоятелство. Първостепенният съд е преценил, че: " доколкото от представения болничен лист е видно, че е разрешен отпуск за временна неработоспособност в размер на 10 дни, при начална дата 27.07.2016 г., то той е до 05.07.2016 г. вкл., а не както е отбелязано до 07.08.2016 г. " Освен това е констатирано, че болничният лист е издаден на 11.08.2016 г., тоест е издаден за минал период, без да са отразени причини за това, което представлява нарушение на чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съдът е акцентирал на чл. 9, ал. 4 НМЕ, според която норма болничен лист за минало време без предварителен преглед на лицето не се издава, като изключение от това правило се съдържа в ал. 5, на чл. 9, разписващ, че когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. От тук е изведено заключение, че горепосоченият болничен лист на 11.08.2016 г. е създаден за целите на производството по възстановяване на срока – за установяване на уважителна причина за пропускането му. Също така предвид вписаното заболяване в болничния лист – общо заболяване при домашен амбулаторен режим на лечение, първоинстанционният съд е счел, че то не е такова, което да прави невъзможно да бъдат извършени необходимите действия за депозиране в срок на искането за окончателно изплащане на финансовата помощ, доколкото законът не поставя изискване за лични действия от страна на управителя на дружеството и за него е съществувала възможност да възложи подаването на документите пред ДФЗ от друг служител във фирмата или да упълномощи адвокат. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно по следните съображения: На първо място първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевираното от жалбоподателя искане за обявяване на нищожност на процесното писмо, изложено в писмена молба, приложена към адм. д. № 202/2017 г. на л. 10 и л. 11, както и развито в първото заседание по делото, проведено на 24.04.2017 г., в което процесуалният представител на оспорващото дружество подробно е изложил тезата си за нищожност, тъй като издателят на атакуваното писмо няма правомощия да откаже приемането на подадено заявление за окончателно плащане. Жалбоподателят се е позовал на разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от приложимата Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 – 2018 г. и е заявил твърдение, че изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е бил длъжен да приеме молбата и след това е следвало да постанови мотивирана заповед, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2/2014 г. относно претендираното подпомагане, а не да се произнесе с процесното писмо, от което не може да се установи дали същото съдържа и отказ за изплащане на финансова помощ или само отказ за възстановяване на пропуснат срок. В мотивите на обжалваното решение само бланкетно е посочено, че писмото е издадено компетентния орган да разгледа искането по чл. 89 АПК за възстановяване на срока за подаване на заявлението и издадения отказ е валиден административен акт, в който са посочени фактическите основания за приемането на молбата, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Така формулираното становище на първостепенния съд не дава отговор на твърдението на жалбоподателя за нищожност, поради изложените по-горе причини. Освен това първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 89 АПК, тъй като тя е относима към оспорване на административни актове по съдебен ред пред по-горестоящ административен орган, което в случая не е налице, защото издателят на процесното писмо не е сезиран с обжалване по административен ред. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в случая в обжалваното решение липсва произнасяне по този въпрос и не следва касационният съдебен състав да се произнася за първи път по релевираното от жалбоподателя искане, тъй като страните биха загубили една съдебна инстанция при произнасянето по искането за прогласяване на нищожност на оспореното писмо, така както е заявено от страна на оспорващото дружество в хода на първоинстанционното производство. Освен това настоящият съдебен състав не споделя становището на първостепенния съд относно приложения към административната преписка болничен лист № Е20164433179, който е приет като писмено доказателство с определение в съдебно заседание, проведено на 24.04.2017 г. Горепосоченият болничен лист не е оспорен при приемането му от страна на ответника по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с оглед на което съдът е следвало да приеме, че същият представлява официален документ, който следва да се ползва с обвързваща формална и материална доказателствена сила при липса на открита процедура по оспорване от ответната страна. Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд неправилно е установил правнорелевантните факти по делото, тъй като в мотивите на обжалваното решение погрешно е посочено, че от представения болничен лист било видно, че на лицето е разрешен отпуск за временна неработоспособност в размер на 10 дни, при начална дата 27.07.2016 г., то той е до 05.07.2016 г. вкл. /явно съдът е имал предвид 05.08.2016 г. /, а не както е отбелязано в болничния лист - до 07.08.2016 г. Това не отговаря на действителното фактическо положение, защото от съдържанието на Болничен лист № Е20164433179 /на л. 74 от адм. д. № 12228/2016 г. / се установява по безспорен начин, че в него е вписано, че лицето М. В. е в отпуск от 29.07.2016 г. до 07.08.2016 г., всичко отпуск в календарни дни: 10. Следователно в първоинстанционното решение неправилно е посочено, че отпускът е с начална дата 27.07.2016 г., от което е изведен погрешен извод, че 10 - дневният отпуск изтича на дата 05.08.2016 г. Освен това настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е приложен и чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че болничен лист за минало време без предварителен преглед на лицето не се издава, като изключение от това правило се съдържа в чл. 9, ал. 5 от НМЕ регламентиращ, че когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В конкретната хипотеза съдът не е отчел обстоятелството, че в съдебно заседание на 24.04.2016 г. заедно с визирания болничен лист като писмено доказателство е приет и Амбулаторен лист № 536, в който е с отразено: "Дата: 29.07.2016 час: 09: 09", който също както болничния лист има характер на официален документ, който не е оспорен от ответника при приемането му като доказателство. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в гореописания амбулаторен лист изрично е записано, че е издаден при извършване на консултация - първичен преглед на лицето М. В., който е проведен на дата 29.07.2016 г. Следователно в случая не е налице издаден болничен лист за минало време без извършване на предварителен преглед на болния, защото от амбулаторния лист е ясно е записано, че прегледът е извършен именно на датата 29.07.2016 г., която е и началната дата на отпускът за временна нетрудоспособност, така както е вписана в болничния лист. Ето защо не е необходимо и отразяване на причини за неизвършения предварително преглед, които да се опазят в графа "бележки" в болничния лист, както изисква чл. 9, ал. 4, изречение второ НМЕ, доколкото в случая е безспорно, че е извършен медицински преглед, който е осъществен на 29.07.2016 г., което е напълно в съответствие с отразеното в болничния лист. При тези неправилно установени факти, първоинстаницонният съд е извел необосновано заключение, че цитираният болничен лист е създаден за целите на производството, което не се потвърждава от данните по делото. Не може да бъде споделен и извода на първостепенния съд, че вписаното заболяване в болничния лист – общо заболяване при домашен амбулаторен режим на лечение, не е такова, което да прави невъзможно да бъдат извършени необходимите действия за депозиране в срок на искането за окончателно изплащане на финансовата помощ, доколкото законът не поставя изискване за лични действия от страна на управителя при спазване срока и за управителя на бенефициента е съществувала възможност да възложи подаването на документите пред ДФЗ от друг служител във фирмата или да упълномощи адвокат. Това не е така, защото в приложимата норма на чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредба № 2/2014 г. императивно е регламентирано, че когато документите се подават от друго лице, следва към заявлението да се приложи изрично нотариално заверено пълномощно в оригинал. Така формулираните изисквания - за нотариално заверено пълномощно в оригинал, няма как за бъдат изпълнени при наличието на временна нетрудоспособност, установена с неоспорен редовно издаден болничен лист. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че липсата на произнасяне по релевираното възражение за нищожност на оспореното писмо и погрешно установените от съда правнорелевантни и относими факти, съставляват обстоятелства, които налагат отмяна на обжалваното решение, поради установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като спорът по фактите следва да се провежда пред първоинстанционния съд, а не пред касационния съд. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по заявените претенции от страните за присъждане на направените разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,