Решение № 13686 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2019 г.

Решение № 13686 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производство по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 64/14.03.2019 г., поста новено по адм. дело № 554/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Кюстендил, с което по жалба на "Въгледобив Бобов дол"" ЕООД – гр. Бобов дол е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1821/22.11.2018 г. на посочения по-горе директор, с който е прекратена регистрацията на дружеството по ЗДДС. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че дерегистрацията на дружеството е била поради неизпълнение да внесе декларирания със справки-декларации по ЗДДС данък за данъчни периоди от месец декември 2017 г. до месец юни 2018 г. Според касационния жалбоподател неправилно административният съд е приел, че естеството на неизпълненото задължение изключва дерегистрацията като средство за изолиране на опасността от загуби от данъчни приходи. В решението е посочено, че приходната администрация не твърди размерът на събраните от НАП публични задължения да надхвърля стойността на активите на жалбоподателя, но касационният жалбоподател не е съгласен с постановеното от съда, предвид систематическото място на чл. 176 е в глава ХХV на ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами и загуби на данъчни приходи. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС, а чл. 176, т. 3 ЗДДС, въз основа на която е прекратена регистрацията на дружеството разпорежда, че това се извършва при системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, което в случая е налице. Относно изложеното в обжалваното решение за липса на мотиви на акта за дерегистрация касаторът твърди, че е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД срещу акта за дерегистрация. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 000 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Венева. Ответникът по касационната жалба "Въгледобив Бобов дол" ЕООД – гр. Бобов дол, редовно призован, не е изпратил свой представител. По делото е депозирана молба с характер на кратки писмени бележки, в която се иска обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспорения от "Въгледобив Бобов дол" ЕООД Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, с който е прекратена регистрацията на дружеството по ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че естеството на неизпълнението на задължението на дружеството за ДДС изключва дерегистрацията по ЗДДС като средство за изолиране на опасността от загуба на данъчни приходи. Според съда справките-декларации представляват изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК и въз основа на тях може да започне принудително изпълнение съгласно ал. 1. Освен това съдът е посочил в съдебния си акт, че приходната администрация не твърди, че размерът на публичните задължения надхвърлят стойността на активите на дружеството, намален с неговите задължения, което според съда би осъществило друго основание за дерегистрация – чл. 176, т. 4 ЗДДС. Наред с това съдът е мотивирал решението и с обстоятелството, че по делото са налице множество писмени доказателства за извършени плащания към приходната агенция. В решението съдът е приел, че актът за дерегистрация не съдържа мотиви за избора на органите по приходите да разпоредят прекратяване на регистрацията по ЗДДС на оспорващия. Пропускът да мотивира оспорения акт съдът е счел, че е основание за отмяната му и в се позовава на т. 2 от ТР № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ВАС, а това според съда препятства и преценката по чл. 169 във връзка с чл. 6, ал. 2 – 5 АПК. Изводът на съда обусловил правния му извод е, че разпоредената от органа по приходите дерегистрация по ЗДДС при отсъствие на материалните предпоставки за това е неправомерно и води до отмяна на акта. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС представлява санкция за данъчнозадълженото лице чрез дерегистрация. За да се стигне до тази санкция, е необходимо данъчнозадълженото лице системно да не изпълнява задълженията си по ЗДДС. Системността не е дефинирана в ЗДДС, но съдебната практика приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава регулярност на неизпълнението, а то води до загуба на данъчни приходи (в този смисъл виж решения по адм. дело № 12402/2018 г., № 7486/2018 г. и др.). Правилно първостепенният съд е приел, че приходният орган действа при оперативна самостоятелност при преценката за дерегистрация, както и че въпреки това, е длъжен да изложи мотиви в акта си, с който дерегистрира задълженото лице по ЗДДС. Неоснователно обаче в обжалваното решение се приема, че актът за дерегистрация, който е оспорен от "Въгледобив Бобов дол" ЕООД не съдържа мотиви за избора на органа да разпореди прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Административният орган, издател на процесния акт е посочил, че дружеството макар да е подало справки-декларации по ЗДДС за 97 данъчни периоди, не е погасило всички задължения по тях - аргумент от чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Освен това органът по приходите по подадените справки-декларации през 2018 г. е установил, че дружеството не е погасило задълженията си за ДДС към 24.07.2018 г. и в тази връзка са посочени размерите на тези задължения, за които изрично в съдебно заседание на 19.02.2019 г. процесуалният представител на оспорващото дружество е заявил, че не оспорва размерът на посочените в акта задължения, а само правните изводи на органа, постановил акта за дерегистрация. Наред с това следва да се отбележи че мотивите на акта за дерегистрация са доразвити от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК при административното обжалване на акта. Доводите на дружеството пред първоинстанционният съд за обезпечаване на задълженията с договор за особен залог, не променят констатациите на данъчния акт за системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, като изрично в акта са посочени седем периоди - месец декември 2017 г. и месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2018 г., което е достатъчно, за да обуслови изводите в акта за системно неизпълнение, а то е основание за дерегистрация по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Установено е наистина, че с договор за особен залог са обезпечени задължения на дружеството, но няма данни по делото, че се касае за задълженията, посочени в акта за дерегистрация. Дружеството е твърдяло също така, че е извършило плащания и голяма част от задълженията по ЗДДС, са погасени. По делото са представени преводни нареждания за месеците май, юни и юли 2018 г., но както е пояснено и в решението на решаващия орган при административното обжалване на акта, по договора за залог министърът на финансите е дал предварително съгласие за отсрочване и разсрочване на публичните вземания на 180 равни месечни вноски при условие, че публичните задължения извън обхвата на предварителното съгласие, вкл. и нововъзникналите бъдат погасявани в законоустановените срокове. В този смисъл е установено, че задълженията след 6.03.2014 г. не са обезпечени и това не е оборено от оспорващия акта за дерегистрация. Седемте данъчни периоди, посочени в акта са периоди на 2017 г. и 2018 г., като по отношение на представените преводни нареждания за част от тях, се установява, че не покриват изцяло задълженията за ДДС по справките –декларации за същите периоди. В този смисъл налице са непогасени задължения за ДДС за седем данъчни периоди, което обосновава основанието за дерегистрация, което е посочено в отменения от първоинстанционния съд акт по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Необосновано съдът е смесил две основания за дерегистрация по чл. 176, т. 3 и т. 4 ЗДДС, след като издателят на акта не се е позовал на основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС – когато публичните задължения на длъжника, събирани от НАП надхвърлят стойността на неговите активите, намалена със задълженията му. При установените неизплатени задължения за ДДС за посочените в акта за дерегистрация по седем данъчни периоди на 2017 г. и 2018 г., което попада в хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, законосъобразно е постановен акт за дерегистрация, а съдебното решение като неправилно подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва след отмяна на обжалваното решение да се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г. Предвид изхода на делото, на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 1 000 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение