Решение № 3013 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., чрез адв. Спасов като процесуален представител, против решение 13111 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело 9876/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД 14 - 854/07.08.2023 г. на министъра на културата и е осъден да заплати разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че не са изпълнени условията за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 ЗДСл и от първоинстанционния съд не е съобразен съдебния акт за отмяна на заповедта за връщането му на експертната длъжност, от която е освободен с оспорената заповед. Прави искане решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на административния орган да бъде отменена, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на културата, чрез пълномощника си юрк. Харизанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД 14 - 854/07.08.2023 г., издадена от министъра на културата, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в срока за изпитване без предизвестие от органа по назначаване е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжността държавен експерт в отдел Европейски програми и проекти в дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности. С обжалваното решение подаденото срещу заповедта оспорване от страна на Т. е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема оспорения акт за издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и с необходимото съдържание по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за изпълнение на двете, предвидени в чл. 12, ал. 1 ЗДСл предпоставки служителят е назначен за първи път на държавна служба на 15.09.2022 г., като към датата на издаване на оспорената заповед 07.08.2023 г. и момента на връчването й 21.09.2023 г., при отчитане на ползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни и отпуск за временна нетрудоспособност в размер общо на 44 дни, едногодишният срок за изпитване не е изтекъл. Излага съображения за неоснователност на възражението на жалбоподателя относно точното изпълнение на изискванията, функциите и задълженията му, както и относно притежаването на необходимите познания и умения за това, тъй като такава преценка не може да се осъществява от съда в хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание. Обосновава извод за спазване целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят постъпва за първи път на държавна служба на 15.09.2022 г., когато със заповед РД-14-1338 на министъра на културата е назначен като държавен експерт в отдел Международни дейности, европейски програми и проекти в Дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности след проведен конкурс. Със заповед РД 14-1418 от 05.10.2022 г. на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл Т. е преназначен на същата длъжност в отдел Европейски програми и проекти в дирекцията във връзка с утвърдено от органа по назначаване ново щатно разписание от 04.10.2022 г. Със заповед РД-14-1442 от 06.10.2022 г. на основание чл. 82а ЗДСл служителят временно е преназначен като началник отдел Европейски програми и проекти. С последваща заповед РД 14 853 от 07.08.2023 г. на министъра на културата е прекратено временното преназначаване на Т. за изпълнение на ръководната длъжност, като е наредено да заеме предишната си длъжност държавен експерт в отдел Европейски програми и проекти, след което на същата дата и с последващ номер е издадена оспорената пред административния съд заповед на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен от компетентен административен орган и в предвидената в чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. В заповедта е посочено правното основание за нейното издаване, което съответства на фактическото. Прекратяването на служебното правоотношение в срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не изисква излагане на изрични мотиви. Позоваването в оспорения акт на одобрена докладна записка от 04.08.2023 г. на директора на дирекцията не сочи на друго правно основание, тъй като в случая не е проведено дисциплинарно производство. При издаване на заповедта са спазени и административнопроизводствените правила. Производството протича по инициатива на органа по назначаването и не изисква ангажиране на доказателства от страна на държавния служител. Той разполага с правото да оспори заповедта с конкретни възражения срещу нейното издаване. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че служебното правоотношение е прекратено след изпълнение на предпоставките на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Цитираната разпоредба предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба, считано от 15.09.2022 г. Служебното му правоотношение е прекратено с оспорената заповед от 07.08.2023 г. на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от датата й на връчване. Същата е връчена на 21.09.2023 г. При тези факти е обоснован изводът, че заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на служебното правоотношение. Противно на възражението на жалбоподателя този срок не изтича на 15.09.2023 г., тъй като от съда правилно е съобразена разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗДСл и е отчетен ползвания от служителя разрешен платен годишен отпуск и такъв за временна неработоспособност в общ размер на 49 дни. Условията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Доводът на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, тъй като е изпълнявал задълженията си добросъвестно, качествено и в защита на държавния интерес, основан на показанията на разпитаните по делото свидетели, правилно е приет от първоинстанционния съд за неоснователен. Едногодишният срок за изпитване е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването, на когото е предоставена възможност за преценка относно наличието на професионални качества и способности на служителя за изпълнение на заеманата длъжност. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е в неговите правомощия, независимо от източниците на информация, даващи му възможност да извърши тази преценка. В случая посочената в заповедта докладна записка е съобразена, но не е довела до санкционирането на служителя по дисциплинарен ред. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е специална и няма връзка с основанието за прекратяване на служебното правоотношение поради неизпълнение на служебните задължения или поради друго дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2 ЗДСл. Доводите на жалбоподателя, че дадените високи оценки за дейността му от прекия ръководител, както и предприемането от негова страна на всички необходими действия относно изпълнението на сключения между министерството и Ню Ай АД договор са от значение за прилагането на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, не се споделят от настоящия състав. Неотносими към спора са и аргументите относно това, че преди назначаването му на държавна служба е бил част от политическия кабинет на предишния министър на културата. Обстоятелството, че жалбоподателят е назначен на длъжността след проведен конкурс също не води до незаконосъобразност на заповедта. Провеждането на конкурс е задължително условие за постъпване на държавна служба съгласно чл. 10, ал. 1 ЗДСл и не изключва приложението на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Правилно първоинстанционният съд приема, че по отношение на съображенията, мотивирали органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение в срока за изпитване не може да се извършва съдебен контрол. Касационният състав споделя извода в обжалваното решение, че прекратяването на временното преназначаване на основание чл. 82а ЗДСл за длъжността началник отдел Европейски програми и проекти и нареждането служителят да заеме предишната си длъжност държавен експерт с предходна заповед РД14-853/07.08.2023 г. е без значение за настоящия спор. Правилно е прието, че оспорването срещу същата с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДСл не спира изпълнението й, поради което тя е породила правните си последици, независимо от това на коя дата е връчена. С издаването й служебното правоотношение отново е изменено и жалбоподателят към момента на постановяване на оспорената заповед заема предишната си длъжност на държавен експерт. Промените в служебното правоотношение са ирелевантни за преценката относно предпоставките по чл. 12, ал. 1 ЗДСл и не се отразяват на предвидения в него едногодишен срок. В този смисъл е изр. 2 от цитираната разпоредба, според което в случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Предвид изложеното е неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган е бил длъжен да изчака резултата от оспорването на заповедта за прекратяване на временното му преназначаване. Както беше посочено, промените в служебното правоотношение са без значение за прекратяването на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 12, ал. 1 АПК, поради което решението по адм. дело 9879/2023 г. на АССГ, с което е отменена заповедта за прекратяване на временното преназначаване не се отразява на възможността за органа по назначаването да упражни правомощието си на посоченото правно основание. Приемането на обратното би довело до обусловеност на прилагането на чл. 12, ал. 1 ЗДСл в зависимост от други обстоятелства, които не са предвидени в нормата. Отделно от това при извършена служебна проверка се установява, че с влязло в сила решение 2964 от 21.03.2025 г. по адм. дело 9679/2024 г. на ВАС е отменено решение 8912 от 17.06.2024 г. по адм. дело 9879/2023 г. на АССГ и жалбата на Т. срещу заповед РД14-853/07.08.2023 г. на министъра на културата за прекратяване на временното му преназначаване като началник на отдел Европейски програми и проекти е отхвърлена. Това сочи на законосъобразно прекратяване на временното преназначаване на служителя и връщането му на длъжността държавен експерт, от която е уволнен с оспорената заповед. Наведеният в касационната жалба довод за противоречие на оспорената заповед с целта на закона е неоснователен. Смисълът на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е да създаде условия за ефективно изпълнение на държавната служба от компетентни и доказали своите професионални и лични качества служители, като преценката на органа за това е по целесъобразност, съответно се извършва в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. В тази насока е преобладаващата съдебна практика. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Не може да бъде споделена позицията на касатора, че извършеното прекратяване на служебното правоотношение при смяната на ръководството на министерството сочи на превратно упражняване на правомощия. Възприемането й би довело до невъзможност органът по назначаване да приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл във всички случаи, когато служителят е назначен от друг министър, респ. би обусловило извод, че винаги следващият действа несъразмерно, което не е целта на закона. Цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към спора поради различие както във фактическите обстоятелства, така и в правното основание за прекратяване на служебното правоотношение. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК от съда е извършена цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е постановено след анализ на релевантните за разрешаване на спора доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Съдебният акт притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като в него са изложени подробни и аргументирани съображения в подкрепа на направените изводи. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на културата сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение