Решение № 7103 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. М. в качеството му на ЕТ "Тимагро - В. М.", гр. Меричлери, обл. Хасково, чрез процесуален представител, срещу решение 5771/16.12.2024 г. по адм.дело 603/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо /УП/ с изх. 02 - 260 -2600/4047#4 от 31.05.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017 г, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в оспорената част за извършено намаление по схема СЕПП в размер на 12611,01 лв., по схема ЗДП в размер на 4421,68 лв., по схема СПП в размер на 58,19 лв. и по схема СПК в размер на 229,59 лв. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на УП и присъждане на направените разноски в настоящето производство. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови решението си при второ първоинстанционно производство, е изложил мотиви, че УП е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АС се е е мотивирал, че в съответствие с материалноправната норма на чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е отказано финансово подпомагане за площите, за които са установени застъпвания по повече от едно от подадените заявления и застъпването не е отстранено и за имотите, за които жалбоподателят не разполага с документи, които да установят правното основание, въз основа на което се ползват. АС е посочил, че административният орган е отказал подпомагане и за площите извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2017 г. в съответствие с приложимата редакция на чл.43, ал.3 ЗПЗП към 2017 г., както и че УП в оспорената част е издадено в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Решението е валидно и допустимо. Същото не страда от заявените от касатора пороци в касационната жалба. Единственото оплакване в касационната жалба е за неправилна преценка на съда, че уведомителното писмо съдържа фактически и правни основания за издаването си. Същото е неоснователно, тъй като в съответствие с констатациите на АС в таблиците на УП е посочено за всеки парцел по отделно заявената площ, площта, допустима за подпомагане, разликата, за която следва да се откаже подпомагане, като с текст след таблиците са обяснени фактическите и правни основания на отказа, по всяка схема поотделно. При направената служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че в съответствие чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП е отказано финансиране за заявените площи без правно основание за ползването им, конкретизирани в таблиците като площи по всяка мярка. В съответствие с чл.43, ал.3, т. 6 / в приложимата редакция към 2017 г./ ЗПЗП е отказът за финансиране на площи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане за 2017 година". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение