Решение № 7855 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2018 г.

Решение № 7855 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Скалмекс ООД, гр. П., представлявано от Б. С. Д., подадена чрез адв. Г. И. против решение № 2143/04.12.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 937/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001616002993-091-001/21.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалните и материалните норми. Конкретното оплакване е за допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства относно осъществяването на доставките, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. По същество дружеството твърди, че в качеството си на производител, който редовно внася ДДС и работи на печалба, няма интерес от деклариране на данъчен кредит, основан на недействителни сделки. Искането е за отмяна на решението и уважаване на жалбата против ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., изразява становище за неоснователност на жалбата в представена по делото писмена защита на юрк. Й. Б.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Скалмекс ООД, гр. П. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 13 710.80 лева и съответните лихви в размер на 4 509.02 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит, както следва: в размер на 4 354.80 лева за данъчен период м. 09.2012 г. по фактура № 768/26.09.2012 г. издадена от Т. С. за доставка на 24060кг маслодаен слънчоглед, в размер на 4200 лева за данъчен период м. 10.2011 г. по фактура № 261/25.10.2011 г. издадена от АНИЕМ ЕООД за доставка на 42 000кг слънчогледово семе; в размер на 3 750 лева за данъчни периоди м. 11.2015 г. и м. 02.2016 г. по четири фактури, издадени от Е. Д. ЕООД с предмет на доставките реклама по договор; в размер на 1 406 лева за д. п. м. 10.2015 г. по фактура № 506/31.10.2015 г. издадена от Димекс - М ЕООД за доставка на услуга - сухо триене на бетон В ревизионния акт са установени и задължения за лихви в размер на 145.84 лева за невнесен в срок деклариран ДДС за данъчни периоди м. 01.2016 г., м. 02.2016 г. и м. 03.2016 г. и в размер на 48.51 лева за приспаднат данъчен кредит по едни и същи фактури в два данъчни периода. За да отхвърли жалбата съдът е описал в мотивите си фактите, установени в хода на ревизията относно сключването и осъществяването на сделките, на които се основава претендираното от ревизираното дружество право на данъчен кредит. Подробно е изложил и фактите, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели - св. П. Г. В. във връзка с доставката от Т. С. ЕООД, св. В. Д. - шофьор в Скалмекс ООД във връзка с превоза на стоките, предмет на доставки от Т. С. ЕООД и АНИЕМ ЕООД и св. Д. П. относно услугите, фактурирани от Димекс - М ЕООД. От изброените доказателства, съдът е направил извод, че липсват преки доказателства за приемо - предаване на стоките, предмет на спорните фактури. Като такива доказателства според съда, не могат да служат представените по делото товарителници, за извършен от получателя транспорт със собствено МПС, тъй като не са подписани. В хода на ревизията не са установени конкретни обекти на доставчиците, които да бъдат обвързани с отразените места на натоварване на стоката - с. М. и с. З.. Липсват кантарните бележки за претегляне на слънчогледа по фактурата от Т. С. ЕООД с оглед показанията на св. П. В. и писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, че такова е извършено. По доставките на рекламни услуги съдът е обсъдил предмета на сключените договори и съставените приемо - предавателни протоколи и е приел, че не е убедително доказано съответствие между договореното и изпълненото. В хода на административното обжалване е установено, че при онлайн рекламата в G. A. на google. com регистрацията е безплатна и рекламата се заплаща, само когато някой кликне върху рекламата на съответното лице, за да посети сайта му. О. Е. Д. ЕООД не са представени доказателства за закупуването на рекламни позиции и притежаването на права за публикуване на реклами в сайтовете, отразени в съставените протоколи. Обоснован е краен извод, че не е установено осъществяването на рекламните услуги. По доставката на услуга от Димекс - М ЕООД в решението е посочено, че за изпълнението й от страните е подписан протокол № 1/31.10.2015 г. за извършени строителни работи в "Маслодайна фабрика" в с. М. конаре. При жалбоподателя фактурата е осчетоводена по сметка 601/4 "Разходи за материали". Отказът на правото на данъчен кредит е мотивиран от органите по приходите с липса на доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. По отношение на лихвите, резултат от невнесен в срок деклариран ДДС за внасяне за д. п. м. 01.2016 г., м. 02.2016 г. и м. 03.2016 г. съдът е посочил, че дружеството не излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част. С оглед искането в жалбата за отмяна на установените задължения изцяло, съдът съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК е извършил проверка и е установил, че е налице деклариран ДДС за внасяне в посочените периоди, който не е платен в предвидения от закона срок, поради което законосъобразно са начислени лихви на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК. Решението е правилно постановено. Конкретните оплаквания в касационната жалба се отнасят до неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. За да възникне и да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки, преди всичко следва да се установи осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Д. на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в цитираната норма, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС (Директива 2006/112), която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Поради това за доказване осъществяването на доставки на стоки, определени по своя род, каквито са и процесните, е необходимо да се установи преди всичко фактическото доставяне и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Преценката се извършва въз основа на събраните по делото доказателства. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В конкретния случай въпреки предприетите от Скалмекс ООД процесуални действия за събиране на доказателства, осъществяването на доставките на стоки от Т. С. ЕООД и АНИЕМ ЕООД, е останало недоказано. Жалбоподателят не разполага с документи за предаване и получаване на стоката (кантарни бележки, експедиционни бележки, приемо - предевателни протоколи или др. документи). По доставката на 24060 кг (24.060т) маслодаен слънчоглед от Т. С. ЕООД представената товарителница от 26.09.2012 г., преценена във връзка със съставения пътен лист за превоз, извършен с МПС на ревизираното лице и шофьор В. Д., не е подписана от изпращача - прекия доставчик и от получателя, поради което не удостоверява доставянето и получаването на стоката. В случая според твърденията на ревизираното лице транспортът е извършен от него, поради което е бил в състояние да документира изпращането на стоката от прекия доставчик. Конкретни данни за доставянето и получаването на стоката не се съдържат и в показанията на св. П. В. - пълномощник на Т. С. ЕООД и св. В. Д. - шофьор при ревизираното лице. Правилно съдът е приел, че фактурата е подписана от свидетелката. Представеното пълномощно е за представителство на Т. С. ЕООД пред банките и извършване на различни банкови операции. В ревизионния акт и ревизионния доклад е установено, че спорната фактура е отразена в дневника за продажби на доставчика, поради което следва да се приеме, че сключването на сделката от лице без представителна власт, е потвърдено съгласно чл. 301 ТЗ. Релевантно за възникването на правото на данъчен кредит е изпълнението й. В показанията си св. Вълчева сочи като място на натоварване с. З. (общ. Р.) и място на разтоварване с. М. конаре, но не и други конкретни обстоятелства във връзка с транспорта и доставката на стоката. Както в писмените обяснения на ревизираното лице, така и свидетелката твърди, че стоката е претеглена, за което са съставени кантарни бележки, но такива не са представени по делото. При липса на доказателства за предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка, не може да се приеме, че е настъпило данъчно събитие и е възникнало право на приспадане по действително осъществена доставка. По аналогични съображения следва да се приеме, че не е установено доставянето на 42т слънчогледово семе от АНИЕМ ЕООД от с. М. (обл. М.) до с. М. конаре. Едната товарителница не съдържа подписи изобщо, а другата - е подписана само за получател. Св. В. Д. сочи, че е превозвал от С. Б., с. М., на 25.10.2011 г. по маршрут Мало конаре - М. - Мало конаре, но не може да каже конкретно от кой доставчик и каква стока е взел. С оглед на изложеното основните аргументи на касационния жалбоподател, че е установил всички обстоятелства по доставяне и получаване на стоката се явяват неоснователни. Няма спор по делото, че Скалмекс ООД е производител, но въпреки това не е установило, че стоката фактически му е доставена от Т. С. ЕООД и Анием ЕООД и същата е използвана за последващи облагаеми доставки във връзка с производствената му дейност. За признаване на правото на данъчен кредит по доставките на услуги следва да се установи извършването им - чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС. В случая от представените договори и приемо - предавателни протоколи не е установено осъществяването на рекламни услуги от Е. Д. ЕООД в изброените интернет сайтове чрез визуализиране на рекламни банери в определен брой импресии. Липсват конкретни данни за съществуването на рекламни банери на ревизираното лице на изброените в протоколите интернет сайтове. Фактурите документират и комисионна за управление на рекламна кампания, за осъществяването на която не са ангажирани никакви доказателства. Доставката на услуга "сухо триене на бетон" от Димекс - М ЕООД също е останала недоказана. Данните от представеният приемо - предавателния протокол от 31.10.2015 г. са в противоречие с показанията на св. Д. П. - управител на дружеството доставчик в процесния период (от 07.10.2015 г.), която е заявила, че не познава ревизираното дружество и не е подписвала фактурата. Не са ангажирани други доказателства за установяване на резултата от услугата в конкретния обект. Относно задълженията за лихви, резултат от деклариран и невнесен в срок ДДС, както и от неправилно упражнено право на данъчен кредит по едни и същи фактури в два отделни периода, в касационната жалба не се сочат конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Решението се обжалва изцяло, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на декларирания ДДС за внасяне в предвидения от закона срок, нито доказателства, за опровергаване на констатации, че правото на данъчен кредит е ползвано два пъти по едни и същи фактури, поради което законосъобразно съдът е потвърдил и тези задължения. По изложените съображения, настоящият състав преценява, че първоинстанционното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1082 лева за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,