Решение № 6983 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-министъра на културата против решение 774/11.02.2022г. по адм. д. 9067/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено становище изх. СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план /РУП/ за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Средец, ПИ с идент. 68134.105-272, издадено от заместник-министъра на културата и преписката е изпратена на министъра на културата за ново произнасяне. Касаторът твърди, че решението на административния съд е недопустимо и неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт. Претендират се разноски. Ответната страна Билд системс София ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е сезиран със спор за законосъобразността на становище изх. СТ-84-246/11.08.2021 г., издадено от заместник-министър на културата, с което на основание чл. 84, ал. 13 ЗКН вр. чл. 84, ал.9 ЗКН и чл.3, ал.1, т.8 от Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове е отказано съгласуване на Работен устройствен план /РУП/ за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Средец, ПИ с идент. 68134.105-272. Мотивите за отказа за съгласуване са, че внесеното искане засяга имот, който е част от групов паметник на културата, като околното застрояване и уличният корниз са оформени от пететажни сгради с кота корниз около 16, 50 м, докато предвидената височина на проектната сграда е 20,23м. Посочено е освен това, че РУП е изготвен въз основа на ПУП, за който не е извършено съгласуването по чл. 84 ЗКН. С обжалваното решение АССГ е отменил по оспорване на Билд системс София ООД посоченото становище и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да мотивира този резултат, АССГ е приел, че в оспорения акт липсва законосъобразно обосноваване на причините за постановяване на отказа, поради което той следва да бъде отменен, а преписката- върната на административния орган за ново произнасяне с излагане на мотиви, съгласно дадените в решението указания. Решението е неправилно. Същото е необосновано, а е постановено и при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви по основните спорни въпроси, което препятства касационната инстанция да се произнесе по същество относно правилното приложение на материалния закон. За да отмени оспорения административен акт, първостепенният съд формално се е позовал на събраните по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, но не ги е анализирал в светлината на основните спорни въпроси. Съдът е основал мотивите си на заключението на вещото лице, приемайки, че за ПИ 68134.105.272 по КККР, одобрена със Заповед на ИД на АГКК РД-18-33 от 15.06.2010г. е отреден УПИ ХV-219, 220, кв. 432 м. Зона Г Център, район Средец, като при направения на място оглед е установено, че имотът е незастроен и към момента се ползва за паркинг. Същият попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност, декларирана с писмо 4469/22.08.1984г. на НИПК като групов паметник на културата. За ГНКЦ Жилищна зона Център не е изведен режим на опазване. С писмо 7000-2777/19.08.2021г. на НИНКН е издадено удостоверение, че в процесното ПИ няма обекти със статут на единични недвижими културни ценности. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав приема, че с обжалваното решение е даден необоснован отговор на основния спорен въпрос: дали процесният отказ е в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство или не. Изводът на съда, че в оспорения акт не са изложени съображения относно режима на опазване на груповата недвижима културна ценност е необоснован. В акта изрично е посочено, че предвиденото застрояване не е съобразено с околното, представляващо също част от груповата недвижима културна ценност, застрояване, както и с уличния силует. Това обстоятелство обаче нито е обсъждано, нито са събирани доказателства във връзка с него. Съгласно чл. 80, ал. 4 ЗКН, не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. В конкретния случай съдът неправилно е изместил основния спор, като не е изяснил спорния по делото въпрос, а именно дали представеният за съгласуване проект отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 4 ЗКН. По делото не е било спорно, а е и доказано, че имотът попада в групова недвижима културна ценност, която е декларирана по реда на отменения Закон за паметниците на културата и музеите и подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а съгласно § 12 ПЗР ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Обстоятелството, че за обекта не е определен конкретен режим за опазване по реда на действащия ЗКН не променя характеристиката му на елемент от групова недвижима културна ценност. Всеки такъв елемент следва да бъде най-малкото съобразен с целостта на защитената ценност, така че да не бъде засегнат нейният облик. АССГ не е изложил мотиви нито по въпроса дали действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП е съгласуван по реда на ЗКН, нито по въпроса действително ли реализирането на проекта ще доведе до промяна на уличния силует, предвид височината на проектната сграда. Във връзка с тези два въпроса е следвало да бъдат събрани доказателства, за което съдът е следвало да даде подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, а при необходимост да назначи служебно и експертиза, още повече, че от проектната документация е видно, че съседната сграда по проекта е седеметажна, което поставя под въпрос верността на констатациите в административния акт. Липсата на формирани мотиви по спорните въпроси препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на АССГ за ново произнасяне. По разноските, на основание чл. 226, ал.3 АПК, ще се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,