Решение № 4528 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2009 г.

Решение № 4528 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационната жалба на Йордан Костадинов Иванов против решение по адм. д. № 312/2009 г. по описа на АС-Благоевград. Иска отмяна на решението като неправилно, защото освен лишаването от свобода е изтърпял и лишаване от местоживеене за срок от пет години, което се е отразило на целия му личен живот. Ответната страна областният управител на област Благоевград не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото законът и Наредбата не предвиждат обезщетение за такова наказание. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение по адм. д. № 312/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против отказ на областния управител да определи обезщетение по искане за периода на лишаване от право на местоживеене. Съдът е приел, че за такова наказание законодателят не предвижда възможност за обезщетяване по ЗПГРРЛ. Решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Идеята на закона е репресираните заради определени деяния лица да получат обезщетение за претърпените от тях репресии. С чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени по наказателни дела. С чл. 2, ал. 1 от ЗПГРРЛ е предвидено еднократно парично обезщетение, като по чл. 2, ал. 1, т. 1- т. 4 и т. 9 от закона лицата са диференцирани според това дали са осъдени за определени престъпления според действащото към момента на извършването им законодателство, а по чл. 2, ал. 1, т. 5- 8, и т. 10 те са посочени според вида на репресията. Жалбоподателят е осъден с присъда № 3 по НОХД № 136/1981 г. по описа на Благоевградския окръжен съд за престъпление по чл. 108 от НК, попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, защото за деянието си е амнистиран със Закон за амнистия от 18.12.1989 г. и Закон за амнистия и връщане на отнетите имущества от 1991 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗПГРРЛ /Нова - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия. Незаконосъобразни са мотивите в отказа на административния орган и в решението на първоинстанционния съд, че обезщетението се определя само съобразно вида на репресията, а законът не предвиждал обезщетение за изтърпяно наказание лишаване от право на местоживеене в определено населено място по чл. 37, т. 8 (отм.) от НК. Реабилитацията е спрямо лицата за определени деяния, заради които са били репресирани, като целта на закона е да бъде получено обезщетение за всяка претърпяна репресия. В случая, лицето е изтърпяло наказание лишаване от свобода, затова има право да получи обезщетение за "всяка претърпяна репресия" по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПГРРЛ. В мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - ЗПГРРЛ (№ 554-01-19 от 24.02.2005 г.) е записано, че репресираното лице не трябва да бъде принуждавано да избира обезщетяване за една от изтърпените репресии. За престъпление по чл. 108 от НК лицето е наказано с лишаване от свобода и с лишаване от право на местоживеене в определено населено място. Няма никакво значение дали съдът е бил задължен да наложи второто наказание или това е зависело от неговата преценка при постановяване на присъдата, в какъвто смисъл са мотивите на съда. Важното е, че за това деяние лицето е амнистирано и следователно жалбоподателят по принцип има право да получи обезщетение за всяка претърпяна от него репресия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПГРРЛ, ако обаче ангажира доказателства за периода на същата. Административният орган не е указал на молителя да представи доказателства в този смисъл, с което е нарушил чл. 35 от АПК. налице е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на административния акт. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено по чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 209, т. 3 от АПК, по същество жалбата следва да се уважи, като административната преписка бъде изпратена на областния управител за провеждане на административно производство и произнасяне след представяне на доказателства относно характера и периода на твърдяната репресия. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение