Решение № 6966 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2015 г.

Решение № 6966 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. П. срещу Решение № 3166 от 7.05.2015 г., постановено по адм. д. № 12254 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2013 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 2-259 от 20.11.2013 г., издадено от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че не е бил вербуван от В. и не е осъществявал сътрудничество към Държавна сигурност в качеството на съдържател на явочна квартира с псевдоним "Т.". Иска отмяна на решението, предмет на контрол. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - КРДОПБГДСРСБНА изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата и моли оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на П. срещу Решение № 2-259 от 20.11.2013 г., издадено от Комисията в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, закона/ът). С обжалваното решение на АССГ, жалбата на Пенев е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че на основание чл. 25, т. 3 от закона, във връзка с представените на Комисията доказателства, приложени по делото: Картон обр. 6; Регистрационен дневник и Протокол рег. № С-156 от 29.12.1990 г. за необходимост от унищожаване на дело IЯ-509 (Пд), е постановен оспореният от касатора пред АССГ административен акт. Съгласно посоченото в него П. е вербуван от о. р. В. на 23.08.1983 г., регистриран е на 6.09.1983 г., а осъщественото сътрудничество е към Държавна сигурност - П. в качеството на съдържател на явочна квартира. П. е подлежал на проверка за принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА като лице, заемало публична длъжност за периода 2004/2005 г. и 2012/2013 г. Съдът е приел, че административното решение, предмет на проверка пред него е издадено от компетентен орган, при условията на обвързана компетентност, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съобразил е, че документите, на които се е позовал административният орган са от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 от закона, П. не е оборил доказателствената сила на нито един от представените с преписката документи, приети по делото като доказателства. В резултат е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съставът на АССГ е извършил дължимата служебна проверка досежно законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно предписанието на чл. 168 АПК и крайният му извод за неговата законосъобразност се споделя от настоящия състав. В касационната жалба П. преповтаря част от фактическите си твърдения, че познава оперативния работник Н. В., но не е бил вербуван от него и не е давал съгласието си за ползване на жилището му като явочна квартира. В същото време той не излага нито едно твърдение, свързано с неправилното прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд. С оспореното пред първоинстанционния съд решение е обявена формата на сътрудничество на П., съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА - секретен сътрудник. В приложеното по преписката негово досие се съдържат предвидените от закона документи, удостоверяващи принадлежността му към органите по чл. 1 от закона. Специалният закон предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените органи. По изрично изразената законодателна воля принадлежността се установява въз основа на документи, в частност по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА относно спорната хипотеза. Доколкото изброяването по чл. 25 от закона е алтернативно, наличието на някой от визираните документи (вкл. тези по чл. 25, т. 3, които не носят подписа на вербувания) е основанието Комисията да обяви принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Като е съобразил това, правилно съдът въз основа на наличните доказателства от досието на И. П., които съставляват основание за постановяване на решение от Комисията в издадения смисъл, е отхвърлил жалбата. В действията си по проверка и взимане на решение въз основа на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Правомощието на Комисията по чл. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА е ограничено само до установяване и обявяване, тоест констатиране принадлежността на лицата по чл. 26 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Комисията обявява принадлежността към органите по чл. 1 от закона при наличие на съответните документи, при съобразяване на легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а не на реалната конкретна дейност на лицата. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че АССГ неправилно в мотивите на съдебния си акт се е позовал на чл. 24 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тази норма е отменена с § 2 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДРДОПБГДСРСБНА, обн. ДВ бр. 103/28.12.2012 г., поради което позоваването на отменена към момента на приемане на спорното административно решение разпоредба е неправилно. За установяване принадлежността към органите по чл. 1 от закона на секретните сътрудници е достатъчно наличието на някой от посочените в чл. 25, т. 3 от закона документи, вкл. чисто регистрационните такива. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съдът се е позовал и на чл. 25 от закона, в редакцията му преди изменението, направено с § 3 от ЗИД на ЗДРДОПБГДСРСБНА, обн. ДВ бр. 103/28.12.2012 г. Така констатираното при проверка приложението на материалния закон обаче не се отразява на правилността на правните изводи, обективирани в обжалваното решение. По изложените съображения, решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,