Решение № 3155 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2017 г.

Решение № 3155 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Х., чрез процесуален представител, против решение № 659 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 620/2017 г. на Административен съд Х./АС-Х./, с което жалбата му против заповед № 4070 з-514/11.05.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"-Е., за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"-Е., не взема становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 4070 з-514/11.05.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"-Е., с която на Т. Х. –старши полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ-С. към РДГП Е. при ГДГП-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е неправилно. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма. Споделя се извода на съда, че оспорената заповед съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от закона. Първоинстанционният съд обаче необосновано е приел, че от страна на административния орган не е извършено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържа бланкетно посочване, че органът е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици, обстоятелствата при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, но по делото липсват доказателства това да е сторено. В оспорената заповед или в друг документ-част от административната преписка не са направени констатации или изложени съображения относно оценка на цялостното поведение на служителя, обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение, последиците от извършването му, или други обстоятелства, относими към преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В допълнение следва да се отбележи, че в нарушение разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР административния орган е приел формално дадените обяснения от служителя в хода на проверката/докладна Записка № 4536-5581/10.03.2017 г. / и възражението след запознаване със справка рег. № 4070 р-5313 от 12.04.2017 г. / но видно от съдържанието на оспорения акт не ги е обсъдил и оценил в съвкупност и не е изложил съображения защо приема безкритично заключенията в справка рег. № 4070 р-5313 от 12.04.2017 г. относно приключилата дисциплинарна проверка. На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя заключенията на Административен съд Х. за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Не се кредитират изложените доводи на първоинстанционния съд за осъществено нарушение от Христозов на чл. 66, ал. 1, т. 3, б. "а" от Инструкция № 8121 з-1244/14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки/Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 83 от 27.10.2015 г. /, според която разпоредба служителите от състава на ГПН при осъществяване на граничното наблюдение са длъжни: стриктно и точно да изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания, като особено внимание обръщат на: а) уязвими места, подходи и евентуални признаци за незаконно преминаване на държавната граница или подготовката и извършването на друга престъпна дейност. Неправилно съда е приел, че вмененото нарушение, изразено според наказващия орган в "неконстатиране по време на граничен полицейски наряд АП № 2/20, от 20. 30 ч. на 19.02.2017 г. до 08. 30 ч. на 20.02.2017 г., с маршрут обект "Щ."-289 гранична пирамида-300 гранична пирамида и с. М.-280 гранична пирамида, на нарушение на държавната граница в района на 295-296 гранична пирамида", е безспорно установено съобразно приетия по делото доказателствен материал. Противно на възприетото от съда, в цитираните от същия докладни записки- №№ 4536 р-4504/24.02.2017 г., 4536 р-4363/21.02.2017 г., от 10.03.2017 г. на Началник ГОДГ, вкл. 2 бр. докладни от 20.02.2017 г. на началник ГОДГ и № 4536 р-4203 от 21.02.2017 г., липсват категорични доказателства, че незаконното преминаване на чужди граждани, задържани на 19.02.2017 г. на АМ"М.", в района на гр. Х., е осъществено именно в района на 295-296 гр. п., както и за причинна връзка между това обстоятелство и вмененото нарушение на касатора. Информацията, съдържаща се в тези докладни записки, както и в докладни записки: рег. № № 4536 р-4203/21.02.2017 г.; 4536 р-4293/22.02.2017 г.; 4536 р-4504/24.02.2017 г.; 4536 р-4043/20.02.2017 г.; 4536 р-4355/22.02.2017 г.; 4536 р-4363/221.02.2017 г.; 4536 р-4554/24.02.2017 г.; 4536 р-6936/28.03.2017 г., включително справка УРИ4536 р-4875/01.03.2017 г., е обобщена в справка рег. № 4070 р-5313 от 12.04.2017 г., с която е приключила извършената проверка по процесното дисциплинарно производство и която е послужила като фактическо основание за издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Изводите на назначената комисия в посочената справка рег. № 4070 р-5313 от 12.04.2017 г. описват единствено предположения и вероятности относно местоположението и времето на преминаване на границата от задържаните групи бежанци на АМ "М.", но в справката липсват данни, от които да се установява, че наказаното лице Христозов за процесния период е бездействало- не е изпълнявало стриктно и точно поставена задача или конкретни разпореждания, и не е обърнало внимание на уязвими места, подходи и евентуални признаци за незаконно преминаване на държавната граница, и именно в резултат на това бездействие не е констатирало по време на осъществявания граничен наряд от 20. 30 ч. на 19.02.2017 г. до 08. 30 ч. на 20.02.2017 г., с маршрут обект "Щ."-289 гранична пирамида-300 гранична пирамида и с. М.-280 гранична пирамида, нарушение на държавната граница. Напълно са игнорирани дадените обяснения в хода на дисциплинарното разследване от наказаното лице и другия служител в състава на наряда-Д. Д., без да е направена съпоставка на събраните данни относно дължината на обхождания маршрут, атмосферните условия, местоположението на наряда през целия период на обхода, вида и характера на нарушението в целостта на възпрепятстващото съоръжение, движенията на предходния и последващия по време наряд в същия периметър и другата оперативна информация касателно констатирано незаконно преминаване на държавната граница, и без да са изведени и посочени точни, ясни и конкретни факти, обосноваващи изводите на комисията за допуснато нарушение на служебната дисциплина. Нещо повече- направеното предположение касателно времевия интервал на преминаване на границата от чуждите граждани – на 19.02.2017 г. между 18. 00 и 20. 00 ч. не съответства на времето когато наказаното лице е изпълнявало служебните си задължения- от 20. 30 ч. на 19.02.2017 г. до 08. 30 ч. на 20.02.2017 г., при което евентуална отговорност за подобно нарушение би следвало да се търси от служителите, осъществяващи граничен наряд в предходния времеви интервал, но не и от касационния жалбоподател. В обобщение, събраните данни в проведеното дисциплинарно производство са непълни и противоречиви относно релевантните за установяване вмененото дисциплинарно нарушение факти, а доколкото мотивите на административния орган за налагане на дисциплинарно наказание са основани единствено на съдържанието на справка рег. № 4070 р-5313 от 12.04.2017 г., извода на органа за извършване от Т. Х. на вмененото нарушение почива на предположения, а не на обективно установени факти. Предвид изложеното настоящият състав намира извода на АС-Х., че обжалваната от Т. Х. заповед е постановена при спазване на изискванията на материалния закон за неправилен, съответно обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и не са налице допуснати процесуални нарушения, поради което настоящия състав следва да се произнесе по съществото на спора след отмяната на съдебното решение. С оглед изложените мотиви за неправилност на обжалваната заповед, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което същата бъде отменена, като постановена при нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените- липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 15 лева общо заплатена държавна такса-10 лв. за първоинстанционното производство и 5 лв. за касационното производство, и 800 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за първоинстанционното и касационното производство, съгласно договори за правна защита и съдействие от 01.09.2017 г. и от 06.11.2017 г. с адвокат Д. С., дължими от юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,