Решение № 1489 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2009 г.

Решение № 1489 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Димитър Вълчев Митев от гр. Варна, чрез пълномощника му-адвокат Росен Димитров, против Решение № 474/24.03.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХХII състав, по адм. д. № 2748/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил оспорването на Димитър Вълчев Митев от гр. Варна, срещу Заповед № РД-06-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ на м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в землището на гр. Варна, в частта за НИ 482 относно достъп и лице . За да постанови решението си съдът е приел следното: Оспореният административен акт е постановен от компетентния орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на необходимата за това писмена форма и съблюдаване на материалноправните разпоредби и административнопроцесуалните правила. С ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява, съответно-придобива по реда, предвиден в § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът се изработва въз основа на помощния план, изготвен пред вид изискванията на ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. При образуването на имотите се прилагат специалните правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а не общите на ЗУТ. При провеждане на производството по одобряване на ПНИ адм. орган се е съобразил с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. По делото е представено копие от графичната част на ПНИ на местността, от което е видно, че за процесният имот е осигурен достъп до път в северозападната му част с ширина 6 м., като на юг-югозапад е проектиран НИ № 4518 с площ от 656 кв. м. за наследниците на Яни Киров Янев /заинтересовани лица по делото/. Този именно имот е разположен с източната си граница на магистралата"Варна-Златни пясъци". Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, неоспорена от страните - за процесния имот е проектиран достъп до път, с осигурени минимални ширини/задънен достъп, който в края си обхваща около 6 м. от лицето на НИ 482,лежащо на него/. При изслушване в открито съд. заседание на 18.02.2009 г. вещото лице, след извършен оглед на място заявява, че достъпът на НИ № 482 до първокласния път не е възможен поради голямата нивелация на терена, която в северния край започва от 2 м. и достига до 6 м. в южния. Тези теренни условия предполагат проектиране на улична регулация и допълнителни укрепителни мероприятия. Границата на НИ 482 към този именно път на изток е с размер 9,60 м. Възражението на оспорващия относно проектирането на НИ № 4518 не е доказано. НИ 4518 е проектиран съобразно изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и противоречащо на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отмени обжалваната заповед по отношение на имот № 482.Твърди се, че този имот няма лице към магистралата "Варна-Златни пясъци", като лицето към нея от 9.60 м. са крайно недостатъчни и не попадат в никакви нормативи. Липсата на такова лице ще бъде пречка за реализиране на строеж в имота. Скицата на вещото лице, депозирана към заключението е пределно ясно и красноречиво доказателство за ощетяване на касатора откъм достъп до магистралата за сметка на северните и южните му съседи. Видно е, че ако северната граница на имота продължи в права линия до магистралата "Варна-Златни пясъци", то тогава от към лице няма да бъде ощетен нито касатора, нито собствениците на имот № 4520,които също ще имат необходимото като минимум лице към магистралата. В допълнително уточнение към касационната жалба поддържа, че недоволството му от постановеното решение се изразява в това, че съдът неправилно е счел, че щом има проектиран достъп до имота му, отговарящ на изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, то всички нормативни изисквания са спазени и не са налице основания за изменение на ПНИ в обжалваната му част, касаеща имот № 482.За касатора обаче основен въпрос си остава този: какво лице има имотът му към магистралата "Варна-Златни пясъци". И ако това лице възлиза само на 9.60 л. метра, при съществуващите нормативни изисквания на ЗУТ - чл. 19, т. 2 и т. 3 то да е 16 или 18 метра, то той е в правото си да се счита ощетен, защото когато в един скоро очакван бъдещ момент за всички тези имоти се прилагат нормите на УПИ за ниско жилищно застрояване, единствените имот, който няма да отговаря на изискванията на ЗУТ, ще бъде имотът на жалбоподателя. Съдът в мотивите си е изследвал въпроса отговаря ли проектирането на имот 4518 на изискванията на § 4з от ЗСПЗЗ и е дал положителен отговор на този въпрос. Сам по себе си този извод на съда е верен, но счита, че по това дело е следвало да се изследва въпросът може ли за всички засегнати от ПНИ имоти-процесния и съседните му, проектирането да стане по начин, щото всеки един от тези имоти да има и минималното лице към магистралата, именно защото за този район се очаква да бъде скоро приложим и ЗУТ. За да се отговори положително на този въпрос дори не са необходими специални знания, тъй като е видно, че единственият "осакатен" от към достъп до магистралата имот е този на касатора. Съдът е следвало да отчете и скорошната приложимост на нормите на ЗУТ. Ответната страна: Областния управител на област с административен център гр. Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Киро Янев Киров, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и изчерпателно мотивирано. Претенциите на жалбоподателя относно лицето на парцел 482 са неоснователни. Видно от СТЕ, изготвена по делото и неоспорена от страните в съдебното заседание, имотът има излаз на пътя "Варна - Златни пясъци", който не е магистрала, а първокласен път. Доколкото при изработването на ПНИ се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то имот № 482 отговаря на тях и конкретно на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, тъй като има достъп до път с изискуемата ширина. Жалбоподателят в допълнителните си уточнения към касационната жалба навежда твърдението, че спрямо имот № 482 са нарушени изискванията на чл. 19, т. 2 и т. 3 от ЗУТ. Визираната норма касае урегулирани поземлени имоти. По-нататък в същото изречение сам посочва, че нормите на УПИ ще бъдат приложени в един бъдещ момент. Административният съдия не може да изследва въпроси, свързани с бъдещо застрояване или прилагането на норми на УПИ в бъдещ момент, незнайно колко отдалечен във времето. Заинтересованите страни Кирчо Панайотов Янчев, Янко Панайотов Киров и Александра Николова Георгиева, редовно призовани не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оспорената заповед е одобрен плана на новообразуваните имоти като площта и достъпа до имот № 482 са определени, съобразно критериите на чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ и данните от помощния план. Неоснователно е възражението относно проектирането на недвижимия имот № 4518 в ущърб на процесния имот, не са представени такива доказателства. Недвижим имот 4518 е проектиран съобразно изискванията на § 4з, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което решението на съда е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доказателствата по делото и направените от него изводи са в съответствие с установената от тях фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Изложени са подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. При проектирането на имот № 482 са спазени критериите на чл. 28, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Обосновано съдът е приел, че ПНИ се изработва въз основа на помощния план и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектирани пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ допуска възможност за проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3.5 м. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3.5 м. В конкретния случай съдът се е съобразил с приетото и неоспорено заключение на СТЕ. Видно от същото, както и от отговорите на вещото лице в съд. заседание на 18.02.2009 г. проектирането на процесния имот е съобразено с цитираните разпоредби на ППЗСПЗЗ. Освен това е посочено, че източния край на имота представлява скат с много голяма денивелация, която в северния край започва от 2 м. и в южния достига до 6 м. При направения оглед вещото лице е установило, че достъпът до първокласния път е невъзможен, тъй като теренните условия предполагат изготвянето на проект за улична регулация, като премахване на храстите, извършване на подпорна стена и други такива мероприятия. Тогава би бил възможен достъпът до първокласния път, до който е разположен имотът. Не е спорно обстоятелството, че към момента на одобряването на оспорената заповед, както и към настоящия момент, ЗУТ не е приложим към процесния имот. Съгласно чл. 142 от АПК, съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Настъпването на бъдещи факти, каквото би представлявало регулирането на имота и бъдеща приложимост на ЗУТ, съдът не може да преценява. Въпросът за евентуални възможности за друга конфигурация на процесния и съседните имоти, представляваща по-целесъобразно решение, съдът не е преценявал, тъй като не е имало искане от страните за допускане на такава СТЕ и това твърдение не е доказано. Вещото лице по допуснатата СТЕ посочва, че към настоящия момент няма фактическа възможност за достъп от към пътя "Варна - Златни пясъци" поради конкретните особености на терена и такъв би бил възможен само при изготвянето на проект за улична регулация с предвидени укрепващи мероприятия. Приложимият материален закон при изготвянето на ПНИ, одобрен с оспорената заповед е ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, разпоредбите на които са спазени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,