Решение № 7294 от 19.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение 2151 от 31.03.2022г. по адм. д. 889/2022 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена негова заповед 8121К-109/11.01.2022г. С посочената заповед на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и докладна записка рег. 3286р-63208/30.12.2021г. е прекратено служебното правоотношение на И. Илиев - Началник на отдел Криминална полиция при Главна дирекция Национална полиция МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът И. Илиев, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл 211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съдът е счел, че не е налице реално съкращаване в щата на отдел КП от ГДНП. След съпоставка и анализ между старото и новото длъжностни разписания на дирекцията, е установил разделяне на отдел КП на два отдела, чиято обща численост превишава с 3 бр. тази на закрития отдел КП. АССГ е посочил, че при липса на промяна на чл.39, ал.1 от ЗМВР и чл.35 и 36 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (посл. изменен с ДВ, бр.99/20.11.2020г.), не следва да се прави преценка за промяна на функциите на дирекцията преди прекратяване служебното правоотношение на служител и след прекратяването на правоотношението с него, и промяна на функциите на ГДНП не е налице. Според съда налице е разделяне на един отдел на два, като дейността на новите два отдела е същата като тази на закрития отдел, при пълно запазване на функциите на закрития отдел, като длъжността Началник отдел КП като система от функции, задължения и изисквания е запазена в нови две длъжности със същото наименование както в отдел 01 КП така и в отдел 02 КП, които са обща увеличена численост. Съдът е съпоставил длъжностните характеристики на позиция Началник на отдел КП и на двете нови длъжности със същото наименование в отдел 01 КП и 02 КП, квалификацията и заеманите позиции на лицата, назначени на тези длъжности, и е достигнал до извод, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, а органа по назначаване неправилно е приложил чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. АССГ е приел, че предложените длъжности на оспорващия изискват по-ниска степен на образование бакалавър, по-малък професионален стаж и са по-ниско в йерархията на длъжностите, поради което съгласно чл.226, ал.5 от ЗМВР не са подходящи. Съдът е достигнал до извод, че е нарушен принципа на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.2 АПК, като правомощията на министъра на вътрешните работи са упражнени по неразумен начин. Решението е правилно. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства вкл. длъжностни разписания на дирекцията преди и след извършените организационни промени със заповед 8121К-12207 от 01.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и поименни щатни разписания от 30.11.2021г. и 29.12.202 г., се установява, че отдел КП, със щатна структура 139 бр., е закрит като в щата на ГДНП-МВР са включени общо 189 щатни бройки, в т.ч. 178 за държавни служители с висше образование, 6 за държавни служители със средно образование и 5 ЛРТП, създадени са три отдела отдел 01 Криминална полиция, отдел 02 Криминална полиция и отдел Досъдебно производство, като отдел 01 е с численост 89 щ.бр. а отдел 02 е с численост 53 щ.бр. или общо 142 щ.бр.- с 3 бр. повече от щатните бройки на закрития отдел КП. Създадени са две нови длъжности Началник на отдел 01 КП и Началник на отдел 02 КП, функционално идентични с длъжността Началник на отдел Криминална полиция при ГДНП-МВР. За началник на първия отдел е назначен служител, който преди това е бил началник на сектор Престъпления, свързани с културно-исторически ценности, а за началник на втория отдел е назначено лице извън отдел Криминална полиция. При тези данни, правилен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Увеличената численост на персоналния състав на двата нови отдела, включително формирането на две длъжности Началник отдел, които като система от функции, задължения и изисквания не се различават от съкратената длъжност заемана от Илиев, изключва първата кумулативна предпоставка- намалена щатна бройка на заеманата от служителя длъжност, за да е налице реално съкращаване на длъжността по см. на чл.226, ал.1, т.5 ЗМВР. В този случай не е необходимо изследване на втората кумулативна предпоставка предлагане на ответната по касация страна на длъжност, за чието заемане отговаря на изискванията по новите длъжностни характеристики за длъжностите Началник на отдел 01 КП и Началник на отдел 02 КП, съответно отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност или липсата на друга длъжност, подходяща за него. Изцяло се споделя заключението на съда за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Правомощията на органа са упражнени по неразумен начин, като акта по чл.226, ал.1, т.5 засяга права и закони интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден. В този смисъл касационната инстанция на осн. чл221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Григоров съгласно разписка от 30.03.2022 г. за получен хонорар по договор за правна защита и съдействие 30/31.03.2022г. Направеното възражение за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на претенцията, който е към минимума по Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение