Решение № 13734 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2011 г.

Решение № 13734 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ИПСМП - д-р Марияна Кирилова", Марияна Кирилова Михайлова, от с. Първомайци, област Велико Търново против решение № 286/03.01.2011 г. по адм. дело № 1014/2008 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 286/03.01.2011 г. по адм. дело № 1014/2008 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕТ "ИПСМП - д-р Марияна Кирилова", Марияна Кирилова Михайлова, от с. Първомайци, област Велико Търново срещу писмена покана с изх. № 29-07-1346/28.11.2008 г. на директора на РЗОК - В. Търново за възстановяване на сумата от 185.55 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Посочил е, че при изчерпан лимит от медицински направления не се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ, а същата се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Допуснатите и изплатени надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване от ИМП. Решението е правилно. По делото е установено, че с протокол № 1/12.05.2008 г. на жалбоподателката са определени регулативните стандарти за второто тримесечие на 2008 г. С анекс между страните от 16.06.2008 г., по молба на лечебното заведение са отпуснати допълнителни стойности за МДД по бланка МЗ - НЗОК № 4. След извършена проверка финансовите инспектори са констатирали с финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми превишение на определените регулативни стандарти за заплатените от НЗОК дейности - направления медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за второто тримесечие на 2008 г. в общ размер на 185.55 лева. Възприемайки фактите по описания начин, административният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото. Наведените в касационната жалба доводи за невярна преценка на фактите са неоснователни. Оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., т. е в хипотезата на получаване на суми без правно основание. В случая процесната сума е получена вследствие на превишаване на определените на здравното заведение регулативни стандарти. По този начин е нарушен сключения между страните индивидуален договор № 04-0238/05.02.2008 г., въз основа на който се определят параметрите на дължимата от лечебното заведение медицинска дейност, заплащана от НЗОК. Клаузите на чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 установяват правилата, в които лечебното заведение може да назначава медико-диагностични дейности. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение или ЗЗОЛ, защото надвишава медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. Развитите от касатора доводи, че превишението е реализирано поради късно получени регулативни стандарти е неоснователно. Рамката на дължимата медицинска дейност и нейното финансиране са определени с насрещните волеизявления на двете страни и подписания по-късно анекс към първоначалните предвиждания. Не съществува възможност за последващо ревизиране на тяхното неизпълнение (превишение). Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2008 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Развитите от касатора съображения за смесването на две процедури по издаване на индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на суми и издаване на заповед за налагане на санкция следва да бъдат преценявани с оглед критерия същественост на допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила. Последният би бил наличен ако беше довел до издаване на незаконосъобразен административен акт. Преценявайки, че такъв не е налице първоинстанционният съд правилно е оценил като несъществени твърдените от жалбоподателката нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е разполагала и използвала всички възможни средства за процесуална защита и в административното и съдебните производства е гарантирано правото и на справедлив процес. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение