Решение № 5765 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2013 г.

Решение № 5765 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Савая" ООД, гр. Добрич, чрез законния си представител С. Станев, срещу решение № 354/18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 3609/2012 г., по описа на Административен съд - Варна /АС/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка и предпоставени обстоятелства, които не са безспорно установени. При липса на други конкретни доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в решение на Върховния административен съд от 20.09.2012 г. по адм. д. 13359/2011 г., с което е отменено Решение № 1970 от 25.07.2011 г. по адм. д. 2231/2010 г. на Административен съд Варна в частта, с която е прогласен за нищожен РА № 900657 от 16.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, офис Добрич, потвърден с Решение № 259 от 29.04.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със сумата 37085 лв., както и по отношение присъдените разноски в полза на "Савая" ООД в размер на 2249.30 лева и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото не са ангажирани допълнителни доказателства. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че на 20.03.2006 г. е сключен договор за строителство между "Джинджър Ленд" ООД като възложител и "Савая" ООД като изпълнител с предмет, съгласно т. 1 на договора - изграждане "в груб строеж еднофамилно жилище в гр. Балчик, Вила, съгласно представен от Възложителя работен проект. Общият размер на възнаграждението, уговорен в т. 2 на договора възлиза на 87450.00 лв. без ДДС, като стойността на грубия строеж е 46250.00 лв.; а на довършителните работи е 41200.00 лв., като по отношение на последните е посочено, че тяхното изпълнение ще стане "по споразумение". Съгласно т. 6 на договора, "преди всяко плащане страните изготвят и подписват двустранен протокол за приемане на СМР, като протоколът допълнително се подписва от инвеститора". В хода на ревизията е установено, че в дневника за продажби за дан. период м. 05.2006 г. дружеството е включило фактура № 34 от 3.05.2006 г., издадена на "Джинджър Ленд" ООД на стойност 14315.00 лв. и ДДС в размер на 2863.00 лв. В дневника за продажби за дан. период м. 06.2006 г. дружеството е включило фактура № 36 от 8.06.2006 г., издадена на "Джинджър Ленд" ООД с предмет СМР, данъчна основа 15592.50 лв. и ДДС в размер на 3118.50 лв. За същия период е отразено и кредитно известие № 38 от 22.06.2006 г., издадено на "Джинджър Ленд" ООД, с данъчна основа 15592.50 лв. и ДДС в размер на 3118.50 лв. За безспорно съдът е приел, че между страните е съставен Акт от 3.05.2006 г. за установяване завършването и плащането на изпълнените към 3.05.2006 г. видове СМР на стойност 17178.00 лева. В писменото обяснение на представляващия "Савая" ООД, е заявено, че е съставен един акт обр. 19 за 14315.00 лв. без ДДС, като е издадена една фактура № 34 от 3.05.2006 г. за 14315.00 лв. При проверката в счетоводството на "Савая" ООД е установено, че са разпределени разходи по кредита на сметка 611 в размер на 12 367.65 лв. и по кредита на сметка 123 - печалби и загуби е осчетоводена сума в размер на 1947.35 лв. по фактура № 34 от 3.05.2006 г. От представляващият "Джинджър Ленд" ООД, са представени разрешение за строеж на сградата и 6 бр. разходни касови ордери за извършени плащания. Издадените от "Джинджър Ленд" ООД ордери, подписани от Стефан Николов Станев като представляващ "Савая" ООД, са в размер на 51400.00 лв. От писмените обяснения на представляващия "Джинджър Ленд" ООД съдът е приел, че извършените плащания на сумата от 51400.00 лв. покриват изпълнението на първоначално постигнатата договореност за извършване на грубия строеж на стойност 46250.00 лв. и последвалото устно споразумение за изграждане на укрепителна, подпорна стена към сградата. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството, тъй като са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.). Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорният момент по делото е налице ли са безспорни доказателства за реализирания от дружеството приход, който обаче не е намерил отражение в счетоводните сметки за отчитане на приходите, за да се прецени правилното приложение на материалната разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО. За да приемат наличие на реализиран приход, органът по приходите и съдът са се позовали на представените от "Джинджър Ленд" ООД 6 бр. разходни касови ордери за извършени плащания. Издадените от "Джинджър Ленд" ООД ордери, подписани от Стефан Николов Станев като представляващ "Савая" ООД, са в размер на 51400.00 лв. Други доказателства за извършено плащане, като проверка счетоводството на "Джинджър Ленд" ООД и преди всичко издаване на фискален бон не са събрани както в хода на ревизията така и в хода на съдебното обжалване. Действително съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 16.02.1999 г.(отм.) всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект по смисъла на тази наредба, е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път, но след като касаторът не е оспорил подписа си върху представените и приети по делото РКО и не е ангажирал други доказателства установяващи липсата на плащане в процесния размер, то правилно съдът е приел, че посоченото увеличение на финансовия резултат е законосъобразно. Непълнотата на доказателствата и неизяснената фактическа обстановка, за които се твърди в касационната жалба, не са касационни основания, по смисъла на чл. 209 от АПК, тъй като касационната инстанция не може да установява нови факти и обстоятелства. Ако касаторът е считал, че следва да се представят допълнителни доказателства, е трябвало да направи процесуалното си искане пред АС. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по същество на спора, поради което и при допуснати в хода на ревизията пропуски или непълноти относно фактите, следва да се установят от съда, чрез ангажиране на доказателства от страната, която се позовава на тях, в случая касаторът. Настоящото производство пред АС е повторно, поради което страната е разполагала с процесуална възможност да ангажира доказателства, а позоваването на липса на такива в касационното производство е неоснователно. Представените разходни касови ордери, подписани от представителя на "Савая" ООД Стефан Николов Станев и представляващи първични счетоводни документи, които установяват извършено плащане, не са оспорени от ревизираното лице, поради което го обвързват и, както е приел АС, представляват убедителни доказателства за реализирания от "Савая" ООД приход, който безспорно не е отразен в счетоводството на дружеството. Установените от обясненията на представляващия "Джинджър Ленд" ООД обстоятелства не са оборени от касатора, като не се твърди различно основание за получаване на сумите по разходните касови ордери. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,