Решение № 9173 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2013 г.

Решение № 9173 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) - (отменена). Образувано е по постъпила жалба от Иван Илиев Иванов, ж. к. "Фондови жилища", бл. 208, вх. Г, ет. 7, ап. 87, срещу Решение № Ж-21 от 14.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Жалбоподателят заявява, че никога не е бил собственик на имота, посочен в нотариален акт 136, том ХVIII, рег. № 15498 дело 1089/2005 г. и никога не е бил титуляр на партиден № 3002242311142 за обект БУТАН, ул. "Димитър Благоев" 38. Видно от представените фактури, те са пращани на името на Иван Григорски, а той не е това лице. Твърди, че синът му Илиян Иванов Илиев е продал на Ицо Валериев Младенов въпросния имот, за който се твърди, че е задължен към ЧЕЗ. Заявява, че по никакъв начин не е потребявал електрическа енергия по смисъла на чл. 4 от Общите условия и не е имал договорни отношения с ЧЕЗ, за да прекратява или не каквото и да било с тях. По тези и други съображения моли да бъде постановено решение за прекратяване на преписката срещу него, но не на основание на мотивите, изложени от ДКЕВР, а поради факта, че не е титуляр на посочената партида. Моли да бъде постановено такова решение, от което изрично да е видно, че не е длъжник на "ЧЕЗ Електро България" АД и нищо не им дължи. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и иска да бъде уважена. Допълнително представя писмено Възражение. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията), гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и потвърден административния акт. Представя писмени бележки. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, поддържа входирано на 09.10.2013 г. писмено Становище, и моли да бъде оставена без уважение като се отхвърли като неоснователна. Заявява, че на основание т. 42 от § 1 ДР на ЗЕ лицето има качеството на потребител по силата на закона. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение констатира, че обжалваното решение № Ж-21/14.01.2013 г. е съобщено на жалбоподателя на 22.01.2013 г., поради което входираната на 01.02.2013 г. жалба е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С Решение № Ж - 21 от 14.01.2013 г., на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ прекратява преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11И-00-62/27.07.2012 г. от Иван Иванов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. В началото на процесното решение е посочено, че преписката е образувана освен по цитираната в диспозитива жалба с вх. № Е-11И-00-62/27.07.2012 г., още и по жалби от 22.08.2012 г., 24.10.2012 г. 10.10.2012 г. и 12.12.2012 г. от Иван Иванов. С писмо изх. № Е-11И-00-62/08.8.2012 г., ДКЕВР е изпратила на "ЧЕЗ Електро България" АД копие от първата жалба за извършване на проверка и в съответствие с чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ е изискала да се представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на жалбата. В решението е посочено, че на 11.09.2012 г. в ДКЕВР е постъпило писмено становище, в което дружеството заявява, че в клиентската информационна система на "ЧЕЗ Електро България" АД не е постъпвало от страна на жалбоподателя уведомление, в съответствие с чл. 13, т. 5 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия (Общи условия, ОУ), който задължава потребителят да съобщи в писмена форма, в 30 дневен срок за промени, свързани със собствеността върху обекта, в който "ЧЕЗ Електро България" АД доставя електрическа енергия и по тази причина дружеството фактурира ползваната електрическа енергия на името на жалбоподателя, тъй като същият фигурира в информационната система като потребител и страна по договора за продажба на електроенергия. При така описаната фактическа обстановка и представени документи ДКЕВР е приела, че "ЧЕЗ Електро България" АД е действало в съответствие с одобрените Общи условия, защото Иван Иванов е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4 от от ОУ и в това качество на основание чл. 13, т. 1 ОУ е длъжен да заплаща паричната равностойност на използваната ел. енергия в имота, и не е изпълнил задължението си да уведоми за промяната относно собствеността на обекта, поради което правилно и законосъобразно дружеството, което доставя електрическата енергия - "ЧЕЗ Електро България" АД е претендирало от него да заплати задълженията по партидата до момента. Относно направеното възражение в жалбата, че дружеството не е изпълнило задължението си да прекъсне снабдяването с електрическа енергия в имота на с. Бутан поради забава в плащането на дължимите суми, ДКЕВР е посочила, че в чл. 42, ал. 2 от Общите условия е предвидено право, а не задължение на "ЧЕЗ Електро България" АД да прекъсне снабдяването. Като краен извод ДКЕВР е приела, че предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че Решение № Ж - 21 от 14.01.2013 г. на ДКЕВР е постановено от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, прието е с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум, издадено е в установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Цитираното в решението като правно основание чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката касае разглеждането на жалби, като относимата хипотеза в случая е т. 2 - на клиенти срещу доставчици на енергия, а разпоредбата на чл. 102 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката дава право на ДКЕВР ако счита, че има нарушение на условията от страна на лицензианта, да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката, а ако счита, че няма нарушение - да прекрати преписката. В случая ДКЕВР е приела, че е налице втората хипотеза. Цялата процедура, която регламентира реда на подаването и разглеждането на жалбите, тоест споровете по чл. 22 ЗЕ, вкл. и процесния спор, е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ. Към процесния момент е действала НЛДЕ, приета с ПМС № 124 от 11.06.2004 г., обн. в ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., с много изменения и допълнения, отменена в ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г. Само за пълнота следва да се посочи, че от председателя на ДКЕВР е издадена нова Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. в ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., която обаче е неприложима към датата на издаване на обжалвания административен акт - 14.01.2013 г. В чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно процедурата, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото административна преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В съдебно заседание на 02.06.2014 г. процесуалният представител на ДКЕВР е заявил, че представената преписка е в цялост. Съдът констатира, че по жалбите на Иван Илиев Иванов (които са много повече от описаните в обжалваното решение), не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от което е изискано да се самопроверят и да изпратят мотивирано становище. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ (отм.), според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно от "ЧЕЗ Електро България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи с жалбата, но същото е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. Комисията се е предоверила на "ЧЕЗ Електро България" АД, като не е осъществила самостоятелна и обективна проверка, за да установи дали и в каква степен изложеното от дружеството съответства на действителните факти и обстоятелства. Напротив - в случая Главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР дословно е преписал в доклада си становищата на енергийното предприятие, които изцяло са възпроизведени и в обжалваното решение на ДКЕВР. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. По жалбите Иван Илиев Иванов не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група, горепосоченият главен директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено Доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. Затова настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, които налагат отмяна на административния акт и връщане преписката на ДКЕВР със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на подателя на жалбите и едва при установените при тази проверка данни да се направи извод дали са нарушени условията на лицензията от "ЧЕЗ Електро България" АД. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,