Решение № 5764 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. от [населено място], общ. Радомир, чрез пълномощник адвокат А. Черногорски против Решение 3107 от 10.05.2024г., постановено по адм. д. 5147/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1040-21-280/03.05.2023г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-01284126/20.01.2023г., издадено от длъжностно лице по чл.114,ал.3 от КСО в ТП на НОИ- София град. С последното е разпоредено А. Т. да възстанови на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 25.01.2018 г. до 10.11.2022 г. в размер на 24 713,61 лв. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез юрк. Бабурска, в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. От събраните по делото доказателства, пред първоинстанционния съд е установено, че в ТП на НОИ - София град за А. Т. в периода 01.01.2018 г.-31.08.2018 г., са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител Стандарт Лимит" ЕООД и от този осигурител са представени удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за нарочите обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове за периода от 25.01.2018 г. до 28.02.2018 г. вкл., от 29.03.2018 г. до 07.06.2018 г. вкл., от 18.06.2018 г. до 21.07.2018 г. вкл. На основание на подадените от дружеството данни на лицето са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за 87 работни дни в размер на 5 660.91 лева. В периода 01.09.2018 г.-04.04.2019 г. за Т. са подавани данни по чл. 5. ал. 4 от КСО от осигурител Занини трейд" ЕООД и са представени удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове за периода oт 04.10.2018 г. до 06.11.2018 г. вкл., от 08.11.2018 г. до 12.12.2018 г. вкл., от 16.01.2019 г. до 20.02.2019 г. вкл. На основание на подадените от дружеството данни на лицето са изплатени парични обезщетения зa временна неработоспособност поради общо заболяване за 66 работни дни в размер на 5 368.58 лева. В периода 24.01.2020 г. до 31.08.2020 г. зa Т. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител Амолфи интер ЕООД и представени удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи oт държавното обществено осигуряване - НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове за периода от 07.02.2020 г. до 10.05.2020 г. вкл. На основание на подадените от дружеството данни на Т. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за 58 работи дни в размер на 6 126.17 лева. На основание подадените от цитираните дружествата данни на А. Т. са изплатени парични обезщетения за 212 работни дни в общ размер от 17 155,66 лв. В ТП на НОИ София - град за Т. са представени от Мейкърс 11" ЕООД удостоверения приложения 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение за периода на определените с болнични листове временна неработоспособност от 08.04.2019 г. до 18.04.2019 г. вкл., от 19.03.2021 г. до 17.04.2021 г, вкл., от 26.05.2021 г. до 24.06.2021 г. вкл., от 13.10.2021 г. до 29.10.2021 г. вкл., от 20.01.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл., от 01.03.2022 г. до 01.04.2022 г. вкл., от 22.06.2022 г. до 25.07.2022 г. вкл. и от 12.09.2022 г. до 10.112022 г. вкл., като на лицето са изплатени парични обезщетения за 154 дни в размер на 13 160.20 лв. Oт посочения осигурител за лицето са подавани данни по по чл. 5, ал.4 от КСО в периодите oт 04.04.2019 г. до 01.06.2019 г. и от 09.03.2021 г. до 19.12.2022 г. Проверката на административния орган е установила, че в конкретния случай Т. не е извършвал трудова дейност във Вентура маркет ЕООД, Стандарт лимит ЕООД, Амолфи интер ЕООД, Касио ресурс ЕООД, за която да бъдат дължими и внесени осигурителни вноски. На всички тези дружества са издадени Задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5. ал. 4 от КСО за поименно посочени в предписанията лица, между които и Т.. Установено е, че Предписанията са влезли в сила, като в посочения срок не са изпълнени от дружествата, поради което на основание чл. 4, ал. 10 от Наредба 11-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, данните по чл. 5, ал 4. т. 1 от КСО, подадени от името на дружествата за указаните в предписанията периоди са заличени служебно, вкл. за А. Т. чрез подаване на декларация образец 1, съобразно нормативно установения административнопроцесуален ред. Предвид заличените данни по чл.5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, е издадено Разпореждане РВ-3-21-01284126/20.01.2023г. от длъжностно лице по чл. 114,ал. 3 от КСО в ТП на НОИ- София град, с което е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 25.01.2018 г. до 0.11.2022 г. в размер на 24 713,61 лв. Първоинстанционният съд е приел за правилен и законосъобразен извода на административния орган, че А. Т. не е притежавал качеството осигурено лице по осигурително правоотношение с посочените дружества и неоснователно получените плащания по невъзникнали осигурителни правоотношения, следва да бъдат възстановени. Прието е липсата на реално положен труд от страна на лицето четирите дружества, а и доказателствата събрани в хода на административното производство, не са оборени от оспорващия. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства и правилно приел, че не са представени доказателства, които да оборят констатациите на административния орган. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на А. Т. са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурения социален риск временна неработоспособност поради общо заболяване за лицето, за което не доказано осигурително правоотношение. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Както вече беше посочено, в хода на административното производство е доказано, че дружествата нямат обявени годишни финансови отчети за посочените периоди, на стопанска загуба са били през съответните периоди и липсват годни доказателства за извършвана от тях търговска дейност в тези периоди, през които за лицето е подаване осигурителна информация, съответно липсват касови апарати. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от Т. трудова дейност в полза на изброените дружества през процесните периоди. От страна на Т. не се оспорени доказателствата на административния орган и не са представени доказателства реално осъществявана трудова дейност в полза на дружествата. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Т. не е полагал труд в тези търговски дружества, което изключва качеството му на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че лицето не е участвало в административното производство по издаване на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, издадени на изброените търговски дружества за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в РОЛ, не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт. Действително наличието на прекъсване в правната връзка осигурителен орган осигурител рефлектира върху осигурено лице, което обаче не е страна в производството по издаване на горепосочените предписания, което не означава, че то не би могло да ги оспори в административното или в съдебно производство. Законодателят не е обезпечил правото на осигурените лица да участват в производството по издаването и оспорването на издадените по отношение на осигурителя предписания, както и извършеното въз основа на тях заличаване на данни, което не означава, че са непротивопоставими на неучаствалите в процедурата лица. Вмененото на Т. задължение за връщане на недобросъвестно получени осигурителни плащания обаче се базира основно на безспорно установеното от органите и съда, че през периодите цитирани в административния акт, лицето не е упражнявало трудови функции в изпълнение на правоотношенията си с тези дружества, поради няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което последващо не и е зачетен този осигурителен стаж, довело до намаляването по размер на отпуснатите обезщетения. Следва да се посочи и че в съдебно-административното производство не е допустим инцидентен контрол на друг административен акт, каквито са горецитираните задължителни предписания. В оспорените административни актове е посочен размера на получените от касатора осигурителни плащания, както и размера на действително дължимите. Тези размери не са оспорени по делото, поради което правилно са приети от първоинстанционния съд за доказани. Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,