Решение № 9017 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2013 г.

Решение № 9017 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Младост Варна" ООД, ЕИК 103873562, срещу решение № 2692 от 05.11.2012 г., постановено по административно дело № 2602 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на "Медицински център Младост Варна" ООД против издадената от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна писмена покана с изх. № 29-04-2078/20.06.2012 г. за доброволно възстановяване на сумата от 21 675.10 лв.; 2) "Медицински център Младост Варна" ООД е осъден да заплати на РЗОК - Варна юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, и са развити доводи за незаконосъобразност на писмената покана по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона). Въз основа на тях са формулирани искания за отмяна на решението и на писмената покана, като се претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лв. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Йорданов, в писмено възражение и в молба с характер на писмена защита моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от "Медицински център Младост Варна" ООД писмена покана с изх. № 29-04-2078/20.06.2012 г. на директора на РЗОК - Варна, с която адресата е поканен да внесе доброволно в полза на НЗОК сума в размер на 21 675.10 лв., представляваща превишение на определените от Касата регулативни стандарти (РС) за четвъртото тримесечие на 2011 г. По делото е установено, че с част от издадените от лекари - служители на жалбоподателя (в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/) през процесния период медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение бл. МЗ-НЗОК № 3, и медицински направления за високоспециализирани дейности бл. МЗ-НЗОК № 3а, са назначени медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти, заплатени от Националната здравноосигурителна каса на изпълнители на медицинска помощ (ИМП), чийто общ размер се равнява на горепосочената сума. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и в съответствие с приложимия материален закон в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена е от компетентен административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ през четвъртото тримесечие на 2011 г. по договор с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за този период. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с издадените направления бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 3а е превишило определените му РС за процесните периоди извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, съгласно чл. 43 от ИД. Стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми, послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Пред първата съдебна инстанция не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите в протокола за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените заради това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г., за заплащане на медицинските дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Процесната покана е и материално законосъобразна с оглед коректното приложение на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. и клаузите на чл. 43 и чл. 54, ал. 1 от договор № 030727/17.02.2011 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касатора в насока, че не е бил длъжен да съобразява поведението си с определените му регулативни стандарти поради противоречието им с конституционно гарантираното право на медицинска помощ. Тези възражения са надлежно обсъдени в мотивите на проверяваното съдебно решение, където им е даден убедителен отрицателен отговор, който по същество настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. За пълнота на изложението трябва да се добави, че развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на въвеждането на лимити на броя на направленията с регулативните стандарти, са неотносими към предмета на спора. Определените регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. В тази връзка не е основателно и касационното оплакване, отнасящо се до реда и правилата, по които се изпълнява бюджета на НЗОК. Това е дейност, свързана с оперативната самостоятелност на този централизиран орган. Изпълнението на индивидуалния договор за оказване на СИМП не е пряко свързано с горепосочената дейност, като искането за определяне на допълнителни РС представлява отделно производство. След като дружеството като лечебно заведение е подписало договор с НЗОК, то е изразило съгласието си с клаузите на същия и не може да се противопоставя на уговореното в него с последващи възражения. Касата дължи плащане само в рамките на договорените между страните регулативни стандарти, и излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицински дейности, предмет на договора, който другата страна - НЗОК, е приела да финансира. Нарушаването на регулативните стандарти причинява финансова щета на НЗОК, която следва да се репарира, а лансираната теза от касатора за противното не намира опора в закона. Липсва нормативна възможност, дори и да не е надхвърлен бюджета на НЗОК за предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ, неизползваните от предходно тримесечие регулативни стандарти от друг вид да бъдат пренасочвани и прехвърляни за компенсиране на надвишени регулативни стандарти. Лимитирането на медицинската дейност не води до ограничаване на медицинската помощ за здравноосигурените лица, а осигурява финансовото й обезпечаване съобразно възможностите на бюджета на НЗОК. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е вече разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Ограничителната норма на чл. 3, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2011 г. не е противоконституционна. Граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в рамките на определения му регулативен стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите материалноправни разпоредби, а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени, като в това отношение касационният съдебен състав изцяло споделя изложеното от прокурора от Върховна административна прокуратура в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и задължението за компенсиране (което не се оспорва и от жалбоподателя), изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подадените писмено възражение и молба с характер на писмена защита от надлежно упълномощения юрисконсулт Йорданов. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РЗОК - Варна за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,